Решение № 5037 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11615/2017 г.

Решение № 5037 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11615/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК, образувано по искане на М. Б. К. и К. И. К. от гр. П. за отмяна на основание чл. 239, т. 5 АПК на влязло в сила решение № 1072/30.06.2017 г. по адм. д. № 316/2017 г. по описа на Административен съд-Б.. Твърди се, че молителите не са били конституирани и не са участвали в производството по делото, въпреки, че са заинтересовани страни, тъй като подлежащата на премахване незаконна сграда е в съсобственият им имот и търпят негативни последици в правна си сфера от отмяната на действията по принудителното изпълнение. Ответникът началник на ДНСК-С., чрез юрк. А., излага доводи за неоснователност на искането за отмяна. Върховният административен съд, второ отделение намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено в максималния едногодишен срок по чл. 240 АПК, ал. 1 във вр. с ал. 2,предл. последно от АПК, поради липса на доказателства за момента на "узнаване за решението" по смисъла на ал. 2, чл. 240 АПК. Разгледано по същество искането за отмяна е неоснователно, по следните съображения: С влязлото в сила на 30.06.2017 г. решение № 1072/30.06.2017 г. по адм. д. № 316/2017 г. по описа на Административен съд-Б., чиято отмяна се претендира, са отменени действията по принудително изпълнение по писмо изх. № БД-321-01-599/24.04.2017г на началника на ДНСК на заповед № ДК-02-БД-26/07.04.2009 г., издадена от началника на РДНСК-Б. за премахване на незаконен строеж "двуетажна жилищна сграда с магазин на 1-ви етаж" с извършител Т. Т. и преписката е върната на органа по изпълнението за продължаване на производството с указания за валидно повтаряне на съответните действия по възлагане на изпълнението. В съдебното производство са участвали като страни Т.-жалбоподател и началника на ДНСК-ответник. При тази безспорна фактическа обстановка, искането за отмяна се явява неоснователно на изрично визираното от искателите основание по чл. 239, т. 5 АПК, тъй като това основание е приложимо по отношение на участвала по делото страна, с нарушени и то съществено процесуални права. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участвува в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично по причина на препятствие, което не е могла да отстрани, т. е. при нарушени процесуални права на конституирана по делото страна. Искателите твърдят, че не са надлежно конституиран в производството по адм. д. № 316/2017 г. по описа на Административен съд-Б., поради което и не се позовават на нарушени права от кръга на посочените в т. 5, чл. 239 АПК. От фактическата част на молбата /искането/ за отмяна се извежда друго основание за отмяна, а именно: по чл. 246, ал. 1 АПК. Настоящият състав намира, че следва да бъде преценена основателността на искането и на непредявеното изрично основание по чл. 246, ал. 1 АПК, т. е. като неучаствали /неконституирани надлежно / в производството страни, за които решението има сила на присъдено нещо и е неблагоприятно. На това основание молбата за отмяна също се явява неоснователна, по следните съображения: За да е налице хипотезата на чл. 246, ал. 1 АПК лицето, което не е било страна по делото е следвало да има качеството на заинтересувана страна в съдебното производство, в което е постановено влязлото в сила решение, имащо сила спрямо него и то да е неблагоприятно. Следователно нормата е приложима не за всички неучаствали по делото лица и не за всички съдебно производства, а само за тези, при които се конституират служебно страните по реда на чл. 153 АПК . Освен това претендиращото отмяната лице следва да има гарантирано от закона право да участва в производството, с оглед именно разпростиране силата на присъдено нещо на решението и в неговата правна сфера и то негативно. Безспорно е по делото обстоятелството, че М. Б. К. и К. И. К. не са адресати на заповед № ДК-02-БД-26/07.04.2009 г. на началника на РДНСК-Б. за премахване на незаконен строеж "двуетажна жилищна сграда с магазин на 1-ви етаж", която е изпълнителното основание по чл. 268, т. 1 от АПК, т. е. по отношения на тях не е разпоредено премахване на незаконния строеж. Следователно оспорващите не са страни в изпълнителното производство по смисъла на чл. 274, ал. 1 от АПК и разполагат с активна процесуална легитимация за оспорване на възлагателно писмо изх. № БД-321-01-599/24.04.2017г на началника на ДНСК единствено като "трети лица" по чл. 295 АПК, но в случай, че техните права, свободи или законни интереси са засегнати от него. В искането за отмяна не се твърди засягане на двамата молители от разпоредените с писмото последици, а от неговата отмяна със съдебното решение. Това решение обаче няма сила на присъдено нещо по отношение на молителите, тъй като вещните права върху недвижимия имот / УПИ Х-314/, в който се намира незаконния строеж, не касаят изпълнението на заповедта за премахването му. Нещо повече, в това им качество /съсобственици на имота/, молителите не разполагат с гарантирано от закона /ЗУТ/ право да оспорват заповедта за премахване на незаконния строеж, а следователно и действията, респ. актовете по чл. 294 АПК, а на по-силно основание и да участват в производството като заинтересовани страни. Това е последица от безспорното обстоятелство, че разпоредените последици по премахване на незаконния строеж и изпълнението на заповед № ДК-02-БД-26/07.04.2009 г. на началника на РДНСК-Б. не рефлектират пряко и негативно в правната им сфера. В случай на засягане на други техни права от фактическа страна, защитата им се осъществява по общия исков ред. В тази връзка се явява неоснователно и позоваването на "увреждане" на собствената им сграда, находяща се в съсобствения УПИ Х-314. Предвид изложеното, искането за отмяна се явява неоснователно и на основание чл. 246, ал. 1 АПК и следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на делото и надлежно заявената претенция за разноски от процесуалният представител на ответника, молителите дължат поравно сумата 100 лв, съставляваща юрк. възнаграждение в минимален размер, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК / ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 244 във вр. с чл. 248 АПК, Върховният административен съд, второ отделение