Решение № 4196 от 4.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11742/2021 г.

Решение № 4196 от 4.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11742/2021 г., VI о., докладчик председателят Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) против решение № 5308/02.09.2021 г. по адм. дело № 5680/2020 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в излагане на непълни, бланкетни мотиви, които не са подкрепени от доказателствата по делото и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба, М. П., в качеството й на законен представител на М. П., чрез адв. Л. Гурмева изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218 АПК е неоснователна. С решение № 5308/02.09.2021 г. по адм. дело № 5680/2020 г. Административен съд София – град е отменил по жалба на М. П., като родител и законен представител на М. П. заповед № РД – Е – 113 – 01 – 523/28.05.2020 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса. Изпратил е преписката на административния орган като му е определил тримесечен срок за издаване на нов акт съобразно указанията по прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Присъдил е разноски. Административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неточно прилагане на материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона – основания за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Решението е правилно. Със заповед № РД – Е – 113 – 01 – 523/28.05.2020 г. управителят на НЗОК на основание чл. 19, ал. 7, т. 2, чл. 45, ал. 1, т. 15 от Закона за здравното осигуряване и чл. 39, чл. 9, т. 1 във връзка с чл. 6, т. 1 и т. 6, чл. 7 и чл. 8 от Наредба № 2 от 27 март 2019 г. е отказал на М. П. заплащането на услуги за лечение в чужбина, тъй като последното може да бъде своевременно осъществено в лечебните заведения в Република България. Позовал се е на становищата на двама външни консултанти, че не се заплащат дейности, за които не е получено предварително одобрение по реда на Наредба № 2 от 27 март 2019 г., а при малолетния М. операцията е била извършена на 21.01.2020 г. в клиника "Бел Медик", гр. Белград, Република Сърбия. Индивидуалният административен акт е издаден 8 месеца след сезирането на органа. Проведените заседания на помощния орган – специализирана комисия не са допринесли за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. В докладите на експертите проф. Ч. Славов и проф. К. Н. липсват задължителни реквизити съгласно чл. 30, ал. 2 от Наредба № 2 от 27 март 2019 г.: данни за лечебните заведения, в които досега е лекуван пациентът, резултатите от това лечение, резултатите от проведените изследвания, очаквани резултати (ефект от лечението, възможна реинтеграция на пациента и др.) При преценка фактите по спора и в частност доклада на външния експерт проф. д-р К. Н., на който бланкетно се позовава касатора, административният съд е направил задълбочен прочит, отчитайки експертното мнение, в което се поставя акцент и върху това, че някой трябва да поеме отговорност за извършването на оперативната интервенция, явяваща се втора по ред при извършена вече една неуспешна такава. Не е лишен от основание и анализа на съда, че липсата на хирургически опит и умения у българските медици при този вид операции изискват такива да се извършват в клиники и отделения с голям опит и оборот на пациенти с подобни заболявания. Неточни са данните на административния орган, че на малолетния М. е била извършена една оперативна интервенция до момента. Доказателствата по делото сочат за извършени две неуспешни операции в България. Верни са изводите на съда, че административният орган не е провел обсъждане по коя клинична пътека би могло да се извърши лечението в България и би ли била тя достатъчна за постигане на ефективен резултат с оглед естеството на заболяването, конкретната диагноза и състоянието на пациента. Обосновано съдът е приел, че административният орган незаконосъобразно е игнорирал становището на проф. И. С., което е било положително досежно исканото финансово подпомагане. За анализа и оценката на фактите по спора административният съд законосъобразно е ползвал съдебно-медицинска експертиза. Заключението на вещото лице е установило, че предложените и осъществени методи в България и Сърбия не съвпадат по иновативност, използвана медицинска техника и апаратура. Няма данни методът на оперативно лечение в Сърбия да е бил прилаган и в България. Данни дали в България [заличен текст], при това много редки (0, 06%), някои уролози не срещали през целия си професионален живот. Заключението на вещото лице проф. д-р П. П. е категорично, че лечението на детето М. П., каквото е извършено в клиника "Бел Медик", гр. Белград, Република Сърбия от д-р Д. не би могло да бъде извършено в България. Подобни операции биха били възможни за българските хирурзи едва ако последните натрупат достатъчно опит като колегите им в Сърбия, но това е свързано с многогодишен период от време. Следователно, лечението на детето би било възможно в един бъдещ момент и не би отговаряло на изискванията за неговата своевременност – текущото здравословно състояние на пациента и вероятното развитие на заболяването. Обосновано административният съд е приел, че пациентът е на [възраст], като вроденото му заболяване без необходимото, своевременно и ефективно лечение влияе на неговия нормален живот, а в бъдещ момент и [заличен текст]. В хода на забавеното произнасяне на административния орган е било проведено лечението на детето М.. Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са рефлектирали върху материалната законосъобразност на оспорения акт и законосъобразно са били ценени от административния съд като съществени. Обосновани са й изводите, че процесната заповед засяга правата и законните интереси на малолетното дете в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава, като причинява вреди за него и семейството му, явно несъизмерими с целта на закона. Доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила са бланкетно заявени и неналични при проверката на съдебното решение. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода но спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие от 12.11.2021 г.) възлизат на сумата от 600, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение