Решение № 2352 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7037/2013 г.

Решение № 2352 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7037/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ДЖОКО - ТРАНС" ООД, представлявано от Величка Атанасова Минева, против решение № 1902/21.03.2013 г., постановено по адм. д. № 734/2013 г. по описа на Административен съд - София /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството с искане за обявяване нищожност на Ревизионния акт № 011201043 от 13.06.2012 г. относно определения дължим данък по ЗКПО за периода от 1.01.2005 г. до 30.11.2005 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/, чрез пълномощника си юрк. Кирова в съдебно заседание излага доводи за правилност на решението, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред АС е било искане за обявяване нищожност на Ревизионния акт № 011201043 от 13.06.2012 г., досежно определения данък по ЗКПО, за периода от 1.01.2005 г. до 30.11.2005 г. За да отхвърли искането съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, като подробно е обсъдил ЗВР. Подробни доводи съдът е изложил и досежно давностните срокове и кога процесната ревизия е спряла срока по чл. 34 от ДОПК. В тази насока съдът е приел, че първото необходимо действие за започване на данъчната ревизия е връчването на заповедта за образуване на ревизионното производство, което в случая е на 7.11.2011 г., видно от разписката за връчване на ЗВР 01112246 от 26.10.2011 г., към който момент 5-годишния давностен срок за задълженията за ЗКПО за 2005 г., не е изтекъл. На следващо място съдът е обсъдил и разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК и е приел, че преклузивния срок за започване на производството по установяване на процесните задължения, също не е изтекъл, тъй като началния срок за задължението за корпоративен данък за 2005 г. е 1.01.2007 г. и изтича на 1.01.2012 г. Решението е правилно. Съдът е обсъдил формата на обжалвания акт и е приел, че същата е спазена, като РА е издаден от компетентен орган, поради което не е налице нищожност. Подробно са обсъдени и предпоставките на чл. 109, ал. 1 от ДОПК, досежно преклузивните срокове за образуване на производство за установяване на задължения за данъци. В касационната жалба не се излагат конкретни доводи, относно приетото досежно давностните и преклузивни срокове, както и относно компетентността на лицето издало процесния РА. Доводите в касационната жалба са идентични с доводите изложени в жалбата пред АС и които действително не са обсъдени от АС, но поради тяхната ирелевантност в производство по искане за обявяване нищожност на акта. Така основаният довод в жалбата е, че с Решение № 2463/16.10.2012 г. Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /понастоящем Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика/ - гр. София, е обявил за нищожен РА № 0112201043/13.06.2012 г., в частта на определените задължения по ЗДДС, за период от 1.01.2005 г. до 30.11.2005 г. Финансовият резултат за финансовата 2005 г. е преобразуван с непризнатото право на приспадане на данъчен кредит за доставките за период 1.01.2005 г. -30.11.2005 г., в която част РА е обявен за нищожен. Тези доводи биха били предмет на обсъждане при оспорване на РА досежно неговата законосъобразност, тъй като са по същество на спора, но не и относно искане за обявяване на нищожност. Претенцията на ответника по жалбата за присъждане на разноски, следва да бъде оставена без уважение, предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК тъй като от АС е присъдено юрисконсултско възнаграждение за цялото производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,