Решение № 1017 от 7.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10358/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Б. В. З., подадена чрез пълномощник адвокат Г. Юрукова, против Решение 2295/10.07.2024 г., постановено по административно дело 973/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград. С оспореното решение е отхвърлена жалбата му срещу Заповед УТИ-144/21.09.2023 г. на Кмета на Община Сандански, разпореждаща премахване на незаконен строеж, представляващ "Масов изкоп", находящ се в поземлени имоти с идентификатори 57176.61.5 и 57176.61.180 по КККР на [населено място], Община Сандански, като възстанови терена на двата имота в първоначалният му вид и възстанови канализацията собственост на Примо Трейд ЕООД, преминаваща през имот с идентификатор 57176.61.180. В касационната жалба се сочат основанията по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени процесната заповед и се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски за две инстанции. Ответната страна, Кмет на Община Сандански, редовно призован, не се представлява и не взема становище по спора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед, с която на Б. В. З., в качеството на извършител е разпоредено да премахне строеж "Масов изкоп", квалифициран от административния орган като незаконен на две основания: по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като не съответства на предвижданията на действащия подробен устройствен план, и по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, като изграден в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Според констатациите на контролните органи, строежът представлява изкоп, находящ се в поземлени имоти с идентификатори 57176.61.5 и 57176.61.180 по КККР на [населено място], Община Сандански, с изкопана земна маса около 11 000 куб. м., като засегнатата от изкопните работи площ е 1382 кв. м. в ПИ с идентификатор 57176.61.5 по КККР на [населено място], Община Сандански и 1528 кв. м. в ПИ с идентификатор 57176.61.180 по КККР на [населено място], Община Сандански. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, след подробен анализ на събраните доказателства, извършени правилни фактически установявания и възприети правни изводи, които са обосновани и съответни на закона. Правилни са съжденията му относно компетентност на административния орган, спазване на законоустановената форма, на административно-производствените правила при издаване на административния акт, както и на материалния закон. В aдминистративното производство са съставени Констативни актове 23/10.07.2023 г. и 24/10.07.2023 г., в които подробно е описан изграденият строеж, с окомерна скица, в която са посочени размерите, характеристиките и местоположение на изкопа, които съответстват на действителните. Не се споделят от настоящия съдебен състав възраженията на оспорващия, свързани с процедурата по връчването на констативният акт. Връчването на констативните актове, констативният протокол и писмото на Кмета на Община Сандански е надлежно извършено, като З. е направил възражения по констативните актове, които са били приети от административния орган за неоснователни. Но дори и жалбоподателят да не е бил уведомен за съставените констативни актове, то това не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като същият надлежно е упражнил правото си на оспорване на административния акт, като в съдебното производство е могъл да направи всички свои възражения и доказателствени искания. В тази връзка, доводите за допуснати при издаването на заповедта нарушения на административно-производствените правила са неоснователни. Първостепенният съд, посредством специалните знания на назначеното вещо лице правилно е установил, че в поземлени имоти с идентификатори 57176.61.5 и 57176.61.180 по на [населено място], Община Сандански, е извършен изкоп, като са отнети земни маси от двата имота, както и че изготвеното геодезическо измерване, представено по делото е обективно и вярно. Не са установени несъответствия между отразеното в констативните актове и установеното при извършения от вещото лице оглед на място по отношение вида и размера на изкопа. Касае се за изземване на земна маса не само от имота на оспорващия, но и от съседния му имот в [населено място], Община Сандански. Не са предприети процедури по промяна предназначението на ПИ с идентификатор 57176.61.5 не е изготвен ПУП за промяна на предназначението. Предвид установените вид, характеристики и параметри, обектът правилно е определен като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, изграден без необходимите строителни книжа в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Налице е изкоп с дълбочина 4 5 метра, което надвишава допустимото изключение от 1 м., като на базата на геодезическото заснемане е определена и засегнатата площ от изкопа, което отново надвишава допустимото изключение от 30 кв. м. Следователно, строежът не попада в рамките на изключението по чл. 151, ал. 1, т. 5 ЗУТ в която хипотеза за извършването му не се изисква разрешение за строеж, респективно се явява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Неоснователно е твърдението на оспорващия, че по делото не са налице доказателства кой е извършител на строежа. Задължението по премахване на незаконният строеж му е вменено именно в качеството на възложител/собственик на строежа, което обстоятелство се установява от събраните по делото доказателства, и най-вече от съдържанието на постъпилото от самият него възражение против констативните актове. Строежът не може да се квалифицира като търпим по смисъла на § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, предвид периода на изграждането му, поради което подлежи на премахване. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми. Не се установиха и допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е съобразил всички доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,