Решение № 11889 от 5.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6745/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ТрансфилдЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. Добрич, [улица]представлявано от Х. Д. Х., чрез пълномощник адв. П.Иринчев против решение 685 от 01.04.2024г., постановено по адм. дело 196/2023г. по описа на Административен съд Добрич. В касационната жалба са наведени доводи, за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развива подробни съображения в тази насока и претендира за отмяна на обжалваното решение и разрешаване на спора по същество с отмяната на решението за налагане на финансова корекция, както и за присъждане на направените в производството разноски. Представя писмени бележки. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Добрич е образувано по жалба на Трансфилд ЕООД срещу решение 38/3/3120967/3/01/04/02, с изх. 01-2600/6612#10 от 21.02.2023г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което на дружеството е определена финансова корекция в размер от 69 387.23 лева. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касационен жалбоподател против горепосочения административен акт и с втори диспозитив е осъдил дружеството да заплати на Държавен фонд Земеделие съдебно-деловодни разноски за първа инстанция в размер на 500 лева общо. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че на 16.10.2014г. между Държавен фонд Земеделие, сдружение "Местна инициативна група Добричка" и ТрансфилдЕООД е сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка 4.1 "Прилагане на стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013 г., подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. В договора дружеството е определено като ползвател, като с т.2.1 е определена първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ. От представения бизнес план, ползвателя е посочил, че с инвестиционния проект, дружеството кандидатства за финансово подпомагане по Мярка 41312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия към СМР на МИГ Добричка за Преустройство на съществуващо жилище в Къща за гости в [населено място], общ. Добричка. Със заповед от 08.07.2019г. на Началник отдел Регионален технически инспекторат е възложена проверка на място във връзка с подадено заявление. В периода от 08-24.07.2019 г. е проведена извънредна проверка, обективирана в контролен лист 3, както и извършена административна контролна проверка на място както и извършена допълнителна такава е установено неизпълнение на задълженията на ползвателя Трансфилд ЕООД залегнали в бизнес плана. С писмо от 30.10.2019г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ е уведомено дружеството, че се открива производство по издаване на АУПДВ. На 08.02.2021г., административния орган е издал АУПДВ, което е било оспорено пред административен съд. С решение 244 от 14.07.2021г. Административен съд Добрич е отхвърлил жалбата на дружеството. Същото е обжалвано през ВАС и с решение по адм. дело 10830/2021г. е отменено първоинсатнционното решение и административния акт. С уведомително писмо от 01.11.2022г., дружеството е уведомено, че на основание чл. 73, ал.2 във връзка с чл. 70, ал.1, т. 7 от ЗУСЕФСУ и в изпълнение на влязло в законна сила съдебно решение открива производство по издаване на решение за финансова корекция. В писмото изрично са посочени установените нарушения, съответните разпоредби и определения размер на финансовата корекция, както и възможността да се представи възражение, като в определения срок такова не е постъпило. В резултат на 21.02.2013г. е издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие решение за налагане на финансова корекция, в което е прието неизпълнение на заложните в одобрения бизнес план финансови показатели (приходи) и на параметрите по отношение на устойчива заетост 1.) за три пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) е установено средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на 1,31% от заложените приходи за посочените 3 финансови години; 2.) не са разкрити заложените по бизнес план 2 бр. работни места, като средно за три последователни пълни години поддържаната заетост е 16,67% средно заети лица. При така установеното реално изпълнение на приходната част от одобрения бизнес план е прието, че е налице нарушение на поети основни задължения с договор, а именно на т. 4.17, т.4.25.3, т.4.25, б. а от договора и т. 11 от Приложение 2 към договора, както и на чл. 16, ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба 29/2008г.). Поради това и съгласно т. 30 и т. 18 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата е определено възстановяване на 100 % от предоставената финансова помощ по договора. На основание чл. 3, ал. 2 от Правилата на дружеството е наложена финансова корекция в размер на 69387.23 лв. За изясняване на фактите съдът е допуснал и приел съдебно-счетоводна експертиза, която е обсъдена с останалите доказателствата по делото. