Решение № 10519 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1513/2011 г.

Решение № 10519 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1513/2011 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 145 АПК. Образувано по жалба на "ДИ - Мондо" ЕООД, представлявано от управителя Димитър Цветанов Генов от гр. Пазарджик срещу заповед № ЗС-148/3.09.2010 г. на министъра на отбраната на Република България. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. С обжалваната заповед е постановено изземване на част от недвижим имот, представляващ помещение № 2 (лятна кухня) с квадратура 21 кв. м, находящ се в ресторантски комплекс на ул. "Княз Батенберг" № 3, гр. Пазарджик, от държането на Димитър Цветанов Генов, поради отпаднало правно основание. Посочено е още, че се изземва и прилежаща лятна градина с обща площ 200 кв. м. Мотивите на заповедта са, че сключения наемен договор с Димитър Генов № 336/10.07.2006 г. е бил срочен и срокът е изтекъл на 10.07.2009 г., поради което вече се държи на отпаднало правно основание. В настоящата жалба се навеждат доводи, че към отдадената част от имота (лятна кухня) жалбоподателят изградил ресторант, като вложил лични средства и докато не му бъдат изплатени от Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно почивно дело" ще упражни правото си на задържане на имота. Освен това, след като срочния договор за наем е изтекъл, но жалбоподателя продължава да ползва имота без противопоставяне на собственика, то договора за наем се е трансформирал в безсрочен, което означава че не е прекратен към настоящия момент. Ответната страна - Министерство на отбраната оспорва жалбата като неоснователна. Върховният административен съд - III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Жалбата е неоснователна. Налице е сключен наемен договор между страните № 336/10.07.2006 г. за срок от три години. Обекта на договора е част от публична държавна собственост (лятна кухня от 21 кв. м и градина с площ 200 кв. м). Срокът на договора е изтекъл на 10.07.2009 г. В същия, раздел IV Прекратяване на договора, изрично е посочено като едно от основанията при изтичане на уговорения срок. Видно от приложения Акт № 3955/25.02.2002 г. целият имот е публична държавна собственост вкл. и отдаденото помещение и градина. При наличието на тези данни, договора за наем между страните е прекратен с изтичане на срока на 10.07.2009 г. Фактът, че имотът продължава да се държи от жалбоподателя вече на отпаднало правно основание не може да се приеме, че се е превърнал в безсрочен договор за наем. Имота е публична държавна собственост и само отдаването на част от него под наем е било допустимо по чл. 16, ал. 2 ЗДС (в редакцията на закона към датата на сключения наемен договор) за срок до 5 години, но в случая договорът е сключен за 3 години, с изричната залегнала клауза, че се прекратява с изтичане на срока, която е задължителна за страните. Всички останали наведени от жалбоподателя доводи, че е застроил ресторант и има право на задържане на имота до изплащане на цената му са ирелевантни за прекратения наемен договор. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,