Решение № 6436 от 31.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7179/2015 г.

Решение № 6436 от 31.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7179/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от И. С. И. от с. Оризаре, община Несебър, срещу решение № 454 от 10.03.2015 г., постановено по адм. дело № 2181 от 2014 г. по описа на Административен съд - Бургас. Касаторът претендира отмяна на съдебния акт по съображения от социално-битов характер и поради факта, че и понастоящем той и семейството му са картотекирани като крайно нуждаещи се и биха искали наемните им правоотношения с общината да бъдат продължени. Редовно призован за съдебно заседание, И. И. не се явява и не се представлява. От същия по делото е постъпила писмена защита с подробно развити в нея съображения за неправилност на съдебното решение, както и изложени според касатора фактически основания за отмяната му и отмяна на обжалваната заповед. Ответникът по касационната жалба, кметът на община - Несебър, редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител юриск. М. В. по делото е постъпила молба-становище с развити в нея съображения за неоснователност на касационната жалба, съответно - за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АС - Бургас в производство по чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № 2167 от 15.10.2014 г. на кмета на община - Несебър, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС и чл. 22, ал. 1, т. 5 от Наредба № 4 на ОбС-Несебър е прекратено наемното правоотношение на И. С. И. и семейството му за имот - общинска собственост - апартамент на площ от 45.40 кв. м. и избено помещение № 1 на площ от 15.24 кв. м., находящ се на първи етаж в общинска сграда с идентификатор 53822.502.75.1 по КК и КР на с. Оризаре, ул. "Христо Ботев" № 11 /АЧОС № 1014/22.02.2001 г./ За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. Между страните няма спор, че основанието за възникване на наемни правоотношения между жалбоподателя и община - Несебър с предмет - процесния имот, е Заповед № 1443/29.08.2012 г. на кмета на общината, съгласно която касаторът и семейството му са настанени в имота за срок от две години, считано от 1.09.2012 г. при уговорена месечна наемна цена в размер на 24.97 лв. Установените наемни отношения са срочни и срокът на действието им изтича на 1.09.2014 г. Административният съд е обсъдил подробно представените по делото писмени доказателства - елемент от административната преписка по издаване на заповедта- и е установил от фактическа и правна страна, че преди изтичане на договорения срок собственикът на общинския имот е уведомил наемателя със свое писмо изх. № Н5-ОС-877 от 15.08.2014 г., че отношенията им се прекратяват с изтичане на определения в настанителната заповед срок. С писма от 3.09.2014 г. и 7.10.2014 г. кметът на община - Несебър е уведомил жалбоподателя, че предвид неосвобождаване на жилището в 14- дневния срок, посочен в първото цитирано писмо, собственикът на имота предприема действия по издаване на заповед по чл. 46 от ЗОС, поради което писмата да се считат като уведомления по смисъла на чл. 26, ал. 1 от АПК. Всички писма на кмета на община -Несебър до И. И. са получени от него по пощата с обратни разписки своевременно преди датата на издаване на заповедта. Административният съд е приел, че издадената заповед е законосъобразна, доколкото е осъществено цитираното в нея правно основание - чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС- към датата на постановяване на заповедта наемните правоотношения са прекратени поради изтичане на срока, за който са действали. Съдът е заключил, че непродължаване на наемното правоотношение за нов срок не съставлява порок на издадената заповед, тъй като разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ЗОС не е императивна и не създава задължение за титуляра на правото на собственост, а само дава такава възможност по преценка и свободна воля на собственика. Настоящият състав на Върховния административен съд - III отделение споделя изцяло развитите в съдебното решение от съда фактически и правни изводи. Правилно съдът е отхвърлил предявената жалба, като е приел, че издадената заповед е законосъобразна. Решението е постановено съобразно правилно изяснена от събраните доказателства фактическа обстановка, при спазване на процесуалните изисквания и при правилно прилагане на материалния закон. Обосновано съдът е приел, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган и съдържа от формална страна всички изискуеми реквизити на административния акт по чл. 59 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС наемните правоотношения се прекратяват с изтичане на срока за настаняване. Според чл. 46, ал. 4 от ЗОС в този случай наемните правоотношения могат да бъдат продължени, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в жилище- общинска собственост. Този законов текст предоставя на титуляра на правото на собственост върху имота - в случая на кмета на община- Несебър само правна възможност по своя преценка да продължи или не наемните правоотношения, но в никакъв случай не обвързва същия императивно с продължаването им, поради което и съдът няма правомощия по закон да контролира поведението на административния орган в хипотезата на чл. 46, ал. 4 от ЗОС. Правилно АС-Бургас е заключил, че доколкото липсва задължение по закон за административния орган да продължи прекратените поради изтичането на срока им наемни правоотношения, обжалваната заповед е правилна и като постановена в съответствие с материалния закон . Настоящият съдебен състав не споделя развитите в цитираното от представителя на ВАП решение на ВАС по адм. д. № 16382/2013 г. доводи за противоречие на подобна заповед с разпоредбата на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, доколкото тази разпоредба би намерила приложение при принудително отчуждаване на собствен на физическото лице имот, но не може да се прилага за противопоставяне облигационното право на временно възмездно ползване на абсолютното право на собственост върху недвижим имот. Следователно крайният извод на административния съд, че са налице фактическите и правни основания за издаване на обжалваната заповед, е законосъобразен . Съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд - трето отделение,