Решение № 6971 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2097/2011 г.

Решение № 6971 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2097/2011 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на областния управител на област София, подадена срещу решение № 4056 от 07.12.2010 г. по описа на Административния съд - София-град. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. На основание предмета на касационната проверка по чл. 218 АПК съдът, като обсъди посочените в жалбата пороци на съдебното решение и служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с приложимия закон, намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 149, ал. 5 АПК, образувано по жалба на Борил Боянов Радойков от гр. София, подадена срещу заповед № ДИ-03-065 от 06.06.2005 г. за прогласяване нищожността на заповедта, е приел, че жалбата е основателна, и е обявил нищожността на оспорената заповед на основание чл. 146, т. 1 АПК. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон, като настоящата инстанция следва да изложи допълнителни правни основания, с които да обоснове правния извод на съда за нищожността на обжалваната заповед. От доказателствата по делото се установява, че със заповед № ДИ-03-065 от 20.10.2003 г. на областния управител на област София на основание 45а от Закона за държавната собственост (ЗДС) във вр. с чл. 36 от Закона за собствеността (ЗС) и чл. 72 ППЗДС е наредено да се прекрати съсобствеността на държавата и физическото лице Борил Боянов Радойков чрез изкупуване на държавната част от имота, находящ се в гр. София, район "Оборище", ул. "Русалка" № 1, представляваща таванска стая от 19,87 кв. м - част от тавански апартамент, заедно с ид. части от общите части на сградата и от дворното място. В заповедта е отразено, че държавата се легитимира като собственик на таванската стая с акт за държавна собственост № 03451а от 10.03.2003 г. на областния управител на област София, а физическото лице Борил Радойков - с нот. акт № 132, нот. дело № 12807 от 1996 г., които са приложени към настоящото производство. С обжалваната заповед № ДИ-03-065 от 06.06.2005 г. областният управител на област София на основание чл. 32, ал. 2 ЗАП (отм.) е отменил предходната заповед № ДИ-03-065 от 20.10.2003 г. на областния управител на област София. Изложени са мотиви към заповедта, че "от представените документи по преписка № 070487 от 04.06.2003 г. не е установена съсобствеността между държавата и физическото лице Борил Радойков. Недвижимите имоти са реално обособени обекти и няма основание за прекратяване на съсобствеността на държавата на основание чл. 72 ППЗДС и поради изложеното заповед № ДИ-03-065 от 20.10.2003 г. на областния управител на област София се явява нищожна и следва да се отмени". С първата по време заповед № ДИ-03-065 от 20.10.2003 г. на областния управител на област София на основание чл. 45а ЗДС е прекратена съсобствеността на държавата и физическо лице върху имот по реда на чл. 36 ЗС - чрез продажба на частта на държавата на физическото лице. Административният орган е приложил разпоредбата на чл. 36 ЗС, според която продажбата на съсобствен имот следва да се извърши по реда на чл. 33 ЗС - "съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи писмени доказателства, че е предложил на другия съсобственик да купи тази част при същите условия", което законово изискване е задължително при прекратяване на съсобствеността на имота чрез продажба (алтернативен способ по чл. 36 ЗС - чрез делба на съсобствения имот). Заповедта на областния управител на област София № ДИ-3-065 от 20.10.2003 г. е постановена за прекратяване на съсобственост на държавата и физическо лице по реда на ЗДС (извършена е административна продажба на частта на държавата) и не е индивидуален административен акт по определението на чл. 2 ЗАП, защото страните по заповедта имат качеството на продавач и купувач. Недействителността на договор за продажба се установява по исков ред - заповедта е породила права, но не подлежи на административна отмяна по реда на чл. 32, ал. 2 ЗАП (отм.), както законосъобразно е приел съдът и по аргумент, изведен от разпоредбите на ал. 4 и 5 ЗАП (отм.). Настоящата инстанция не следва да излага мотиви относно коректността при издаването на акт за частна държавна собственост № 03451а от 19.09.2003 г. на областния управител на област София за таванската стая като самостоятелен обект (виж т. 13 на акта и доказателствата за статута на стаята - без сервизни помещения и част от тавански етаж - частна собственост, по преписка № 0704-07 от 2002 г., образувана по молба на Борил Б. Радойков). По изложените съображения обжалваната заповед № ДИ-03-065 от 06.06.2005 г. на областния управител на област София, с която е отменена заповед № ДИ-03-065 от 20.10.2003 г. на областния управител на област София, страда от порока материална незаконосъобразност, защото сме изправени пред пълна липса на условията (предпоставките на чл. 32, ал. 2 ЗАП - отм.), визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма. Заповедта е изцяло лишена от законово основание и е налице нищожност, както законосъобразно е приел съдът. Касационната жалба е неоснователна и решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,