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, за което е изложил подробни мотиви. Съдът е приел, че административния акт е издаден в съответствие с изискването за форма по чл. 59, ал.2 от АПК, както и че при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е също така, че административният акт е издаден в съответствие с материалния закон и в съответствие с целта на закона, тъй като е безспорно установено неизпълнение от страна на ползвателя на негови договорни и нормативни задължения след изплащане на финансовата помощ, с което е осъществен фактическия състав на чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 29/2008г. и чл. 59 от Наредба 23. Административния съд е обсъдил заключението на вещото лице, от което е видно, че първоначално одобрената за ползвателя безвъзмездна финансова помощ (БФП) е в размер на 69 986.95 лв. съгласно Таблицата за одобрените инвестиционни разходи. С Анекс 2 към Договора размерът на БФП е променен на 69 390.26 лв. Вещото лице сочи, че с Писмо за оторизация на плащането РОТ 38/3/3120967/3/01N01 от 01.12.2015 г. и УП за одобрение, след редукция, окончателната оторизирана сума за плащане е в размер на 69 387.23 лв., от които от ЕЗФРСР сума в размер на 55 509.78 лв. и от национално съфинансиране сума в размер на 13 877.45 лв. Вещото лице отговаря, че размерът на заложените от субсидираната дейност съгласно Таблица 2 Производствена и търговска програма от Бизнес плана на жалбоподателя приходи за 2016 г. са 49 450.80 лв.; за 2017 г. 50 192.56 лв. и за 2018 г. 50 945.45 лв., като в Таблица 4 от заключението си отразява, че съгласно Работен лист за проверка за реализиране на заложени параметри/показатели в Бизнес плана за 2016 г. по Бизнес плана са заложени 36 000.00 лв.; за 2017 г. 40 600.00 лв.; за 2018 г. 41 209.00 лв., а за периода 01.01.2019 г. 26.06.2019 г. 41 827.20 лв. В отговор на въпрос 2 вещото лице представя изпълнението по счетоводни данни от дружеството. Експерта е установил по осчетоводените при жалбоподателя фактури, отразени надлежно в Таблица 5, 6, 7 от заключението, приходите за всяка една година, като сумите съвпадат напълно с установените от административния орган. В Таблица 8 е показан процентът на изпълнение за всяка една от годините, а именно: за 2016 г. 0.99 %; за 2017 г. 0.59 % и за 2018 г. 2.29 %, които проценти по години съвпадат с установените от административния орган. Средноаритметичният процент, според вещото лице, на изпълнение на приходите за периода от трите проверявани финансови години е 1.29 % от заложените приходи. Вещото лице обяснява, че в АУПДВ, всъщност такъв процент е посочен и в РФК 1.31 %, процентът е такъв, защото към трите пълни финансови години е добавен процентът от периода 01.01. 26.06.2019 г. Въз основана което съдът е обосновал извода, че относно финансовите приходи заключението изцяло подкрепя констатациите на административния орган. По отношение задължението за разкриване на брой работни места, месечно възнаграждение за същите, осигуровки, в Таблица 9 на заключението се съдържат параметрите, заложени в БП. В Таблица 10 са изброени имената на три наети лица. Според вещото лице, което отчита изплащането на възнагражденията и внасянето на осигуровките по години, за 2016 г. процентното съотношение на поетите ангажименти е 85.71 %; за 2017 г. 96.77 % и за 2018 г. 87.55 %, с оглед на което изчислява средноаритметичния процент на изпълнение на поетия ангажимент за брой работни места за трите финансови години на 90.01 %. Тези изводи не съответстват на направените от административния орган, който за 2016 г. и 2017 г. приема 0 % изпълнение, а за 2018 г. 25 % изпълнение. Процесуалният представител на административния орган оспорва заключението в тази му част. Административния съд е кредитирал заключението на вещото лице като цифрово изражение, доколкото в това отношение то е еднопосочно със събраните по делото доказателства, но счита, че само цифрите не доказват изпълнението на показателя, свързан с разкриване на 2 работни места, тъй като липсва изпълнение на задължението за откриване на 2 нови работни места в пълния смисъл на заявеното по БП и целта на проекта. Това е така, защото макар цифровото изражение на показателя като процентно съотношение формално да сочи на изпълнение над 50 %, то следва да бъде съобразено, че според БП с реализацията на проекта е следвало да се разкрият минимум две нови работни места на постоянен трудов договор, а