Решение № 9204 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2962/2017 г.

Решение № 9204 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2962/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството по делото е образувано по касационна жалба на Л. А. Л. от град С. против решение № 275/11.01.2017 г., постановено по адм. дело № 4941/2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Оплакванията в касационната жалба са за нищожност, недопустимост и неправилност на решението, като необосновано, постановено при допуснати нарушения на материалноправните норми и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 1, 2 и 3 от АПК. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение, тричленен състав на ВАС е отменил като незаконосъобразна заповед № 8121К-476/20.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на касатора е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Установено е по делото, че Л. е заемал длъжността "разузнавач V степен в 01 група "Престъпления против личността" на сектор " Противодействие на криминалната престъпност" при 03 РУП - СДВР. По делото е установено, че със заповед № 8121К-2287/21.10.2014 г. министърът на вътрешните работи, във връзка с постъпили данни за извършено дисциплинарно нарушение от жалбоподателя и на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР, е образувал дисциплинарно производство, определя състава на дисциплинарно-разследващия орган и разпорежда да се изготви становище относно наличие на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на Л. А. Л.. На 03.11.2014 г. държавният служител е запознат със заповедта, което обстоятелство е удостоверено с подписа му. В хода на дисциплинарното производство дисциплинарно-разследващият орган е събрал следните доказателства: обяснения от служителите на полицейското управление, от граждани, участващи в репатрирането на противозаконно отнетите автомобили и склонявани от жалбоподателя да дадат неверни показания и иска обяснения от жалбоподателя, които са приети от дисциплинарно наказващия орган. В резултат на проведеното дисциплинарно производство на 15.12.2014 г. е изготвена обобщена справка, с която е установено, че е подаден сигнал за отнети четири МПС, находящи се на паркинг в С., ж. к. "Дианабат", от който автомобилите са изнесени с репатриращ автомобил с участието на жалбоподателя и придружаващо го лице, което разбива стъклото на един от автомобилите, а другия отваря с отвертка, за да бъдат освободени от скорост и натоварени в репатриращия автомобил. Установено е също така, че Л. уговаря В. Ц. - полицейски служител в 01 РУ СДВР, работещ по преписката за противозаконно отнетите автомобили, да прикрие данни по преписката относно участието на лицето, управляващо репатриращия автомобил. Констатирано е, че на 28.08.2014 г., без да е призован жалбоподателят лично се явява в 01 РУ СДВР като води със себе си лицето Г. Л. с цел последния да поеме вината за кражбата на автомобилите. Тези действия са възприети от дисциплинарнонаказващия орган /ДНО/ като нарушения по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, които са станали достояние на служителите на МВР и на обществеността. Жалбоподателят е запознат с обобщената справка на 22.12.2014 г., което е удостоверено с подписа му и на същия е дадена възможност да даде писмени обяснения и възражения. Такива са дадени на 23.11.2014 г., на 06.11.2014 г. и на 07.11.2014 г. и са приети от дисциплинарно наказващия орган. Изготвено е становище на 09.01.2015 г., като на 20.02.2015 г. министърът на вътрешните работи е издал оспорената заповед, с която налага на Л. А. Л. дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратява служебното му правоотношение. Като фактически основания за издаване на заповедта е посочено, че на 27.08.2014 г. и 28.08.2014 г. Л. Л. в качеството си на разузнавач V степен в 01 група "престъпления против личността" на сектор "Противодействие на криминалната престъпност" при 03 РУП СДВР е присъствал на извършена на 09.08.2014 г. и на 13.08.2014 г. кражба на четири броя автомобили, направил е опит да въздейства на В. Е. Ц. - разузнавач VI степен в 02 група "Престъпления против собствеността" към сектор "Противодействие на криминалната престъпност" при 01 РУП - СДВР да прикрие факти и обстоятелства за извършено престъпление - кражба на 4 бр. автомобили, за което е образувано досъдебно производство, опитва да склони Д. В. Д. и Г. Г. Л. да дадат неверни показания по досъдебното производство, като срещу Л. е отправил и заплахи спрямо личността и семейството му, ако не поеме вината за откраднатите автомобили, а случаят е станал достояние на широк кръг служители и граждански лица и е уронен престижа на службата. С действията си Л., нарушава т. 15, 19 и 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед № 8121з-348/25.07.2014 г. В мотивите на оспореното решение, тричленният състав е приел, че фактическите основания за издаване на оспорената заповед, установени в обобщената справка и описани в оспорената заповед се подкрепят от всички събрани в административното производство доказателства - обяснения на служителите, на водача на репатриращия автомобил и Г. Л.. Съдът не е дал вяра на показанията на свидетеля Л., разпитан в хода на съдебното производство, приемайки, че същите са взаимно изключващи се и са в противоречие с всички останали доказателства, както и с факта, че Л. отива в 01 РУП - СДВР, без да е призован и води със себе си Л., който дава показания, че участва в кражбата на автомобилите, но след разпита му в 01 РУП се установява, че показанията му са противоречиви като свидетелят не дава отговори относно местоположението на откраднатите автомобили и други конкретни факти, свързани с кражбата, с които да се установи, че същият участва в нея. Обсъдени са и останалите писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка, като въз основа на тях, тричленният състав е обосновал правни изводи за доказаност на описаните в заповедта нарушения от страна на жалбоподателя. Поради това е приел незаконосъобразност на оспорената заповед. Касационната инстанция намира решението на тричленния състав на ВАС за правилно. В касационната жалба се прави оплакване за нищожност на оспореното решение, без да се посочва от какво произтича тази нищожност, като в същото време се посочват основания за нищожност на оспорената заповед. Едно решение е нищожно, когато не е постановено от съд, на извън пределите на правораздавателната му власт, постановено е от незаконен състав, противоречи на основите на правовия ред, изпълнението му е правно или фактически невъзможно при никакви обстоятелства или пък е неразбираемо, така, че волята на съда не може да се изведе и чрез тълкуване. Оспореното решение не страда от посочените пороци, такива не се сочат и в касационната жалба. Същото е постановено от компетентен съд, определен от разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК, от надлежен тричленен състав - чл. 165 от АПК. Решението е ясно и съобразено с приложимите правни норми, като волята на съда е изложена подробно в мотивите и диспозитива на същото. Поради това оспореното решение не страда от порока нищожност. Доводите за нищожност, посочени в касационната жалба касаят нищожността на оспорената заповед, но не и на постановеното решение. Налице е и оплакване за недопустимост на решението, като също не се обосновава този порок. Недопустимост на решението е налице тогава, когато е постановено при липсващо или ненадлежно упражнено право на съдебно производство. Оспореното решение е постановено при надлежно упражнено от жалбоподателя право на оспорване, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по реда на чл. 145 и сл. от АПК, по което компетентният съд се произнесъл с допустимо решение. По оплакванията в касационната жалба за неправилност на решението, касационната инстанция приема следното: Правилни за изводите на първоинстанционния съд, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 204, т. 1 ЗМВР и в предписаната от закона форма, като съдържа всички реквизити съобразно изискването на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е започнало със заповед на дисциплинарно наказващия орган, съобразно изискването на чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като касаторът е запознат със заповедта и обобщената справка, дадена му е възможност да участва в производството и да представя доказателства, с което е спазена нормата на чл. 207, ал. 8 ЗМВР. Спазено е и изискването на чл. 207, ал. 10 ЗМВР като на служителя е дадена възможност след запознаване с обобщената справка да даде допълнителни възражения или обяснения. В съответствие с правилото на чл. 207, ал. 2 дисциплинарното производство приключва в определения срок, като е изготвено становище за наличието на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. Съгласно чл. 210, ал. 1 ЗМВР служителят е дал писмени обяснения, които са приети от дисциплинарно наказващия орган /ДНО/. Следва да бъдат споделени и правните изводи, че дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 195, ал. 2 вр. чл. 196 ЗМВР. Дисциплинарните нарушения са извършени на 09.08.2014 г. и на 13.08.2014 г., административната преписка е представена на ДНО на 20.02.1015 г., като заповедта е издадена на същата дата. Следователно са спазени както двумесечният срок от узнаване на нарушението, неговия автор и обстоятелствата във връзка с него от ДНО, както и двегодишния срок от извършването му. В касационната жалба се прави оплакване за нижощност на заповедта за образуване на дисциплинарното производство. Това оплакване е обсъдено от тричленния състав, който правилно е приел същото за неоснователно. Обосновани и съответни на закона са изводите, че заповедта са цитирани нормите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед от 25.07.2014 г., които са нарушени. Доводите, че нарушението на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР не е основание за налагане на дисциплинарно наказание, също са неоснователни. Съгласно чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР дисциплинарно нарушение е неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а съгласно чл. 150, ал. 1 и 2 ЗМВР Министърът на вътрешните работи утвърждава Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, който се обнародва в "Д. вестник", като държавните служители са длъжни да спазват правилата, определени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Дисциплинарно производство е образувано при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител. В този смисъл актът за образуване на дисциплинарното производство не е нищожен. Смисълът на издаването на тази заповед е да сложи началото на производство по извършване на всички процедурни действия за доказване на дисциплинарното нарушение, а така също и по събиране и оценка на всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. В съответствие с целта на производството по чл. 206, ал. 3 от ЗМВР за разкриване на обективната истина са използвани всички начини и средства, допустими от закон. Неоснователен е доводът за допуснато от съда съществено нарушение на съдебнопроизводствените правила, поради нарушаване на правото на защита, с аргумент за неясно формулирано дисциплинарно нарушение. Заповедта за дисциплинарно наказание съдържа всички реквизити, съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съобразена е с актуалното съдържание на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед № 8121з-348/25.07.2014 г. (обн., ДВ, бр. 67/2014 г.) и материалния закон - чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. Касационната инстанция приема също така, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон, тъй като е извършена преценка на всички доказателства по делото, от които е установено по безспорен начин извършването на нарушение, което е "тежко" по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и представлява деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите от МВР, уронващи престижа на службата, и за което се налага най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Оспорената заповед е и в съответствие с целта на закона, като службата в МВР се упражнява от служители, които са длъжни да спазват законите и опазват обществения ред и с поведението си да не уронват престижа на службата в МВР. Съдът е обсъдил всички доводи и възражения на жалбоподателя и е извършил проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК. С оглед на изложеното, оспореното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, направеното искане за разноски от процесуалния представител на ответника и на основание чл. 78, ал. 8 от АПК вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да се осъди Л. А. Л. да заплати на Министерството на вътрешните работи сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав