Решение № 1315 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4945/2013 г.

Решение № 1315 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4945/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на митница Пловдив, подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Татяна Симеонова, срещу решение № 416 от 19.02.2013 г. по адм. дело № 4056 по описа за 2012 г. на административния съд - Пловдив, с което по жалба на "Зара Фуражи" АД е отменено решение № 1649 от 28.11.2012 г. на началника на същата митница. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Ответната страна по касационната жалба - "Зара Фуражи" АД в писмени бележки и в съдебно заседание чрез адв. Светлана Комсийска изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е било решение № 1649 от 28.11.2012 г. на началника на митница Пловдив, с което е прекратено действието на удостоверение на освободен от акциз краен потребител № BG003000E0050 от 11.04.2008 г., издадено на "Зара Фуражи" АД, предвид разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ППЗАДС и поради настъпилата промяна в търговското наименование на дружеството. Според митническия орган, с оглед настъпилата промяна на обстоятелствата, подлежащи на вписване в удостоверението по чл. 24б, ал. 4 от ЗАДС, дружеството е следвало да подаде искане за ново удостоверение на основание чл. 24в, ал. 2 от ЗАДС. Предвид липсата на такова искане за издаване на ново удостоверение, митническият орган е издал процесното решение с правно основание чл. 24е, ал. 1, т. 4, б. "б" от ЗАДС. Административният съд е отменил решението на митническия орган, като приема, че за жалбоподателя не е възникнало задължението по чл. 24в, ал. 2 от ЗАДС за уведомяване при настъпване на ново обстоятелство, в случая промяна във фирменото му наименование, понеже към момента на влизане в сила на цитираната разпоредба това задължение е било вече изпълнено. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Фактическата обстановка не е спорна и тя правилно е установена по делото. Жалбоподателят е имал издадено удостоверение на освободен от акциз краен потребител № BG003000E0050 от 11.04.2008 г., в което същият е вписан с фирмено наименование "Провими-Зара" АД. С Уведомление вх. № 2-2600-5903 от 29.07.2009 г. той е уведомил митническата администрация за настъпила промяна на наименованието на дружеството от "Провими-Зара" АД на "Зара Фуражи" АД. Съгласно новата разпоредба на чл. 24в, ал. 2 от ЗАДС (ДВ., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) при промяна на обстоятелствата, които подлежат на вписване в удостоверението по чл. 24б, ал. 4 от закона, лицето следва да подаде искане за издаване на ново удостоверение. Според касатора дружеството не е изпълнило задължението, възникнало по силата на новата разпоредба. При така установена фактическа обстановка съдът е направил обоснован и верен извод, че не е налице нито едно от законоустановените основания, и специално на чл. 24е, ал. 1, т. 4, б. "б", във връзка с чл. 24в, ал. 2 от ЗАДС, при наличието на които се прекратява действието на удостоверението. Административният съд обосновано е приел, че за "Провими-Зара" АД не е възникнало задължението, описано в решението на административния орган, за подаване на заявление за настъпила промяна във фирменото му наименование и издаване на ново удостоверение, тъй като още на 29.07.2009 г. митническият орган е бил уведомен за това обстоятелство. Макар и към този период да не е съществувало изискване за вписване в регистъра на заявената промяна в наименованието, митническият орган е следвало да я отрази. Правилен е аргументът на съда, че към момента на влизане в сила на новата разпоредба на чл. 24в, ал. 2 от ЗАДС, дружеството вече е било с ново наименование, и предвид липсата на предвидено обратно действие на нормата, тя не може да намери приложение в конкретния случай, понеже за ответника не е налице незаявена промяна на спорното обстоятелство. Воден от горните съображения, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно, което обосновава потвърждаването му. При този изход от спора съдебни разноски на касатора не се дължат, а на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 540 лв., на основание чл. 143 от АПК, за реалното осъществяване на които са представени договор за правна защита и съдействие № 202 от 01.11.2013 г., фактура № 505 от 1.11.2012 г., както и фискален бон за плащане на услугата. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,