Решение № 752 от 7.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 87/2010 г.

Решение № 752 от 7.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 87/2010 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Надя Зяпкова Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Н. З. Ж. чрез процесуален представител адвокат Д. Д. Й. против въззивно решение на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7-ми състав № 845/19.06.2009 г., постановено по гр. д. № 1086/2009 г. С обжалваното решение е оставено в сила решение № 116/10.12.2008 г., постановено по гр. д. № 922/2007 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, I-во отделение, 1-ви състав, с което е отхвърлен предявения от Н. З. Ж. ЕГН xxxxxxxxxx, гр. В. против Министерството на земеделието и горите иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД в размер на сумата 11 000 лв. при общ размер на сумата 60 000 лв. обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на договор за наем от 20.11.2000 г. С определение на Върховния касационен съд, в настоящия състав № 238/11.03.2010 г. по гр. д. № 87/2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение без да се поставят на обсъждане и преценка изложените от касатора основания за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, с оглед даденото с ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК разрешение при съществуваща вероятност обжалваното решение да е процесуално недопустимо, въпрос по който ВКС следва да се произнесе с решението по същество на подадената касационна жалба. За ответното Министерство на земеделието и храните не е изразено становище по жалбата. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивна инстанция в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното: С исковата молба се твърди, че на 20.11.2000 г. между ищеца в качеството на наемател и Министерството на земеделието и горите в качеството на наемодател е сключен наемен договор, по силата на който на наемателя е предоставено ползването на 50 дка земеделска земя от Държавния поземлен фонд в с. З., В. област със срок на договора 10 години. През 2001 г. земята е засята с дълготрайно насаждение "лавандула", а през 2005 г. наемателят е отправил до наемодателя чрез министъра на земеделието и горите искане да се извърши замяна на негови собствени ниви с нивата, предмет на наемния договор. Длъжностни лица от Министерството на земеделието и горите са го уведомили, че за да се започне процедура за замяна на недвижими имоти наемният договор следва да се прекрати, за което той следва да подаде писмена молба. В изпълнение на указанията ищецът е подал молба до М., с която е изразил съгласие за прекратяване на наемния договор, като с молбата изрично е посочил, че искането му за прекратяване на наемния договор следва да се разгледа и реши единствено и само като предпоставка за извършване на поисканата от него замяна. Впоследствие длъжностни лица на М. са го уведомили, че договорът за наем е прекратен по взаимно съгласие, както и че преписката за замяната е върната несъгласувана от М. и че в крайна сметка е постановен отказ за извършване на замяната. При това положение ищецът счита, че наемният договор е прекратен от наемодателя в резултат на неправомерни действия на негови длъжностни лица, които са го въвели в заблуждение да даде съгласие за прекратяване на наемния договор, както и че в резултат на неправомерното прекратяване на наемния договор той е бил лишен от възможността да реализира ползи от наетия от него земеделски имот за оставащия срок на договора и е претърпял имуществени вреди /във форма на пропуснати ползи/ в общ размер на сумата 60 000 лв., но с петитума на исковата молба е претендирано обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на договор за наем. При тези данни и двете съдебни инстанции са квалифицирали иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, разгледали са го на това правно основание и са постановили отхвърлителен резултат. Изложените с исковата молба обстоятелства сочат на иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи/ от непозволено увреждане с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. Налице е хипотезата на чл. 293, ал. 4 ГПК вр. чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК/. Въззивното решение и оставеното с него в сила първоинстанционно решения следва да се обезсилят и делото върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от фаза "искова молба", поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение