Решение № 9396 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1584/2018 г.
ВАСV отделение19.06.2019 г.докладчик Донка Чакърова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 2228/12.12.2017 г., постановено по адм. д. 2733/2017 г. по описа на Административен съд–Варна. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9396 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1584/2018 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на секретаря на община Варна против решение № 2228/12.12.2017 г., постановено по адм. д. 2733/2017 г. по описа на Административен съд–Варна (АС-Варна). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е незаконосъобразно, неправилно и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски. След приключване на откритото съдебно заседание на 29.05.2019 г. е постъпила писмена молба с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията оспорва касационната жалба по съображения в писмена молба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Обжалваното съдебно решение е постановено по недопустимо оспорване, подадено срещу необжалваем акт. С жалба вх. № 14926/20.09.2017 г. Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията е оспорило писмо рег. № ДОИ16000151 ВН_017 ВН/18.08.2.0017 г., издадено от секретаря на община Варна, с което е уведомено, че спрямо исканата от него информацията не се прилага Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Информацията, която е поискана от Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията е относно техническото администриране на конкретна преписка- издаван ли е конкретен документ, регистриран ли е в автоматизираната деловодна система, в колко часа (час, минути, секунди), данни за служителя (две имена и длъжност), който е извършил регистрацията, който е подписал документа и извлякъл информацията по предходните точки. Изрично е посочено в заявлението за достъп до обществена информация, че не се иска достъп до лични данни и те да бъдат заличени. Тази информация не е възможно да бъде определена като обществена по смисъла на ЗДОИ. На заявителя е изпратено уведомително писмо за възможността да бъде получен достъп до исканата информация при условията на чл. 8 от АПК, доколкото тя е част от конкретна административна преписка. Това писмо не съдържа отказ да бъде предоставена обществена информация, поради което неправилно е определено от АС-Варна като подлежащ на оспорване акт по ЗДОИ. При наличие на предпоставките на чл. 159, т. 1 от АПК оспорването като недопустимо е трябвало да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото прекратено. В същия смисъл е Определение № 13653/10.11.2017 г., постановено по адм. д. 12342/2017 г. по описа на Върховния административен съд по аналогичен казус. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, поради което при наличието на предпоставките на чл. 209, т. 2 от АПК и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК обжалваното съдебно решение трябва да бъде обезсилено като постановено по недопустима жалба, а производството по делото да бъде прекратено. По водене на делото касационният жалбоподател не е направил разноски, не е представляван в открито съдебно заседание, а искането за разноски не е направено пред първата инстанция и в касационната жалба, а само е направено в само писмена молба, постъпила след даване ход по същество на спора, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение