Решение № 7640 от 19.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4914/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Стара Загора, чрез процесуалния му представител юрк. Желязкова, срещу решение 988 от 20.03.2024г., постановено по адм. д. 694/2023г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора, с което по жалбата на Р. Х. Г. от гр. Стара Загора е отменена Заповед 10 00 - 2003 от 05.10.2023г. на Кмета на община Стара Загора, с която на основание чл. 225а ал. 1 във връзка с чл. 225 ал. 2 т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да се премахнат незаконно пристроените части към ПС /паянтова стопанска сграда/ и пМЖ /полумасивно жилище/, находящи се в УПИ II 185, кв. 30 по действащия регулационен план на [населено място], общ. Стара Загора. С решението община Стара Загора е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и процесуалните правила, и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда за незаконосъобразност на заповедта, поради това, че нареденият за премахване обект не е индивидуализиран в достатъчна степен. Напротив навежда съображения, че строежът е ясно описан като присторяване, включително в констативния акт, което пристрояване е било установено и от вещото лице, като навежда съображения, че незаконни са не само пристройките, но и преустройството на сградите. Твърди, че са били налице предпоставките за издаване на оспорената заповед, както и че са спазени процесуалните правила. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдена оспорената заповед Претендира разноски за настоящата инстанция. Ответникът Р. Х. Г., чрез процесуалния си представител адв. Йовчева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и иска да бъде потвърдено решението на Административен съд Стара Загора. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна адресат на оспореното решение, и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Стара Загора е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия по закон, при спазване на изискванията за форма и при спазване на административно производствените правила. Приел е обаче, че от данните отразени в констативния акт, въз основа на който е издадена заповедта, съотнесени с останалите доказателства по делото, включително приетата и неоспорена съдебно техническа експертиза /СТЕ/, не може да се направи еднозначен и непротиворечи извод относно конкретния обект на заповедта. В тази връзка е приел, че нареденият за премахване обект не е индивидуализиран по ясен начин, от който да бъде установено какво точно според административния орган съставлява незаконният строеж или строежи, които следва да бъдат премахнати. Приел е, че от доказателствата безспорно се установява в имота на жалбоподателката на осъществено строителство без строителни книжа, но е достигнал до извод, че в заповедта е налице неяснота, неопределеност и липса на точна индивидуализация на осъщественото без строителни книжа, което следва да се премахне и отграничаването му от останалите приети за търпими постройки. Приел е, че това е нарушение от категорията на съществените, което препятства и съдът да осъществи контрол за законосъобразност, а и се отразява на правото на защита на адресатите на заповедта. По тези съображения е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и я е отменил. Решението е правилно. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 225а ал. 1 във връзка с чл. 225 ал. 2 т. 1 и т. 2 ЗУТ, предоставяща правомощие на кмета на общината да нареди премахването на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225 ал. 2 ЗУТ, а в случая съобразно посоченото правно основание извършени в несъответствие с действащия подробен устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж. Предвид правното основание, на което е издадена оспорената заповед, е правилен извода на съда, че е в случая нареденият за премахване строеж или строежи не е индивидуализиран в достатъчна стенен, от което безпротиворечиво да се установи какво или кой обект или обекти е нареден за премахване. Това е така, тъй като в мотивната част на заповедта е посочено, че при извършена проверка от служители на Дирекция Общински проекти и контрол по строителството на община Стара Загора е установено, че е извършено преустройство на паянтова стопанска сграда и паянтова жилищна сграда, разположени в североизточната част на имота на Р. Г., както и че е изпълнено пристрояване от западна страна към паянтовата стопанска сграда и от юг на полумасивна жилищна сграда. В мотивите на заповедта е посочено, че по събрани данни преустройството е извършено през 2010г. 2011г. В мотивите на заповедта освен това е посочено, че строежът /индивидуализиран в единствено число/ е с размери 12,70м. дължина и 8,95 м. ширина. С констативния акт, въз основа на който е издадена заповедта, също е посочено, че е установено нарушение, изразяващо се в извършено строителство преустройство на паянтова стопанска сграда и полумасивна жилищна сграда, в отграничение от заповедта, където е посочена паянтова жилищна сграда. В диспозитива на оспорената заповед е наредено премахването на незаконен строеж: незаконно пристроените части към ПС и пМЖ, находящи се в УПИ II 185, кв. 30 по плана на [населено място]. Видно от цитираните части на заповедта, е налице противоречие между мотивите и диспозитива на същата, тъй като в мотивите и констативния акт се упоменава незаконен строеж, представляващ преустройства на съществуващи сгради в имота, като включително в мотивите е налице описание на един строеж с едни общи размери от 12,70 м. дължина и 8,95 м. ширина, като при единичното споменаване на пристрояване не е ясно къде се намира и каква част от него се приема за незаконно. Това установяване в констативния акт и в мотивите на заповедта на извършено незаконно преустройство е в противоречие с диспозитива, с който се нарежда премахване на незаконно пристроени части към ПС и пМЖ, като е правилен извода на съда, че и от административната преписка включително не може еднозначно да бъде установени кои точно пристроени части административният орган намира за незаконно пристроени и е наредил да бъдат премахнати. Съответен на закона е извода на пръвоинстанционния съд, че така установените нарушения са от категорията на съществените, които се отразяват както на възможността на адресата на заповедта да упражни правото си на защита, така и на възможността на съща да осъществи контрол за законосъобразност по същество на акта. По тези съображения е правилен извода на съда за наличието на основания за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Във връзка с гореизложеното оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация в тази връзка като основателно и доказано, тъй като са представени доказателства за сторени разноски за настоящата инстанция, следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,