Решение № 7826 от 14.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2307/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция Инспекция по труда - Благоевград, чрез ст.юрисконсулт Е. Портокалска, срещу Решение 4278 от 09.12.2024 г. по адм. д. 510 по описа за 2024 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отменено Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с изх. 24022139/29.03.2024 г. и Предписание с изх. 24022139/29.03.2024 г., с което е предписано предлагане на работника сключването на трудов договор, считано от 25.03.2024 г., двете, издадени от инспектор при Дирекция Инспекция по труда - Благоевград. Изложени са доводи за неправилност на решението, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Прилагат се писмени доказателства и се претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Бетон ЕООД, в писмено становище, чрез адв.А. Богоева, оспорва касационната жалба и твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Претендира за направените по делото разноски. Ответникът Н. Д. М., не се явява и не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Счита, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилна преценка на доказателствата и е необосновано. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14- дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с изх. 24022139/29.03.2024 г., издадено от инспектор при Дирекция Инспекция по труда - Благоевград, обективиращо и предписание за сключване на трудов договор, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между Бетон ЕООД, представлявано от М. Е., и Н. Д. М.. От фактическа страна по делото е установено, че на 25.03.2024 год. длъжностни лица при Дирекция Инспекция по труда - Благоевград извършили проверка на обект изграждане на жилищна сграда с гаражи в УПИ- VІІІ-65334.15.71, кв.21а по плана на гр. Сандански, изпълняван от Бетон ЕООД относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство. В хода на проверката от контролните органи е установено, че в обекта работи лицето Н. Д. М., който е попълнил декларация, че осъществява трудова дейност на това работно място, с установено работно време, на длъжност общ работник и с уговорено трудово възнаграждение в размер на 60 лева на ден. По делото са разпитани двама свидетели К. Г. и Й. И.. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд приел, че административният акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон. Според съда оспореното пред него постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение е издадено от компетентен орган, мотивирано е, като съдържа фактически и правни основания и при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на материалната законосъобразност на акта съдът е приел, че от събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства не се установява между дружеството и Н. М. да е съществувало трудово правоотношение, съответно последният да е предоставял работна сила без да има сключен трудов договор между него и работодателя. Според съда неясни са съображенията, по които административният орган е приел, че Н. М. е престирал труд в условията на чл. 1, ал. 2 от КТ, тъй като от събраните доказателства по делото се установявало, че въпросният обект е с издадено разрешително за строеж на името на Актив ЕООД, което е предприело действия за изграждането на сградата, като е предоставило това на Бетон ЕООД, а второто дружество е сключило договор със Стройконсулт контрол ЕООД, като подизпълнител в обекта. Стройконсулт контрол ЕООД поставяло кофража на обекта, като там работел и Н. М.. Съдът е счел, че липсват данни, че М. е работил в Бетон ЕООД, в условията на йерархическа подчиненост, и с дисциплинарна власт, при установен трудов ред и дисциплина, при като такива факти и обстоятелства не се съдържат в цялата административната преписка, нито били установени в хода на съдебното производство. Също така е посочено, че попълнената декларация представлява частен свидетелстващ документ и същата не притежавала обвързваща материална доказателствена сила, като доказването следва да е пълно главно доказване на характера на съществуващото към момента на проверката правоотношение. Посочено е също така, че в тежест на административния орган е да установи по категоричен начин, че са налице фактическите основания за издаване на процесното постановление. Проверката за съществуване на реално възникнало трудово правоотношение трябвало да съдържа убедителни констатации за конкретни действия, които сочат Бетон ЕООД за работодател, каквито според съда липсват. Решението е неправилно. Съгласно чл. 36, ал. 2 от АПК, страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и не се намират при административния орган. Дружеството е било призовано по реда на чл. 45 от АПК за извършване на проверка по документи в ДИТ - Благоевград с Призовка с Изх. 241807/28.03.2024 г. Било е описано какви документи следва да бъдат представени за провеждане на пълно и всестранно административно производство. Такива не са били представени до приключване на образуваното административно производство, което е завършило с издаване на оспорените постановление и предписание. С това си бездействие жалбоподателят не е оказал съдействие на контролният орган да установи допълнителни факти и обстоятелства свързани с проверката, с което не е изпълнил на задължението произтичащо от нормата на чл. 36, ал. 2 от АПК. По делото е представена писмена декларация от Н. Д. М., попълнена от него при извършване на проверката и в която декларация е отразено, че работи при работодател Бетон ЕООД, като общ работник в рамките на работно време от 8 ч до 16:30 часа от 25.03.2024 г., с посочени почивни дни и дневни почивки и получава трудово възнаграждение в размер на 60 лева на ден. Тази декларация не е била обсъдена обстойно от административния съд при постановяване на решението и не е съпоставена с останалите събрани по делото доказателства и конкретно представените такива във връзка с извършването на строежа, където именно ответника Бетон ЕООД е посочен като строител. По административната преписка и делото липсват данни за превъзлагане на строителна дейност от инвеститора на друг строител, както и липсват данни, строителя Бетон ЕООД да е бил упълномощен да сключва договори с подизпълнители. Наред с това липсва отразяване на посоченото дружество Стройконсулт контрол ЕООД, като строител в заповедната книга на строежа, съгласно чл.7 ал.3 т.4 б. б от Наредба 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Няма и данни да са отразени действия съгласно разпоредбата на чл. 8 от Правилата за контрол и приемане на бетонни и стоманобетонни конструкции в Приложение към чл. 2, ал.2 от Наредба 3 от 9.11.1994 г. 3 от 9.11.1994 г. за контрол и приемане на бетонни и стоманобетонни конструкции (отм.), предвиждащ, че завършените кофражни работи се приемат от правоспособни технически лица, надлежно оправомощени от собственика (инвеститора). Констатациите за съответствие с проекта се записват в заповедната книга на строежа и се съставя акт по образеца в приложение 2 на правилата. В този смисъл по делото не са представени обективни доказателства за участието Стройконсулт контрол ЕООД в строителния процес на обекта, където е констатирано полагането на труд от М.. Относно трудовата дейност на това лице не са изложени и данни в показанията на разпитаните свидетели, като св. Г. е пристигнал след проверката, като той както и другия свидетел Ѝ. И. са давали показания за лицето Я. И., а не за заинтересованата страна М.. Съгласно разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 съществуването на трудовото правотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В настоящият случай е установено наличието на елементите на трудовото правоотношение между конкретно посочен работодател и работник и съдът е извел необосновани изводи на доказателствата по делото от което е приложен и неправилно материалният закон. Първоинстанционният съд неправилно е изградил изводите си по спора единствено на показанията на свидетелите К. Г. и Й. И., дадени в съдебното производство, в които същите не излагат конкретни факти за М., а относно разпределение на строителната дейност между работници на Бетон ЕООД и Стройконсулт контрол ЕООД. Тези показания очевидно противоречат на коментираните по-горе декларация и строителни документи, представени в административното производство. Писмените обяснения и декларации, събрани по предвидения ред в рамките на административното производство са допустими доказателствени средства и в съдебното производство, съгласно чл. 171, ал. 1, вр. чл. 39, ал. 1 АПК. При преценката на събраните по делото доказателства и формиране на изводите си по спора съдът е допуснал игнориране на относими доказателства, както и превратно тълкуване на такива, което е довело до постановяване на необосновано решение. Изводите, които е направил съда са необосновани и непоследователни, като логически несъответствия съществуват и в самото обсъждане на доказателства в частта относно свидетелските показания. Предвид изложените по-горе съображения, правилно е прието от административния орган, че осъществяваната от Н. Д. М. дейност като общ работник е в изпълнение на трудови функции и представлява предоставяне на работна сила. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. По делото е установено наличието на всички елементи на трудово правоотношение - наличие на работно място и работно време, дължимо трудово възнаграждение за престирания труд, изисквания за спазване указанията на работодателя, което обосновава извода, че осъществяваната от М. дейност е такава по трудово правоотношение. Въз основа на фактите по спора административният орган е издал обжалваното постановление, с което на основание чл. 405а, ал. 1 КТ законосъобразно е обявил съществуването на трудово правоотношение между Бетон ЕООД и Н. Д. М., връчвайки на търговското дружество предписание по чл. 405а, ал. 4 КТ, в качеството му на работодател, да предложи на работника сключване на трудов договор в писмена форма. Достигайки до различни изводи, първоинстанционният административен съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено поради неточно прилагане на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Делото е изяснено от фактическата страна и вместо отмененото съдебно решение следва да бъде постановено друго за отхвърляне на оспорването срещу актовете на контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" Благоевград. Предвид изхода на спора в тежест на Бетон ЕООД следва да бъдат поставени заявените от административния орган и сторени разноски за двете инстанции, които възлизат на сумата от 270, 00 лева (общо 200, 00 лева юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК и 70, 00 лева ДТ за касационното производство). Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение