Решение № 2588 от 13.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9930/2024 г.

Съдебното производство е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 1, ал.1 и ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Д. М. против решение N 13898 от 05.08.2024г., постановено по адм.д. N 1281 по описа на Административен съд- София град за 2018г. С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от М. иск против Главна дирекция Охрана , с който се претендира обезщетение в размер на 50 000лв. за неимуществени щети, причинени чрез изтезание, с период на увреждането от 27.11.2013г. до 17.01.2018г., както и поради превозване в бус без седалки и предпазен колан. Касационният жалбоподател твърди, че решението е немотивирано и неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл.203, т.3 от АПК. Сочи, че съдът не е преценил събраните по делото доказателства и е извел неправилни изводи за липса на материалноправните предпоставки да бъде ангажирана отговорността на ГД Охрана . Съдът не е оценил, че в резултат на неправомерните действия на ответника е получил [заличен текст]. При всяко превозване от Затвора [населено място] към съответните институции е изпитвал болка и страдания, безпокойство и страх поради транспортирането му в необезопасени транспортни средства. Иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. Ответникът по касация- Главна дирекция Охрана , не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за нейната неоснователност. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, след извършена проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгл. Разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218, ал.2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение, решаващият състав на АССГ е отхвърлил предявеният от М. иск против Главна дирекция Охрана , с който се претендира обезщетение в размер на 50 000лв. за неимуществени щети, причинени чрез изтезание, с период на увреждането от 27.11.2013г. до 17.01.2018г., както и поради превозване в бус без седалки и предпазен колан. В хода на съдебното производство са разпитани свидетели , допусната е СТЕ за установяване на техническото състояние на конвойните автомобили, събрана е информация за датите и основанието за конвоиране на ищеца с за периода 2017г. до 17.01.2018г., препис от медицинския картон на Е. М. за периода 06.12.2013г. 05.06.2015г., медицинска справка на задържания М. от 25.11.2013г., , медицинска справка от 09.12.2013г., медицинско направление от 24.11.2013г., искане за образно изследване от 7..02.2014г., ведно с резултати от изследването, бланка за раздадени медикаменти на лицето за периода 27.03.2015г. 25.05.2015г. и здравен картон. Не е спорно по делото обстоятелството, че М. в посочения исков период- 05.05.2017г. до 17.01.2018г. , пребивава с мярка за неотклонение Задържане под стража , както и за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, в затвора [населено място]. През този период той е конвоиран до различни съдилища на територията на [населено място] 46 пъти, като датите и местата до които е конвоиран, както и конвойните автомобили, с които е осъществен превоза, са посочени в приетото като доказателства писмо на ГД Охрана от 30.03.2023г. От заключението на допуснатата съдебно- техническа експертиза ( СТЕ) се установява, че 7-те автомобила, с които е превозван касатора и помещенията в тях за превоз на конвоирани лица: задържани и лишени от свобода са оборудвани съгласно изискванията на Приложение 4 към Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на ГД Охрана към Министерството на правосъдието , като са преминали годишен технически преглед за установяване на техническата им годност. Първоинстанционният съд е обсъдил по отделно и в съвкупност събраните гласни и писмени доказателства и при правилно установена фактическа обстановка е извел правилни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Правилно, съдът е приел, че исковата претенция не следва да се разглежда на основание чл.4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз и държавата да бъде осъдена за нарушение на правото на ЕС в казуса по делото, доколкото не са приложими цитираните разпоредби на чл.91 от ДФЕС и другите по правото на ЕС. Правилно е отхвърлено и искането за отправяне на основание чл. 267 ДФЕС на преюдициално запитване до съда на ЕС, поради противоречие с цитираната национална норма, както е посочена в експертизата, правилата и условия за реда за осъществяване конвойна дейност в ГД Охрана към МП, които правила противоречат с чл. 1 и 4 от Хартата на ЕС и чл.90 до чл.100 от ДФЕС, чл. 18, 20 и 67 ДФСЕ и чл. 2 от ДФЕС. Отправеното пред съда искане няма за предмет тълкуване на конкретна разпоредба от правото на Европейския съюз, относима към правилното решаване на спора и не съдържа твърдение за несъответствие на разпоредба от националното законодателство с разпоредби от европейски норми. Изложени са подробни мотиви в тази насока, които се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни отново. Исковата претенция е по чл.1, ал.1 вр. чл.4 от ЗОДОВ, Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините носят отговорност за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да е осъществен съставът на чл.1, ал.1 от ЗОДАВ, ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи наличието на следните предпоставки за ангажиране на отговорността : претърпените вреди, техния характер и размер, както и това, че