с изпълнението на проекта е предвидено да бъде осигурена заетост на местното население чрез разкриване на минимум 2 работни места; подобряване на икономическия и социален живот в селото, а на посетителите да бъдат представяни много допълнителни услуги, за чието изпълнение да се ползват услугите на жителите на селото. В случая нито едно от лицата не е от местното население, нито едно от лицата не е упражнявало труд и не е осигурявано за пълните три финансови години, лицето Й. Х. е преназначено от една длъжност на друга, осигурявано е на 4-часов работен ден, поради което не може да се възприеме като лице, назначено на новооткрито работно място, нито едно от лицата не е назначено на длъжност хигиенист и рецепционист, както е заложено в БП, като точно такива работни места не са разкрити, с оглед на което на практика заложеният показател осигуряване заетост на местното население чрез разкриване на нови 2 работни места по този начин е с нулево изпълнение. По отношение показателя, приходи от дейността, е установено безспорно, че този показател не е изпълнен. Въз основа на което съдът е приел, че дори да се приеме, че показателят за трудова заетост формално е изпълнен, то е налице неизпълнение на задълженията по Договора с оглед установените приходи за трите финансови години, което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и съответно непостигане на целите, разписани в чл. 2 от Наредба 29. На следващо място съдът е посочил, че критериите за определяне размера на възстановяване на помощта са посочени в чл. 59, ал. 2 от Наредба 23, съответно в чл. 46, ал. 2 от Наредба 29 - вид, степен и продължителност на неизпълнението. Тези критерии са законово дефинирани. В случая разпореденото с процесното Решение връщане на 100 % от изплатената в размер на 69 387.23 лв. финансова помощ от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и от националното финансиране е законосъобразно, като се съобрази дори само изпълнението на заложените показатели за финансови приходи, чийто процент за трите пълни финансови години е 1.29 % спрямо заложеното, респ. 1.31 % с включеното първо шестмесечие за 2019 г., потвърдено и от приетата по делото експертиза е налице хипотезата на т.30 от Приложение към Раздел I. Съдът е приел, че дори да се счете, че по отношение показателя трудова заетост не е налице нарушение, то установеното с оспореният административен акт задължение, представляващо подлежаща на възстановяване финансова помощ, предоставена по процесния Договор, се явява законосъобразно и съответно актът не следва да бъде отменен по отношение на диспозитива, с който е определен окончателният размер на финансовата корекция. Този извод се налага от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР за 2007 - 2013 г., която ДФ Земеделие е съобразил при постановяване на акта. Съдът е приел, за правилно позоваването от страна на административния орган на § 1, т. 19 от ДР на Наредба 29, съгласно който проект е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. Според чл. 16, ал. 1 от Наредба 29 кандидатите представят Бизнес план по образец за период не по-малък от 5 г., който трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. Легална дефиниция на понятието икономическа жизнеспособност се съдържа в чл. 6, ал. 2 от Наредба 29, където е указано, че икономическата жиснеспособност представлява генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на Бизнес плана. Обсъдено е възражението, отнасящо се до това, че бизнес плана не е част от договора, като такава част е само таблицата за одобрение на разходи по проекта. Съдът позовавайки се на §1, т. 19 от ДР на Наредба 29 е приел, че бизнес плана е неразделна част от заявлението за подпомагане, като в него са заложени и задължения за период от 5 години, респективно същото е неразделна част от договора и въз основа на показателите и поетото задължение е одобрено заявлението и е сключен договора. Съдът е приел за неосноватален довода, че проектът бил за 10 години, поради което трите изследвани години не следва да са определящи относно изпълнението на задълженията по договора. На следващо място съдът е приел за неоснователно твърдението, че заложените в бизнес плана финансови показатели са прогнозни и че същите не могат да бъдат предвидени, както и че в следващите години би могло да се подобрят резултатите. За неоснователен е приет довода за нарушение на принципа на последователност и предвидимост, залегнали в чл. 13 от АПК. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Част от оплакванията в касационната жалба са релевирани и пред първоинстанционния съд. Настоящата съдебна инстанция намира, че същите са изследвани и обсъдени мотивирано, при правилно разпределяне на доказателствената тежест между страните. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 221, ал. 2, предл. посл. АПК касационният състав препраща към мотивите на първоинстанционното решение, тъй като ги споделя изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря. Неоснователни са доводите на касатора, че не установено наличието на фактическия състав на нередността. Констатациите на административния орган, обвързани с доказателствата по административната преписка, безспорно установяват, че допуснатото неизпълнение на договорни и нормативни задължения е във връзка с предоставената му по договора безвъзмездна финансова помощ по мярка, подкрепена от ЕЗФРСР. Трайно застъпено в практиката на Съда на Европейския съюз е схващането, че нарушение на правото на ЕС или на националното право, приложимо към подпомаганите от фондовете операции, представлява "нередност" ако има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на неоправдан разход в него, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово отражение. Всъщност е достатъчно да не може да се изключи възможността, както в конкретния случай, то да има отражение върху бюджета на съответния фонд /така в решение от 1.10.2020 г. по дело С-743/18, т. 66 и 67; решение от 06.12.2017 г. по дело С-408/16, т. 60 и 61, и др/. Дефиницията на "нередност" визира единствено нарушение на правото на Съюза. Ето защо в случая непостигането на заявените приходи от дейността представлява нередност, изразяваща се в нарушаване на поетите от бенефициера договорни и вменените му нормативни задължения. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба 29/2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2, РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. Съгласно т. 4. 25.3 от договора ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. Оттук следва извода, че заложените в бизнес плана финансови показатели и брой работни места са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ на посочените правни основания, както безспорно е установено в настоящия случай. Неоснователно е твърдението на касатора относно прогнозния характер на одобрения бизнес план, както и необходимостта от изследване от страна на административния орган, дали са били налице икономически причини, водещи до неизпълнението на същия. Непостигането на предвидените в бизнес плана приходни показатели налага отмяната на предоставената по договора финансова помощ. Съставът споделя последователно застъпеното в съдебната практика разбиране, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови параметри, както и тези по отношение на устойчива заетост представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, от което не намира основание да се отклони в разглеждания случай. Въпросът е подробно развит във формираната от Върховния административен съд практика, поради което е излишно подробни мотиви в тази насока да бъдат развивани и в настоящото решение /в аналогичен смисъл са решения 12173/7.12.2023 г. по адм. дело 5496/2023 г., 3655/5.04.2023 г. по адм. дело 7192/2022 г., 2966/21.03.2023 г. по адм. дело 10521/2022 г., 9637/31.10.2022 г. по адм. дело 3921/2022 г., 7071/13.07.2022 г. по адм. дело 3199/2022 г. и др./. След като делото е безспорно установено, включително с помощта на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, която потвърждава изцяло констатациите на административния орган по отношение на неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи от подпомаганата дейност /приходи от нощувки/, като процентът на изпълнение, изчислен върху средноаритметичния размер на приходите за трите години /2016г., 2017г. и 2018г./ е 1,29%, а видно от приетата по делото експертиза посоченото в административен акт изпълнение средноаритметично е в размер на 1.31%, като към трите финансови години е добавен процентът от периода 01.01 до 26.06.2019г. А по отношение на установената разлика по изпълнение на заложените параметри за устойчива заетост - разкриване на работните места съгласно приетата по делото експертиза и установеното от административния орган, настоящият съдебен състав приема за правилен извода на административния съд, че по отношение на заложения показател осигуряване заетост на местно население чрез разкриване на нови 2 броя работни местна е с нулево изпълнение, но макар експертизата по делото да опровергава констатацията в оспореното РФК за неизпълнение на бизнес-плана относно разкриване на две работни места, то това не е повлияло върху законосъобразността на обжалвания административен акт, защото за констатираните две нарушения, на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата е наложена окончателна финансова корекция в по-големия от двата размера. Въз основа на което след като не е достигнала застъпеното в одобрения бизнес план равнище на прихода за проверяваните три финансови години, касатора не е изпълнил задължението, даващо му правото да получи финансовата помощ, предвидена за процесната мярка 312 от ПРСР, поради което и законосъобразно получената от нея помощ е изцяло отменена от изпълнителния директор чрез налагането на финансова корекция при условията на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във връзка с т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата. Неоснователни са поддържаните в касационната жалба оплаквания, че са нарушени основополагащи принципи на предвидимост и сигурност, тъй като към момента на подписване на договора касаторът не бил информиран какви санкции ще претърпи. Оплакванията в тази насока са неоснователни, тъй като възможността за възстановяване на полученото подпомагане е посочено както в Наредба 23, така и в сключения от него договор. Непознаването на закона и на подписания договор не извинява касатора. Също така несъстоятелно е твърдението, че се нарушават принципите на предвидимост и сигурност с прилагането на Правилата приети със заповед 03-РД/3218 от 8 август 2019 г. на ИД на ДФЗ. Съгласно чл. 27, ал. 9 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Заповедта и правилата се обнародват в "Държавен вестник". От анализа на разпоредбите на чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП се установява, че с одобрените правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7 ЗПЗП се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение, което не е ограничено по отношение на конкретна мярка от Програмата за развитие на селските райони. От клаузите на сключения договор за подпомагане и свързаните с него други актове и документи, следва извод, че за бенефициерите съществува яснота какво следва да бъде дължимото от тях поведение за получаване и запазване на получената финансова помощ в подписаните от тях договори. Както в съответните наредби, така и в сключените договори, ясно са уредени задълженията на ползвателите на помощта и отговорността им при неизпълнението им. С Правилата е определен единствено размерът на подлежащата на възстановяване изплатена безвъзмездна финансова помощ, поради установени нормативни и договорни нарушения при отчитане на степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение. Ето защо не може да се приеме, че правилата са материалноправна предпоставка за определяне на подлежащата на възстановяване сума, т. е. че преуреждат вече възникнали и развили се правоотношения. В тази насока, както се посочи, е налице влязло в сила решение 3618/10.03.2020 г., постановено по адм. дело 14154/2019 г. от ВАС, първо отделение, с което са отхвърлени подадените жалби срещу Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерки от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.При установени нарушения на нормативни и договорни задължения във връзка с прилагането на конкретна мярка от Програмата за развитие на селските райони размерът на финансовата корекция се определя именно по реда на Правилата, както е направено и в настоящия случай. Неоснователен е довода на касатора за липса на материална компетентност на издателя на решението за налагане на финансова корекция, водеща до нищожност на административния акт. Същия е подробно обсъден от решаващия съд, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав препраща към мотивите на съдебния акт, но намира за нужно да отбележи, че материалната компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ произтича от разпоредбите на § 4, ал. 1 от ДР на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) във вр. с чл. 20а, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). С оглед на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ Държавен фонд "Земеделие" Разплащателна агенция е управляващ орган, който съгласно чл. 11а, ал. 1, т. 10 ЗПЗП администрира нередности по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г. и 2014 2020 г. Според чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, а съгласно чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП той е компетентен да издава решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III ЗУСЕФСУ, каквото е оспореното пред административния съд решение за налагане на финансова корекция. По изложените съображения не са налице твърдените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременното искане от процесуалния представител на касаторът за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Такива не са претендирани от ответната страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение