Решение № 3336 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11571/2014 г.

Решение № 3336 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11571/2014 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за финансов надзор срещу решение № 3114 от 12.05.2014 г., постановено по адм. дело № 36/2014 г. на Административен съд София - град, с което е обявено за нищожно решение № 953-ОИ от 13.12.2013 г. на председателя на КФН за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация по заявление № 92-00-728 от 29.11.2013 г. на Тодор Цветанов Цолов, а преписката е изпратена по компетентност на КФН за произнасяне по заявлението. Иска се отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон. Ответникът Цолов не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост и алтернативно за неоснователност на оспорването. Настоящата инстанция счита касационната жалба за процесуално допустима в хипотезата на чл. 210, ал. 2 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Заявлението на Цолов е за предоставяне на данни по анализите на нормативната база на комисията. Отказът е правно основан на чл. 37, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ и чл. 11, ал. 2 от Наредба № 45/2.03.2012 г. за достъпа до съхраняваните от КФН документи и е постановен еднолично от председателя на КФН. Изложените от него съображения са, че търсената информация е свързана с оперативната подготовка на официалните актове на комисията и няма самостоятелно значение. При тези данни и нормативна уредба правилно АССГ е преценил, че отказът за предоставяне на обществена информация е постановен от некомпетентен орган. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредбата компетентен орган в случаите по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ е КФН, а в случая решението за отказ е взето от председателя й. Аргументите в касационната жалба, че комисията като колективен орган взема решение само в случаите, когато следва да се извърши преценка налице ли е надделяващ обществен интерес, не могат да бъдат споделени, тъй като тълкуването на текста на чл. 11, ал. 2 от приложимата наредба не води до този извод. Съдът споделя становището на прокурора, че очевидно в случая е налице проблем с непрецизното формулиране на текста на наредбата. Предвид гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,