Решение № 739 от 24.1.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на С. Алексиев, [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Пловдив, [адрес], чрез адв. С. Марински, срещу решение 1763/16.09.2019 г., постановено по адм. д. 50/2019 г. Административен съд Пловдив. С него е отхвърлена жалбата против ревизионен акт (РА) Р-16001618002431-091-001/18.09.2018 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) Пловдив, потвърден с решение 689/04.12.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на НАП, по отношение на ангажирана отговорност по реда на чл. 19 ДОПК за задължения на Мах Петрол ЕООД по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), данък по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗОВ по декларации обр. 6, в общ размер на 532 178,29 лв. - главница и лихви за просрочие в размер на 115 952,10 лв. като жалбоподателят е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП в размер на 9 500 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита изводите на съда относно кумулативното наличие на предпоставките по чл. 19, ал. 1 ДОПК за противоречащи на събраните доказателства в хода на производството. Според защитната позиция, поведението на С. Алексиев не води до ангажиране на отговорността, тъй като не е установено укриване на факти и обстоятелства от негова страна и необходимата причинно-следствена връзка в случая. В тази връзка поддържа, че заключението по ССЕ и свидетелските показания не са обсъдени обективно в съответствие с фактическата обстановка. В касационната жалба са развити подробни съображения срещу изводите на съда за недобросъвестни действия от страна на лицето. Отправя молба за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което РА бъде отменен. Претендира присъждане на заплатената държавна такса за касационно обжалване в размер на 1 700 лв., съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответната страна - директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Григорова, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 9 015 лв. за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Пловдив е бил РА Р-16001618002431-091-001/18.09.2018 г., с който е ангажирана отговорност на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК на управителя С. Алексиев за дължими и невнесени задължения на Мах Петрол ЕООД в общ размер на 532 178,29 лв. - главница и лихви за просрочие в размер на 115 952,10 лв., както следва: за ДДС по PA Р-22221015009542-091-001/30.09.2016 г за периода от 01.05.2015 г. до 31.10.2015 г. в размер на 9 670,72 лв. и лихви за просрочие в размер на 3 057,42 лв., ДДС по РА Р-16001617006133-091-001/23.05.2018 г. за периода от 01.11.2015 г. до 29.02.2017 г. в размер на 492 526,05 лв. и лихви в размер на 106 202,51 лв., ДДС по СД за м. 03, м. 04, м. 05 и м. 06.2017 г. в общ размер на 2 788,43 лв. и лихви в размер на 365,14 лв., данък по чл. 42 ЗДДФЛ, осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗОВ по декларации обр. 6 за периодите от 01.05.2015 г. до 30.06.2017 г. в общ размер на 27 193,09 лв. и лихви в размер на 6 327,03 лв. От фактическа страна в обжалвания съдебен акт е прието, че ревизията е възложена със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-16001618002431-020- 001/23.04.2018 г., изменена със заповед за изменение на ЗВР Р-6001618002431-020-002/16.07.2018 г., издадени от началник сектор при ТД на НАП Пловдив. Резултатите от ревизионното производство и изводите на органите по приходите са обективирани в ревизионен доклад (РД) 16001618002431-092-001/20.08.2018 г., издаден от ревизиращия екип, определен със заповедите за възлагане. Въз основа на него е издаден процесният РА, който е обжалван и потвърден от директора на Дирекция ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП с решение 689/04.12.2018 г. След като е проследил извършените процесуални действия от органите по приходите и установената фактическа обстановка в хода на ревизията, административният съд е разгледал констатациите на вещото лице по ССЕ и свидетелските показания на С. Запрянова, заемала длъжността касиер в Мах Петрол" ЕООД от 2014 г. Първоинстанционният съд е извършил проверка и е потвърдил валидността на оспорения РА приемайки, че последният е подписан от компетентен орган и издаден в предвидената форма като в хода на ревизията не са констатирани съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на акта. От правна страна в мотивите на съдебния акт са посочени необходимите предпоставки на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК и е направено заключение, че по делото са установени всички изискуеми елементи. Административният съд е обсъдил представените доказателства и е приел за безспорни обстоятелствата, че жалбоподателят С. Алексиев е бил управител на Мах Петрол ЕООД към датата на формиране на задълженията на дружеството и че задълженията са установени на база два влезли в сила ревизионни акта и подадени декларации. За да отхвърли жалбата срещу РА, решаващият съд е обсъдил доказателствата и е направил извод, че в случая С. Алексиев е прехвърлил дружествените си дялове с договор за покупко-продажба от 29.06.2017 г. на лицето Т. Танчев, с цел освобождаването му от отговорност за действията като управител на дружеството. При извършените две предходни ревизии по ЗДДС управителят не е представил надлежно изисканата от Мах Петрол ЕООД по реда на ДОПК счетоводна и търговска документация за ревизираните данъчни периоди от 01.01.2015 г. до 30.06.2017 г. - фактури, договори, приемо-предавателни протоколи, транспортни и платежни документи и др. Като утежняващ факт с оглед ангажиране на отговорността на задълженото лице съдът е отчел и липсата на доказателства за водено текущо счетоводство в съответствие с изискванията на ЗСч. и приложимите счетоводни стандарти. За разглеждания период единствено С. Алексиев е притежавал права да се разпорежда с материалните активи и наличните парични средства в касата на дружеството. В заключение решаващият съд е посочил, че декларираните от физическото лице данни за налично имущество и активи в ГФО за 2017 г. и 2018 г., както и ГДД за съответните периоди, не се доказват според заключението на ССЕ по делото (основно и допълнително) и свидетелските показания на служителя С. Запрянова, които са приети за неубедителни и вътрешнопротиворечиви. Така постановеното решение от Административен съд - Пловдив е валидно, допустимо и правилно. Крайните изводи на първоинстанционния съд са обосновани, като постановени в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон. При разглеждане на делото решаващият състав е обсъдил всички възражения на жалбоподателя срещу РА и не е допуснал нарушение на съдебнопроизводствени правила. Спорните въпроси са квалифицирани ясно, доказателствената тежест в процеса е правилно разпределена, а релевантните факти и събраните доказателства са отнесени логично към приложимата правна рамка. Не са налице релевираните касационни основния за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Според оплакванията на касатора, в хода на съдебното производство са представени допълнителни доказателства, опровергаващи напълно констатациите и изводите на органите по приходите в процесния РА и РД към него, съответно - в решението на горестоящия административен орган. Предвид твърденията в касационната жалба се посочва, че по делото е налице спор от фактическа страна, който неправилно е бил игнориран при постановяване на съдебното решение. След извършена проверка по повод възраженията и съвкупна оценка на наличния доказателствен материал, настоящата касационна инстация приема, че изводите на решаващия съд са правно издържани и аргументирани в съответствие с изяснената фактическа обстановка. Както в хода на процесното ревизионно производство по реда на чл. 19 ДОПК, така и при предходно проведените ревизии на дружеството, приключили с PA Р-22221015009542-091-001/30.09.2016 г и РА Р-16001617006133-091-001/23.05.2018 г., е установено безспорно, че Мах Петрол ЕООД не разполага и/или не представя търговска и счетоводна документация за данъчни периоди от 01.01.2015 г. до 30.06.2017 г. При това положение е налице обективна невъзможност благоприятните за защитата на ревизираното лице факти да бъдат установени посредством ССЕ и свидетелски показания. С оглед на това е правилно заключението на първоинстанционния съд, че не е налице спор по фактите, а по правилното тълкуване и приложение на закона. Страните по делото не спорят, че през ревизираните периоди С. Алексиев е бил едноличен собственик и управител на Мах Петрол ЕООД. Физическото лице е регистриран земеделски производител в Областна дирекция Земеделие и гори - Пловдив на 30.07.2008 г., като извършващ отглеждане на крави с млечно направление. В подробното изложение на касационната жалба не се оспорва обстоятелството, че задълженията на дружеството произтичат от влезлите в сила PA Р-22221015009542-091-001/30.09.2016 г. за периода от 01.05.2015 г. до 31.10.2015 г. и РА Р-16001617006133-091-001/23.05.2018 г. за периода от 01.11.2015 г. до 29.02.2017 г., както и на база подадени СД за ДДС за м. 03, м. 04, м. 05 и м. 06.2016 г. и декларации обр. 6 за данъка по чл. 42 ЗДДФЛ и осигурителните вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗОВ за периодите от 01.05.2015 г. до 30.06.2017 г. Установена е и невъзможност за събиране на данъчните и осигурителните задължения, предвид обобщените данни в съдебното решение за образувано изпълнително дело от 2016 г., наложени обезпечителни мерки и предприети изпълнителни действия по отношение на Мах Петрол ЕООД. Спорът е относно останалите елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК, за които касаторът С. Алексиев възразява, че не са доказани и административният съд е направил погрешни правни изводи. Наведените в касационната жалба доводи са били предмет на обсъждане от първоинстанционния съд и правилно са приети за неоснователни с оглед на изяснената фактическа обстановка по делото. С цел ангажиране отговорността на трето лице в хипотезата на чл. 19, ал. 1 ДОПК е необходимо да бъдат изпълнени кумулативно следните условия: 1. лицето да има качеството член на управителен орган или управител на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК към момента на възникване на публичните задължения на юридическото лице; 2. да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органите по приходите или публичния изпълнител; 3. да са налице публични задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски и невъзможност да бъдат събрани те от задълженото юридическо лице; и 4. причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността да бъдат събрани задълженията от юридическото лице. Доказателствената тежест за тяхното установяване е на органите по приходите, съгласно чл. 170, ал. 1 АПК вр. с § 2 от ДР ДОПК, както правилно е приел съда. Заключението на първоинстанционния съд по същество е правилно, тъй като укриването на факти и обстоятелства от значение за събирането на задълженията и причинно-следствената връзка с поведението на управителя С. Алексиев в случая се извеждат от описанието на фактите и действията, които според ревизиращия екип осъществяват от обективна и субективна страна състава на чл. 19, ал. 1 ДОПК. В подкрепа на касационните доводи не са представени нови доказателства, че към момента на прехвърляне сключването на договора за покупко-продажба от 29.06.2017 г. на дяловете на дружеството с купувача Т. Танчев, действително е било налице имущество или активи, които да послужат за погасяване на публичните задължения към бюджета. Аргументите на касатора са изцяло теоретични и не могат да доведат до противоположен на направените от съда изводи, а именно, че дружеството е разполагало с достатъчно имущество и управителят е положил необходими и разумни действия, които се очакват от негова страна при създадената ситуация. Абсурдно е твърдението, че дружествените дялове са реално продадени срещу сума от 100 лв. без да бъде изготвен баланс на предприятието към датата на прехвърлянето и при твърдение за наличие на активи на обща стойност 137 000 лв., вкл. касова наличност в размер на 90 000 лв. Невъзможността да бъде изяснено дали е съществувала реална касова наличност предвид констатациите на вещото лице за липса на заведено счетоводство от страна на Мах Петрол ЕООД и конкретният размер на разполагаемите от дружеството средства и имущество за евентуално погасяване на задълженията стават ясни от заключенията на ССЕ (основно и допълнително), които са обсъдени надлежно в решението. В съответствие с разпоредбите на чл. 201 и чл. 202 ГПК във вр. с § 2 от ДР ДОПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото, което е изпълнено. Доколкото не се твърди и установява, че друг освен С. Алексиев като управител през ревизираните периоди е имал право и е решавал въпросите по повод осъществяването на стопанската дейност, правилно съдът е приел, че именно той е отговорен за действията във връзка с укриването на фактите и обстоятелствата, описани детайлно в РА/РД. Преценката на свидетелските показания на касиера С. Запрянова, която си спомня с точност касовата наличност към определен момент, но не и към която и да е друга произволна дата, допълнително затвърждават правилността на крайното съдебно решение. Съображенията на съда за законосъобразност на РА по отношение на лихвите за просрочие са в съответствие с приетото тълкувателно решение 5/29.03.2021 г. по тълк. д. 7/2019 г., на ОСС на ВАС. Според него, отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и обосновано. Изводите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от изложените мотиви в решението, довели до отхвърляне на жалбата срещу процесния РА. С оглед изхода на делото и заявената претенция за разноски в полза на НАП (по арг. от § 1, т. 6 ДР АПК) следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер от 9 015 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение,