Решение № 2806 от 8.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10090/2023 г.

Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от кмета на Община Стара Загора чрез процесуален представител юрк. С. Николова срещу решение 256/13.07.2023г. на Административен съд Стара Загора, постановено по адм. дело 243/2023 година. С касационната жалба се твърди незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на същото поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Прави искане за отмяна на обжалваният съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Х. Михов, чрез адв. Д. Драганов е депозиран писмен отговор в който е изразено становище за неоснователност на касационната жалба. При изложени доводи прави искане съдебният акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С решение 256/13.07.2023 г., по адм. дело 243/2023 г. Административен съд Стара Загора е отменил мълчаливия отказ на кмета на община Стара Загора за издаване на заповед с правно основание чл.40, ал.8 от Закона за общинската собственост (ЗОС) в изпълнение на решение 2499/26.09.2019г. на Общински съвет - Стара Загора и върнал преписката за ново произнасяне в едномесечен срок, считано от влизане в сила на решението. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че от страна на Х. Михов е направено искане на основание чл.21, ал.4, във вр. с ал.5, във вр. с чл. 40, ал.8 от ЗОС до кмета на община Стара Загора за издаване на заповед с правно основание чл.40, ал.8 от ЗОС въз основа на решение 2499/26.09.2019г. на Общински съвет Стара Загора и заповед 19-12-23/29.01.2020г. на Главния архитект на Община Стара Загора, с която да се индивидуализират имотите, предмет на замяната. Приел, че е доказан и изпълнен фактическия състав на чл.21, ал.5, вр. ал.4, вр. с ал.1 от ЗОС, като е налице прието с мнозинство от 2/3 от общо 51 общински съветници решение 2499/26.09.2019г. на Общински съвет - Стара Загора и същото е влязло в сила. Следователно с влизане в сила на решението на общинския съвет, съдът направил извод, че е налице задължение за кмета при обвързана компетентност да издаде заповед, с която да определи страните по сделката, разноските по нейното извършване и предмета, одобрен от общинския съвет. Обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно. При правилно изяснена фактическа обстановка и събраните доказателства, съдът е направил анализ на доказателствата, направил е верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Доводът за неправилност на решението, не намира опора в доказателствата по делото, както и не са изложени конкретни пороци на решението, които съставляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Административният съд правилно е установил, че е налице подлежащ на оспорване мълчалив отказ за издаване на заповед с правно основание чл.40, ал.8 от ЗОС. Съобразно разпоредбата на чл.40, ал.8 от ЗОС, решенията за извършване на замяна се приемат от общинския съвет с мнозинство от две трети от общия брой на съветниците. Въз основа на решението на общинския съвет, кметът на общината издава заповед и сключва договор за замяна. В конкретния случай, липсва произнасяне по искане с 10-01-1992/29.03.2023 г. Видно от депозираното искане, заявителя е поискал издаване на заповед, с която да се финализира адмнистративната процедура по замяна. Съгласно чл.21, ал.4 ЗОС, имотите по ал.1 предназначени за обекти, публична общинска собственост, не се отчуждават, ако преди издаване на заповедта по чл.25, ал.2, общината ги придобие в собственост, чрез покупка, чрез замяна с равностоен общински имот или собствениците им учредят право на строеж в полза на общината. Разпоредбата на чл.21, ал.4 ЗОС изключва придобиването в собственост на имотите по чл.21, ал.1 чрез процедура по отчуждаване, като приложим остава редът за замяна на имоти, частна общинска собственост с имоти, собственост на физически или юридически лице. Процедурата продължава като общинския съвет трябва да одобри предварителното съгласие, постигнато със собствениците на имотите по ал.1 за придобиването им от община, чрез замяна. Съображенията на административния орган, че с издаването на акта ще се наруши ЗОС, са неоснователни. Следва да се отбележи обстоятелството, че решението на общинския съвет като административен акт не е обжалвано и влязло в сила, поради което кметът на основание чл.40, ал.8 ЗОС дължи произнасяне по направеното искане от страна на Х. Михов. Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК, непроизнасянето на административния орган е мълчалив отказ, който представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и следователно подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Целта, с която чл. 58, ал. 1 от АПК въвежда правната фигура на мълчаливия отказ, е решаването в предвидения от закона срок на въпроса, с който е сезиран административният орган и при неговото бездействие. С него той едностранно прегражда пътя за настъпване на правните последици, които са търсеният правен резултат. Както правилно е приел административния съд е налице императивно законово задължение за административния орган за писмено произнасяне по заявлението. Административният орган е следвало да удостовери искането за издаване на заповед, с която да се определят страните по договора за замяна, като не е предприел действия по издаването на заявеното искане, т. е. налице е бездействие, както правилно е приел административния съд, че е налице мълчалив отказ на компетентния административен орган за издаване на заповед, заявена с искане 10-01-1992/29.03.2023г. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за производството. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд - четвърто отделение