Решение № 9974 от 19.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3182/2023 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. С Решение 368/01.12.2022 г., постановено по адм.д. 562/2022 год., поправено с Решение 556/22.12.2022 год., постановено по същото дело, Административен съд Велико Търново е отменил по жалба на В. Недялков от гр. Елена, обл. В. Търново, [улица], Решение 1012-04-124#5/22.07.2022 год. на директора на ТП на НОИ В.Търново, както и Разпореждане 2113-04-616#3/15.06.2022г. на длъжностно лице - ръководител на Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ, с което на жалбоподателя е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.168, ал.1, т.2 от КСО, чл.69б, ал.2 от КСО. С оспореното решение съдът е постановил връщане на преписката на ръководителя на Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ В. Търново за ново произнасяне по подаденото от В. Недялков заявление, съгласно дадени задължителни указания в мотивите на обжалвания съдебен акт относно тълкуването и прилагането на закона. Първоинстанционният съд е определил месечен срок за новото произнасяне, считано от датата на влизане в сила на решението. Така постановеният съдебен акт е обжалван с касационна жалба от директора на ТП на НОИ Велико Търново, който е изложил съображения за неправилност на решението, относими към касационните основания по 209, т.3 от АПК нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът прави искане за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него да се постанови отхвърляне на жалбата против Решение 1012-04-124#5/22.07.2022 год. на директора на ТП на НОИ В.Търново. Ответникът по касация В. Недялков е депозирал писмен отговор (наименуван от него жалба), в който излага доводи, че са налице всички предпоставки за пенсионирането му, поради което желае да бъде постановено съдебно решение в този смисъл. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211, ал.1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. С процесното Разпореждане 2113-04-616#3/15.06.2022г., издадено от ръководителя на Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ, на жалбоподателя е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявлението му от 10.05.2022 г., тъй като не отговаря на условията по чл.69б, ал.2 от КСО за пенсиониране по реда на тази разпоредба. Административният орган е приел, че Недялков има необходимия осигурителен стаж 15 години от втора категория, навършил е необходимата възраст за 2022 год. [възраст] за мъжете, но няма необходимия минимално изискуем сбор от осигурителен стаж и възраст за мъжете 100, което е обусловило отказа за отпускане на пенсия. Във връзка с подадена от Недялков жалба с вх. 1012-40-351/21.06.2022 г. и допълнителна такава с вх. 1012-04-124#3 от 11.07.2022г. против посоченото разпореждане е постановено Решение 1012-04-124#5/22.07.2022 год. на директора на ТП на НОИ В.Търново, с което са потвърдени фактическите и правни изводи на ръководителя на ПО при ТП на НОИ В.Търново и допълнително са изложени съображения, свързани с невъзможността да бъде отпусната пенсия на заявителя на друго основание. За да счете жалбата срещу това решение за основателна, първостепенният съд е приел, че същото е постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила чл.35 от АПК и чл.9, ал.2 от АПК. Изложил е мотиви, че административният орган е извършил преценка само на доказателствата, представени с подаденото заявление, както и извлеченията от публичния регистър на ТД на НАП досежно регистрираните трудови договори и осигурителен стаж, но не е извършил проверка за наличността на допълнителен осигурителен стаж, вкл. чрез запитване за наличие на регистрация в Бюро по труда- гр.Елена. Съдът е посочил, че такова проучване е извършвано при постановяване на предходен отказ през 2018 год., но тези доказателства не са надлежно приобщени към настоящето производство, нито пък са събрани служебно. Касационният съдебен състав намира, че атакуваният съдебен акт е постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което представлява касационно основание по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Съдът е разпределил доказателствената тежест с разпореждане от 22.08.2022 год., но при наличието на твърдения от страна на жалбоподателя, че след съкращаването му от работа е бил регистриран в Бюро по труда гр. Елена, не му е указал да представи доказателства за твърдения от него положителен факт, нито пък е изискал справка за горното обстоятелство от административния орган. В мотивите на съдебния акт е изложил съображения, че административната преписка е непълна, позовавайки се на приложеното към административната преписка предходно решение на ответника от 2018 год. /на което обаче последният не се е позовал в оспорения адм. акт/, като е посочил, че проучване за регистрацията на жалбоподателя в Бюро по труда гр. Елена е правено при предходното административно производство, за което извод може да се направи от въпросното решение, но тези доказателства не са надлежно приобщени към настоящето производство. Горното е в нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото съдът е длъжен да укаже на страните представянето на доказателствата, необходими за правилното решаване на правния спор, а при тяхно бездействие, да изиска служебно същите. Освен това касационната инстанция намира, че Административен съд Велико Търново не е бил сезиран с редовна жалба по смисъла на АПК. Съдебното производство е започнало по жалба, окомплектована с административната преписка и изпратена до съда от АО, като в придружителното писмо на ТП на НОИ е посочено, че се изпраща по компетентност жалба с вх. 1012-40-351#2/09.08.2022 год., но е приложена такава с вх. 1012-40-351#1/04.08.2022 год. Жалбата е постъпила при АО по реда на чл.112 АПК, тъй като е препратена по компетентност от Администрацията на президента на Република България. Дори да се приеме, че се касае за техническа грешка при изписване на входящия номер и датата на подаване на жалбата, а не за две различни жалби, съдът е следвало да изясни този въпрос, изисквайки уточнение от АО. И двете посочени дати по входящите номера са в рамките на законовия срок за оспорване на административния акт, но приложената по делото жалба с вх. 1012-40-351#1/04.08.2022 год. не отговаря на изискванията на чл.150, т.1, т.5,т.6 и т.7 от АПК тя не е адресирана до съд, в нея липсва означение на оспорения административен акт, не е налице указание в какво се състои неговата незаконосъобразност и липсва искане на жалбоподателя, относимо към оспорвания административен акт /ако се приеме, че с въпросната жалба се атакува такъв/. Така оформената жалба не може да постави начало на валидно съдебно производство пред административен съд. Съгласно чл. 150 от АПК, административният съд може да бъде сезиран с жалба срещу административен акт, действие или бездействие на административен орган, която обаче следва да има определено от закона минимално съдържание, посочено в чл. 150, ал.1, т.1- 8 от АПК. Съгласно чл. 158, ал. 1 от АПК първоинстанционният съд е длъжен служебно да извърши проверка относно редовността на жалбата или протеста и ако те не отговарят на изискванията на чл. 150, ал. 1 и чл. 151, да ги оставя без движение, като на оспорващия се изпраща съобщение да отстрани нередовностите в 7-дневен срок. В конкретния случай Административен съд В.Търново не е изпълнил това свое служебно задължение по проверка редовността на жалбата. Формално е приел, че същата е редовна, без обаче в нея да е ясно указан предмета на оспорване и конкретните основания за това. Допълнително следва да бъде посочено, че въпросната жалбата е приложена в незаверено ксерокопие, което поставя под въпрос и съответствието й с изискванията на чл.150, ал.1, т.8 от АПК. Така посочените нарушения следва да бъдат определени като съществени и не е възможно да бъдат поправени в касационното производство, поради което обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване на указанията, дадени по-горе с настоящето решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,