Решение № 7642 от 11.7.2023 г. на ВАС, III о.

Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба от Община Белоградчик срещу Решение 141/14.12.2022 г по адм.д. 141/22 г. на Административен съд - Видин, с което е осъдена да заплати на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ сумата от 116345,86 лв. на И. Подолински като обезщетение за причинените му имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от отменен като незаконосъобразен административен акт, както и сумата от 35388,86 лв. под формата на мораторна лихва за периода от 19.07.2019 г. до 20.07.2022 г. В касационната жалба представителя на касатора обосновава точно и мотивирано конкретните пороци на обжалваното решение, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон. Ответникът - И. Подолински, чрез процесуалният си представител в подробен писмен отговор и в съдебно заседание обосновава становище за неоснователност на твърденията, изложени в касационната жалба и иска от съда да остави в сила обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав, като извърши на основание чл. 218, ал. 1 от АПК проверка допуснати ли са от първоинстанционния съд посочените от касатора пороци на обжалваното съдебно решение, и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон намира, че касационната жалба е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение е допуснато нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че в хода на съдебното производство ищецът е доказал предпоставките за ангажиране на обезщетителната отговорност на ответника по ЗОДОВ. Тези изводи на съда са правилни. По делото са били събрани достатъчно писмени доказателства, а те не се оспорват и от касатора, че по съдебен ред е било отменено като незаконосъобразно Решение по протокол от 28.08.2015 г. на назначената със Заповед 545/17.06.2015 г. на кмета на Община Белоградчик комисия по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ за разпределение на общинските пасища и мери, съгласно който на ищеца като регистриран земеделски производител е следвало да се предоставят за ползване общински пасища, мери и ливади, с които да изхранва отглежданите от него 59 броя крави. От допуснатата по делото комплексна зооинженерна експертиза, която е дала компетентни, обстойни и мотивирани отговори на всички поставени въпроси и която не е била оспорена от ответника, съдът е установил размера на претърпените вреди от ищеца от лишаването му от правото да ползва полагащите му се земи. Тези вреди, под формата на пропуснати ползи, са били в пряка причинна връзка с отменения административен акт, тъй като ответникът е разполагал с нужното количество земя, която по закон е следвала да бъде предоставена за ползване на ищеца, тъй като той е отговарял на условията за предоставяне и след като по вина на ответника е бил лишен от нейното ползване, съвсем резонно е било да направи допълнителни, непредвидени разходи за отглеждането на животните. Той се е лишил и от един сигурен приход от сенокос от ливадите, както и от подробно коментираните в заключението на вещото лице директни плащания по програми за подпомагане. Правилно съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца и мораторна лихва върху главницата, тъй като такава се дължи на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. От анализа на гореизложеното следва да се направи извода, че съдът е постановил едно правилно решение, което следва да се остави в сила. При извършената служебна проверка на обжалваното решение касационният съд не констатира допуснати в процеса съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съда е предоставил на страните равни възможности при спазване на правата им и процесуалните срокове да докажат твърденията си, приел е всички представени от тях писмени доказателства, изслушал е назначената експертиза, с което е извършил всичко необходимо за попълването на делото с относими за правилното решаване на спора доказателства. При този изход на спора на ответника следва да се присъдят и направените по делото разноски в размер на 2500 лв. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,