вредоносният резултат е в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на държавен или общински орган или длъжностно лице, при или по повод на изпълнението на административната дейност. Претендираните от Е. М. вреди са свързани с фактически действия и бездействия при и по повод осъществяване на конвойната дейност от служителите на ГД Охрана , по време на която той твърди, че са му причинени неимуществени вреди. Конвоирането на ищеца в специален автомобил на ГД Охрана съставлява фактическо действие на органи на тази дирекция, която съгл. чл. 391, ал. 3, т. 6 ЗСВ конвоира обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, или лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт. Служителите на Главна дирекция Охрана разполагат със съответните правомощия въз основа на конкретна заповед за всеки отделен случай да осъществяват конвойната дейност, включително и охрана и изолация на лицата по силата на чл.2 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на Главна дирекция Охрана . Правилно, съдът е извел правен извод за липса на първата изискваща се предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ- незаконосъобразно бездействие/действие. Фактическите действия на служители при ГД Охрана, установявани в периода 05.05.2017г. 17.01.2018г. са в изпълнение на техни установени от закона служебни задължения. Конвоирането на обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, или лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт е специфична дейност, която се извършва само от изрично предвидени органи държавни служители и се подчинява на специална уредба. Съгл.чл. 391, ал. 7 от ЗСВ, устройството и дейността на Главна дирекция "Охрана" се уреждат с правилник, издаден от министъра на правосъдието. Съгласно чл.8, ал.2, т.11 от Правилника, министърът на правосъдието определя със заповед по предложение на главния директор на ГД "Охрана", Правилата за осъществяване на призоваването, принудителното довеждане и конвоирането на лица , а съгласно т.15 от същата разпоредба, също по предложение на главния директор определя и изискванията за оборудването на специалните конвойни автомобили. Нито в Закона за съдебната власт, нито в Правилника за устройството и дейността на дирекцията, приет от Министерския съвет, нито в Правилата, в частта по приложение 4 за оборудването на конвойните автомобили, се съдържа разпоредба, която предвижда на конвоираните лица да бъдат поставени предпазни колани. Липсва и препращане към общите правила на закона за оборудването на автомобилите, с които се конвоират лицата. Законосъобразността на тези правила не може да бъде обсъждана в производство по иск за вреди. Евентуалната им незаконосъобразност не може да ангажира отговорността на ГД Охрана за фактически действия или бездействия по конвоиране на лицата от посочената категория, защото на практика за тях не съществува нормативно установено задължение да поставят предпазни колани при положение, че такива няма. Заключението на СТЕ действително установява, че в превозните средства няма монтирани обезопасителни колани в обособеното помещение за конвоирани лица, но както бе посочено за органите от конвойния наряд не е възниквало задължение за фактическо действие да превозват лицата с поставени такива колани. ВЛ е установило, че автомобилите отговарят на изискванията, установени в Правилата, но самото им оборудване и изискванията, на които следва да отговарят е извън правомощията на служителите на ГД Охрана . Този въпрос би бил евентуално предмет на проверка и преценка при регистрацията на автомобилите, която обаче се извършва от съответните органи, компетентни да извършат регистрацията , чиито правомощия да извършат необходимата проверка за техническата изправност и на превозното средство и неговото комплектоване са изрично регламентирани в специална наредба. Правилно , решаващият състав е приел, че не може инцидентно, в производство по чл.204, ал.4 АПК да пререшава въпроси, които са предмет на проверки при осъществената регистрация / пререгистрация на автомобила и издаването на свидетелството за регистрация на МПС, доколкото издаването му не е предмет на правен спор или на преценка за законосъобразност в процесното производство . За процесния период не съществува и изискване, всички МПС от категория М 1-3, в това число и за конвоиране на лица, да бъдат оборудвани с обезопасителни колани, за да бъдат допускани до движение по отворените за обществено ползване пътища. Следователно, при липсата на такова изискване ,не е налице незаконосъобразно действие или бездействие на длъжностните лица от ГД Охрана , осъществили конвоя. Напротив, извършеното от тях конвоиране в процесния период е в изпълнение на преките им служебни задължения и е в пълно съответствие с установените законови изисквания. По изложените мотиви, обосновано и законосъобразно съдът е формирал правилен извод за липса на първата от законовите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ- незаконосъобразни действия или бездействия ва служители на ГД Охрана , което е достатъчно основание за отхвърляне на така предявения иск без да се обсъжда наличието или не на другите елементи от фактическия състав на разпоредбата. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски за юрисконсултско възнаграждение не са поискани от ответника по касация, поради съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на осн.чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение