Решение № 7499 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4378/2011 г.

Решение № 7499 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4378/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от адвокат Рени Димитрова като пълномощник на Геймати Абриз Бабак, гражданин на Иран, против решение № 1769 от 04.02.2011 г. на Върховния административен съд, Трето отделение по адм. дело № 14985/2009 г. С него се отхвърля жалбата му срещу Решение № 469/07.10.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет на Република България. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Поддържа, че съдът не обсъдил справките за обстановката в страната, приложени в административното производство и от които се установява, че положението се влошава. Също така, съдът не е обсъдил доказателствата по делото относими към прилагането на видовете закрила с което не упражнил контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт. Поддържа се, че необосновано се приема за недостоверна бежанската история и в резултат изводите на съда са в противоречие с решение на Съда на европейските общности от 17.02.2009 г. за тълкуване на чл. 15, ал. 1, б. "в" във връзка с чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО. Ответникът, Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при МС чрез юрисконсулт Кулинова взема становище за неоснователност на жалбата. От доказателствата по делото не се установява, че в Иран има въоръжен конфликт с което да се приложи цитираното решение на Съда на европейския съюз по тълкуване на Директива 2004/83/ЕО. Също така, че събитията през юни 2009 г. имат временен характер и не носят белезите на въоръжен конфликт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Правилно съдът е приел, че не са налице условията на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Относно основанията по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, с оглед тълкуването на чл. 15, буква "В" от директива 2004/83/ЕО, дадено с на СЕС Люксембург: съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращо протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие достигне толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице върнато в съответния регион, поради самия факт на присъствието си, се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи, като преценката за това е на компетентните национални власти или юрисдикциите на държавите-членки. С посоченото съдебно решение изрично се признава правото на преценка за степента на развитие на конфликтите и наличието на сериозни и потвърдени основания за предположение за реална опасност от реализиране на заплахите. От справките на МВнР и ДАБ е видно, че цялостната оценка на ситуацията в Иран не може да се определи като отговаряща на определението за въоръжен конфликт. Не са налице сериозни основания да се приеме, че е налице безогледно насилие и единствено поради присъствието, там възникват опасности от тежки посегателства. Обосновано е прието, че анализът на твърденията на жалбоподателя (с оглед характера и степента на конкретност, правдоподобност и противоречивост), не дава основание за безусловното им кредитиране. Основателно е отбелязано, че административния орган е обсъдил всички правнозначими факти, с оглед конкретната бежанска история и положението в държавата по произход, включително и за отношението към лицата, които са кандидатствали за убежище в чужбина. В тази връзка, обосновано административния орган се е позовал на справката на л. 83, от която се установява, че задграничен паспорт се издава само на лицата, които нямат задължения и проблеми с властите и като се има предвид, че касационния жалбоподател е напуснал легално Иран, твърденията му за проблеми с официалните власти основателно не са кредитирани като достоверни. Цитираната съдебна практика в касационната жалба е относима към административни производства за граждани на Ирак, а не на Иран. Неоснователно е позоваването на разпоредбата на Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред Тричленния състав на ВАС е образувано по жалба на касатора срещу Решение № 469 от 07.10.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България. Възраженията са били, че административният орган при постановяването на своето решение не е обсъдил всички факти и обстоятелства по преписката и е приложил неправилно чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Жалбата е разгледана по същество от съда, който установил, че с обжалваното решение на председателя на ДАБ на Геймати Абриз Бабак е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 8 и 9 във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ. Административният орган е приел, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Обжалвания акт е приет за законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. От данните по делото е установено, че жалбоподателят е пристигнал в Република България легално с виза през месец февруари 2009 г. Мотивира молбата си за закрила със страх от преследване по политически причини, заради членството му в шахската партия "Салтанат Талаб" и монархическите възгледи на семейството му, за което твърди, че е привърженик на шаха на Иран. Баща му имал строителна фирма, която след Ислямската революция през 1979 г., фалирала. През 1987 г. изгоряла къщата им, вследствие на което чужденецът получил 40% изгаряния. От разказите на баща си и чичо си знаел, че къщата им била запалена от басиджите. Твърди също, че многократно е арестуван от басиджите поради това, че имал различно политическо мнение, както и че бил под непрекъснатото им наблюдение, телефонът му бил подслушван, бил подложен на психически тормоз и очаквал всеки момент да бъде задържан. На друго интервю обаче заявява, че не е арестуван, осъждан или членувал в политически партии. Противоречиви са и обясненията, относно следването във Висше учебно заведение. Не желае да се завърне в Иран, защото се опасява, че поради просрочване на срока на престоя му извън страната, ще бъде убит. При тези фактически констатации съдът е извел правен извод за неоснователност на жалбата и като такава я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. За да бъде предоставена закрила във вида статут на бежанец и хуманитарен статут следва да са налице съответно материалните предпоставки посочени в разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Съдът е установил фактите от значение за правилното решаване на спора като събраните по делото доказателства в тяхната пълнота са обсъдени с изведени обосновани мотиви от фактическа страна и в съответствие с приложимия материален закон. Изискванията на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ съдът е обсъдил и съпоставил с установеното от фактическа страна поради което доводите за нарушения на процесуалните правила и необоснованост са неоснователни. Приложените справки за обстановката в страната по произход са обсъдени от съда във връзка с противоречивите изявления в интервюто на касатора, поради което и при съобразяване на обстоятелството, че той е напуснал легално Иран, изводите за отсъствие на предпоставките за закрила са правилни. Поддържаните доводи за нарушения на норми от европейското право и решение на Съда на европейския съюз по тълкуване на текстове от Директива 2004/83/ЕО са неоснователни. В страната по произход не се установява въоръжен конфликт до степен в смисъла на тълкуването на чл. 15, буква "В" от директива 2004/83/ЕО, дадено с на СЕС Люксембург. При разглеждането на делото са осигурени в пълен обем процесуалните гаранции за упражняване правата на касатора поради което сочените нарушения при постановяване на решението не са налице и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия