Решение № 4996 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6853/2012 г.

Решение № 4996 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6853/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Еркан Господинов Недев, гр. Димитровград, чрез процесуален представител, срещу решение № 87 от 5.04.2012 г., постановено по адм. дело № 20/2012 г. по описа на Административния съд - гр. Хасково. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно, необосновано и незаконосъобразно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът - Димитър Иванов Тъпанаков - полицейски орган, младши разузнавач в група "ПКП" при РУП, гр. Димитровград, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на същата. Върховният административен съд, Пето отделение (ВАС), като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 269, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 145 от АПК, образувано по жалба на Недев, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед за задържане на лице от 11.01.2012 г., постановена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от служител в РУП гр. Димитровград, в качеството му на полицейски орган. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка за задържане на лицето за срок от 24 часа на поддържаните от жалбоподателя основания за отмяна на заповедта и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел за установено, че оспорената административна заповед е законосъобразна на всички основания по чл. 146 от АПК, и жалбата е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото е установено, че по повод на жалба от Валентина Панева в РУП гр. Димитровград е образувана преписка с вх. № 10820/2011 г. по твърдения, че на 5.11.2011 г. и на 16.12.2011 г. е разбиван кафе-автомат, собственост на Панева. След като било установено от полицейските органи, че извършител на деянието е Недев, същият е бил задържан със заповед № 24 Д-3 от 11.01.2012 г. за срок от 24 часа. Правният извод на съда, че обжалваната административна заповед за задържане на лице от полицейските органи на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - за което има данни, че е извършило престъпление, се основава на действителни факти от значение за случая, е законосъобразен. На основание доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, които имат доказателствена сила и пред съда на основание чл. 171, ал. 1 от АПК, съдът законосъобразно е приел също, че осъществяването на административната принуда на основание издадената заповед за задържане за срок от 24 часа по отношение на жалбоподателя е било необходимо и тази заповед е постановена въз основа на данни, които са уличавали лицето в престъпление. За приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо да има данни, че съответното лице е извършило престъпление. Не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършеното престъпление, тъй като дейността на полицейските органи, съгласно чл. 58 от ЗМВР, е да предотвратяват и разкриват престъпления. От редакцията на посочената норма е очевидно, че се имат предвид всякакви престъпления и в този смисъл данните може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но са достатъчни, за да се направи извод, че задържаното лице е извършило престъпление. Приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи, с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. По делото е направено искане за разноски, но с оглед изхода му такива не следва да се присъждат. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение