Решение № 11786 от 20.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4026/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Междуведомствена работна група за оценка на уязвимост и определяне на нуждата от настаняване на украински граждани с временна закрила към Националния оперативен щаб, подадена чрез упълномощен началник отдел с юридическо образование А. Георгиева, против решение 9669 от 27.11.2024 г., постановено от Административен съд Бургас, X-ти състав, по адм. д. 1522/2024 г. С касационната жалба и в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт, поради неточно тълкуване и прилагане на Условия и ред по т. 2.3 и т. 2.4. от Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България /Условията/. Касационният жалбоподател твърди, че с процесния акт не се отнема правото на оспорващото лице да бъде настанено. Възразява срещу присъдените разноски в полза на първоинстанционната жалбоподателка. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Ответникът - О. Д., гражданка на Украйна, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че правилно административният съд е преценил, че в случая е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и правилно е отменил оспорения административен акт. В този смисъл представя подробно писмено заключение по делото. Като прецени данните по делото Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСИТМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 9669 от 27.11.2024 г. е отменено решение на Междуведомствена работна група за оценка на уязвимост и определяне на нуждата от настаняване на украински граждани с временна закрила към Националния оперативен щаб, обективирано в протокол НОЩ-34/31.07.2024 г. и съобщено с писмо 0329-518/01.08.2024 г.; Министерският съвет на Република България е осъден да заплати в полза на адвокат Д. Ошавков от Адвокатска колегия - Бургас, адвокатско възнаграждение в размер на 600, 00 лева. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Бургас е приел, че при постановяване на атакуваното решение са допуснати съществени нарушения, изразяващи се в това, че О. Д. не е била уведомена за образуваното административно производство и предявено искане на 26.07.2024 г. от управителя на почивната база "Морско утро", за нейното преместване. Прието е, че в случая не е установена приложимостта на чл. 8 от Условията, доколкото производството е било образувано по заявление по чл. 2.1.1 от Условията, подадено от представителя на лицето, извършващо дейност в обекта, в който е настанена жалбоподателката и решението е взето именно въз основа на това заявление. Оттук е изведено заключение, че административният орган е смесил две различни процедури, които макар и да имат един и същ предмет и резултат приемане на решение за преместване на конкретно лице, редът, условията и основанията за това са различни, което е видно от съдържанието на чл. 2.1.1 и чл. 8 от Условията. Също така първостепенният съд е счел, че оспореният адм. акт е немотивиран, защото липсват фактически основания за неговото издаване, липсва препращане към документи, съдържащи се в преписката, а и видно от самата преписка, в нея не се съдържат документи въз основа на които да могат бъдат установени мотивите на административния орган за вземане на процесното решение. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно постановено, но е недопустимо. Това е така, защото от формулирания диспозитив на съдебното решение е видно, че с него е отменено цялото решение, обективирано в протокол НОЩ-34/31.07.2024 г. От текста на визирания протокол се установява по безспорен начин, че същият съставлява съвкупност от множество индивидуални административни актове с различни адресати. Горепосоченият протокол се състои от четири отделни раздела, като раздел ІV, озаглавен "Преместване в друго МН и други решения" съдържа 10 точки. Нито в мотивите на съдебното решение, нито в неговия диспозитив, първоинстанционният съд не е конкретизирал коя точно част от цитираното протоколно решение обсъжда и съответно отменя. От съществено значение е обстоятелството, че още при образуване на делото първоинстанционната жалбоподателка не е уточнила коя част от оспореното решение атакува. С оглед на това решаващият състав на Административен съд - Бургас е следвало да остави жалбата без движение и да укаже на оспорващото лице да конкретизира претенцията си, както и да докаже наличието на личен, пряк и непосредствен правен интерес да обжалва цялото решение или съответна негова част. Тъй като това не е било осъществено, първостепенният съд е постановил недопустима отмяна на цялото решение, обективирано в протокол НОЩ-34/31.07.2024 г., във всички негови части, които обаче имат съвсем различни адресати, които не са страни в първоинстанционното съдебно производство. За пълнота на изложението следва да се отрази, че административното производство е започнало по заявление на управителя на Място за настаняване "Морско утро" - Китен, което лице обаче в нарушение на закона не е конституирано като страна в съдебното производство. Постановяването на недопустимо съдебно решение изисква неговото обезсилване и връщане делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който следва да остави без движение жалбата на О. Д., на която следва да се дадат надлежни указания за конкретизиране на обжалваната част от решението, обективирано в протокол НОЩ-34/31.07.2024 г. на Междуведомствената работна група за оценка на уязвимост и определяне на нуждата от настаняване на украински граждани с временна закрила към Националния оперативен щаб, с оглед на което първоинстанционният съд ще следва да се поизнесе само досежно тази част, по отношение на която е редовно сезиран. На основание на горното и на чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,