Решение № 332 от 27.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1175/2011 г.

Решение № 332 от 27.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1175/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Л. Г. П., Р. Г. Р., А. Д. К., Г. Д. К., Н. Г. К. и [фирма] [населено място] чрез пълномощника си адв. Г. са обжалвали въззивното решение на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV-Г състав от 9.07.2010 г. по гр. д. № 3144/2004 г. по допускане на делбата. Ответниците не са изразили становище по касационната жалба. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл. 288 ГПК от 5.06.2012 г. основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по процесуалните въпроси: 1. допустимо ли е решение, постановено по отношение на починала страна и 2. нищожна ли е делбата на основание чл. 75, ал. 2 ЗН, когато е допусната без участието на собственик, придобил права по време на първата фаза на делбения процес, и може ли той да участва като главна страна в процеса в отклонение от правилото на чл. 121, ал. 2, изр. 2 ГПК (отм.), при действието на който е разгледан спора от инстанциите по същество. По въпросите, по които е допуснато касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: Както при действието на отменения ГПК, така и по реда на чл. 290 ГПК / решение 289/2011 г. по гр. д. № 796/2010 г. на ВКС, I г. о. решение № 124 от 18.04.2011 по гр. д. № 524/2010 г. на ВКС, II г. о. / се приема в съдебната практика, че решението, което е постановено по отношение на страна, която е починала преди датата на провеждане на заседанието, в което е даден ход на устните състезания е процесуално недопустимо като постановено по отношение на неправосубектна страна. Тази практика се споделя и от настоящия състав. По втория процесуалноправен въпрос за необходимостта в делбата да участват и страните, на които спорното право е прехвърлено преди постановяване на решението по допускането й, настоящият състав на ВКС намира следното: С ППВС 4/1964 г. е прието, че общата разпоредба на чл. 121 ГПК (отм.) има приложение и в делбата относно реда за конституиране на приобретателите при прехвърляне на спорното право по време на висящия делбен процес. Това тълкуване се налага да бъде прецизирано с оглед промяната в нормативната уредба на вписванията. С изменението на ЗС от 2000 г. /Д. в. бр. 34/2000 г./ в чл. 112 се добави, че подлежат на вписване освен актовете, с които се прехвърля правото на собственост и се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, също и "актове, с които се признават такива права". На това основание / чл. 114, ал. 1, б. "а" във връзка с чл. 112, ал. 1, б. "а" ЗС /след 28.04.2000 г. 2000 г. подлежат на вписване и исковите молби по делбените искове. Съгласно разпоредбата на чл. 121, ал. 1 и 3 ГПК (отм.), идентичен по съдържа ние с чл. 226 ГПК ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни, но във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя с изключение на действието на вписването когато се касае за недвижим имот и за придобиване на собственост на движими вещи чрез добросъвестно владение. Особеност на делбеното производство е, че за да породи правно действие съдебното решение, в делбата трябва да участват всички съсобственици /сънаследници/. Неучастието на някои от тях води до нищожност на делбата по силата на чл. 75, ал. 2 ЗН като тази нищожност е от материално правно естество - нищожна е самата делба, а не решенията, с които е допусната и извършена, затова за прекратяване на съсобствеността следва да се извърши нова делба с участието и на тези съсобственици, които не са били конституирани като страни в предходната делба. Именно на това основание съсобствениците са задължителни другари и съдът трябва служебно да следи за участието на всички съсобственици в делбата. Това е необходимо, за да може делбеното производство да постигне целеният ефект - прекратяване на съсобствеността и да не се наложи това да стане в нов процес. От друга страна при прехвърлянето на спорното право по време на делбения процес от съделител на трето лице, когато преценява дали всички съсобственици участват в делбата, съдът е длъжен да съобрази и действието на вписването на исковата молба с оглед на предпоставките на чл. 121, ал. 3 ГПК (отм.). Когато исковата молба е вписана и след това е прехвърлена идеална част от делбен имот, приобритателят във всички случаи ще бъде обвързан от решението т. е. правното му положение ще бъде същото като на главна страна-участник в делбата и няма да е допустим нов делбен процес, основан на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗН. В този смисъл е практиката след изменението на чл. 112 ЗС от 25.04.2000 г. - решение № 1308 от 12.01.2009 г. по гр. д. № 5322/2007 г. на ВКС, I г. о. Когато обаче исковата молба не е вписана или спорното право е прехвърлено преди вписване на исковата молба при задължение за вписването й, чл. 121, ал. 3 ГПК (отм.) няма да влезе в действие и решението няма да обвърже приобретателя, което ще има за последица нищожност на делбата. Именно в този случай съдът може в изпълнението на задължението си да следи служебно за участието на всички съсобственици в делбата като задължителни другари да конституира в процеса третото лице-приобретател, ако то желае да встъпи като главна страна, въпреки несъгласието на останалите страни- решение № 165 от 10.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1337/2010 г., II г. о. При липса на задължение за вписване на исковата молба, каквато е хипотезата преди 2000 г. ще важи разрешението, дадено в ППВС 4/1964 г. и приобретателят ще може да встъпи само със съгласие на останалите страни, а ако не встъпи, ще бъде обвързан от решението, каквато е била константната практика по делбените дела преди 2000 г. - решение № 46 от 3.VI.1982 г. по гр. д. № 3/82 г. на ВС, ОСГК, решение № 521 от 22.V.1991 г. по гр. д. № 202/91 г., на ВС, I г. о., решение № 977 от 10.V.1976 г. по гр. д. № 512/76 г. на ВС, I г. о. Това разрешение не се отнася за разпореждането между съсобствениците- страни в делбеното производството, защото те не са трети лица в делбата. При изявление за встъпване като главна страна на приобретателя, следва да бъде изискано становище от останалите съделители и конституирането следва да се допусне, ако те дадат съгласие за заместване на съсобственика - прехвърлител. По основателността на касационната жалба. С оглед отговора на първия процесуалноправен въпрос и при съобразяване на данните по делото, че последното съдебно заседание на въззивния съд е проведено на 16.06.2010 г., а съделителят Д. Я. Ц. е починал преди това, на 5.12.2008 г. и решението е постановено по отношение на него като му е определена квота, е основателен доводът на касаторите за недопустимост на решението. Ето защо то следва да бъде обезсилено на основание чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270, ал. 3 ГПК и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото във връзка с правилното конституиране на страните следва да бъде съобразен отговорът на втория процесуалноправен въпрос, както и материалноправната легитимация на продавачите по нот. акт № 3/2001 г. и нот. акт № 100/2000 г. при евентуалното представяне от заинтересованата страна [фирма] на нотариалните актове, с които са се легитимирали праводателите им. Следва също така да се зачетат правата на съделителя А. К., придобити по наследствено правоприемство от Ж. П. извън разпоредената 1/10 ид. ч. с нот. акт № 16/2000 г. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение