Решение № 14112 от 2.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7058/2011 г.

Решение № 14112 от 2.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7058/2011 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Валери Маринов Вълчев, подадена чрез адв. Галин Манолов, против решение № 502 от 7.02.2011 г., постановено по адм. д. № 3171 по описа за 2010 г. на Административен съд - София град. Наведени са доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК . Иска се отмяната му и решаване на спора по същество или връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът - Министерство на околната среда и водите оспорва основателността на същата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил иска на Валери Маринов Вълчев против Министерството на околната среда и водите за присъждане на обезщетение в размер на 72 000 евро или тяхната левова равностойност в размер на 140 818,76 лв. за причинени от незаконосъобразен акт - мълчалив отказ от продължаване на разрешително за водоползване на минерална вода № 003661/1.07.2005 г. имуществени вреди, равни на договорено, но не получено възнаграждение по договор от 17.11.2007 г. Съдът е обсъдил наведените пред него в исковата молба доводи, на които се основава исковата претенция, съобразил е представените в подкрепа на иска доказателства, като въз основа на тях е достигнал до извод, че претендираната за обезщетение вреда, която според ищеца представлява дължимо по договор възнаграждение, не е в пряка причинно-следствена връзка с отменения като незаконосъобразен мълчалив отказ за продължаване на разрешителното. Съдът е посочил, че с отмяната на отказа - административната преписка е върната от съда на административния орган за произнасяне, поради което административното производство е останало висящо - не е налице влязъл в сила съдебен акт отменящ отказ на административния орган в нарушение на закона е отказал да уважи искане за продължаване действието на разрешително за водоползване на минерална вода, поради което според този съд липсва сила на присъдено нещо по основния въпрос - засегнато ли е субективно право на ищеца, което да обуслови ангажиране отговорността на държавата. Решението е правилно. Обосновани са изводите на съда за липса на елементи от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ, обуславящи отговорността на държавата за причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията вреди. В отменителното си решение Върховният административен съд/отменящ мълчаливия отказ/ не дава указания за изхода от спора, поставен за разрешение пред компетентния административен орган. Указанията, дадени в това решение са свързани с посочване на задължението административният орган да се произнесе с изричен акт. И щом съда не дава указания за резултата от произнасянето, поради което правилно се преценява от съда по иска за вреди, че отмяната поради липса на изискуемата мотивираност на акта, а не по съществото на материалното административно правоотношение, не може да се свърже по непосредствен и пряк начин с претърпените от ищеца финансови загуби, свързани с не получаване на договорено възнаграждение поради разваляне на договор. Освен това, видно от доказателствата, искането за продължаване на разрешителното за водоползване е подадено след сключване на договора от 17.11.2007 г., т. е. ищецът предварително е приел по отношение на насрещната страна по договора задължение, което е в компетентност за разрешаване от административен орган, който се произнася с индивидуален административен акт - положителен или отказ, резултат, който към датата на сключване на договора, не може да му бъде известен. От изложеното дотук, налага се изводът - съда правилно е преценил, че не е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между платената неустойка и отмяната на мълчаливия отказ, поради което правилно е отхвърлил предявения иск по чл. 1 от ЗОДОВ. Не могат да бъдат споделени и твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила опорочаващи съдебния акт. Правилна е преценката на решаващия съд, че формулираните въпроси към исканата експертиза - предполагат даване на правни изводи, а не отговор на въпроси свързани със специални знания, с които съда не разполага, поради което законосъобразно е отказано назначаване на експертиза. Също така, съдът с разпорежданията си от 29.04.2010 и 5.07.2010 г. е дал конкретни указания на ищеца, както относно наличието на кои предпоставки води до възникване на правото на обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ, така и по факта, че носи доказателствената тежест относно наличието на вреди. С оглед изложеното, решението на Административен съд - София град следва да се остави в сила, поради което Върховният административен съд