Решение № 13399 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13385/2010 г.

Решение № 13399 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13385/2010 г., V о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Севител" ЕООД - гр. Смолян против решение № 7 от 26.05.2010 г. на Комисията за защита на личните данни, с което е уважена жалбата на Иван Николов Свирков против дружеството и на същото е наложена имуществена санкция в размер на 11 000.00 лв. за нарушение по чл. 2, ал. 2, т. 3 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваното решение поради постановяването му при съществени нарушения на административнопроизводствените правила - липса на конкретни мотиви, несъбиране на всички относими доказателства и необсъждане на всички доводи на страните съгласно изискванията на чл. 36 и 35 от АПК, както и поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли решението да бъде отменено. Ответникът - Комисията за защита на личните данни, оспорва жалбата. Заинтересованите страни Иван Николов Свирков и "Космо България Мобайл" ЕАД не изразяват становище. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, прие за установено от фактическа страна следното: Производството пред административния орган е образувано по жалба на заинтересованата страна Иван Николов Свирков, потвърдена и допълнена с последваща такава. В жалбите си Свирков твърди, че при регистрирането му като потребител на предплатена услуга в магазин на "Глобул" в гр. Смолян, е снето копие от личната му карта, въпреки че за този вид услуга се изискват само три имена и ЕГН на клиента. Служителката е заявила, че копирането на личната карта е задължително за осъществяване на исканата регистрация. Поради горното Свирков счита, че личните му данни са ползвани неправомерно и в противоречие с разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. Комисията за защита на личните данни е разгледала жалбата с уточненията в няколко заседания, проведени през периода 3.01.2010 г. - 24.03.2010 г., призовала е страните, приела е писмените им становища по жалбата (становище от 20.04.2011 г. на "Космо България Мобайл" ЕАД и становище от 18.05.2010 г. от "Севител" ЕООД), изискала е и е събрала доказателства относно обстоятелството кой и на какво основание извършва услуги с търговската марка "Глобул" в посочения в жалбата магазин, изискала е и Общите условия на притежателя на търговската марка "Глобул" - "Космо България Мобайл" ЕООД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. От представените в административното производство доказателства комисията е установила, че, независимо от обстоятелството, че "Космо България мобайл" ЕАД е притежател на търговската марка"Глобул", магазинът, цитиран от Свирков, е стопанисван от "Севител" ЕООД на база сключен договор за франчайз с договорно оправомощено от "Космо България мобайл" ЕАД лице - "Германос Телеком България" ЕАД. На 17.11.2010 г. г-н Свирков е посетил магазина в гр. Смолян, бул. "България" № 60С, където, при заявено от него желание да регистрира на свое име предплатена услуга, е била поискана личната му карта, от която е било снето копие, приложено към формуляра за регистрация на предплатената услуга. След анализ на правната природа на договора за франчайз, съответно - правата и задълженията на франчайзополучателя, Комисията е приела, че "Севител" ЕООД - Смолян като франчайзополучател е администратор на лични данни по смисъла на ЗЗЛД на самостоятелно основание, а не по силата на възлагане обработването на данните по см. на чл. 24, ал. 1 от ЗЗЛД от "Космо България Мобайл" ЕАД. Въз основа на така събраните доказателства КЗЛД приема, че личните данни на Иван Свирков са били обработени от "Севител" ЕООД в качеството му на администратор на лични данни в нарушение на изискванията на чл. 4, ал. 1 и на чл. 2, ал. 2 от Закона за защита на личните данни. Снемането на копие от документ за самоличност - личната карта на Иван Свирков с цел регистрирането му като потребител на предплатена услуга на "Глобул", е в противоречие с принципа за пропорционалност при обработване на лични данни по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД. Поради това с решение № 7 от 26.05.2010 г., предмет на оспорване в настоящото производство, Комисията за защита на личните данни единодушно приема, че жалбата с уточненията е основателна, "Севител" ЕООД в качеството му на администратор на лични данни е обработил същите в нарушение изискванията на Закона за защита на личните данни, поради което Комисията е уважила жалбата и е наложила на същото дружество имуществена санкция в размер на 11 000 лв. При така установеното от фактическа страна настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните правни изводи: Жалбата е допустима като предявена в предвидения по чл. 38, ал. 6 от ЗЗЛД срок за оспорване на решенията на Комисията и от лице с право на жалба, доколкото с оспореното решение на жалбоподателя е наложена имуществена санкция по чл. 42 от ЗЗЛД. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспореното решение е постановено от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма като съдържа всички изискуеми по чл. 59 от АПК реквизити, поради което не е нищожно. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 7, т. 1 от ЗЗЛД именно Комисията за защита на личните данни е органът, който разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица. Административният акт е издаден след разглеждане на жалбата по същество в открито съдебно заседание съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗЗЛД и след конституиране и призоваване на страните, приемане на техните становища, като решението е взето единодушно от членовете на административния орган /чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД/ Въпреки това обжалваното решение на Комисията е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до неговата незаконосъобразност и явяващи се основание за отмяната му. Основателни са развитите в жалбата доводи за допуснати от административния орган нарушения на чл. 35 и 36 от АПК. Видно от съдържанието на първоначалната и допълнителната жалби, Иван Свирков излага различни и противоречиви фактически твърдения относно това на коя дата, в кой магазин на "Глобул" и при какви конкретни обстоятелства е извършено цитираното нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД - копиране на личната му карта за цели, надхвърлящи и несъвместими с целта, за която личните му данни се събират - регистриране като потребител на предплатена услуга. В първоначалната си жалба до КРС Свирков твърди, че копирането на личната му карта е станало в магазин в гр. Смолян, бул. "България" № 60 С. След като тази жалба е препратена от КРС на Комисията по защита на личните данни и след администриране на същата по повод обстоятелството, че препратения до КЗЗЛ екземпляр не е подписан, в потвърждение на твърденията си Иван Свирков е депозирал допълнителна жалба- уточнение на първоначалната. В допълнителната жалба, освен че потвърждава авторството на първата жалба, същият е изнесъл нови, противоречащи на първоначално изложените от него, фактически твърдения, касаещи предмета на самото нарушение по ЗЗЛД. В нея Свирков твърди, че нарушението по първоначалната му жалба е извършено в магазин на "Глобул" в гр. Чепеларе, а не в гр. Смолян. Комисията в решението си е приела, че копирането на личната карта на Свирков в магазина в гр. Смолян се е осъществило за първи път след подаване на първоначалната му жалба - едва на 17.11.2010 г. Административният орган не е отстранил това противоречие - не е изискал от жалбоподателя като страна в административното производство да уточни кога точно като дата и в кой точно магазин на "Глобул" е осъществено твърдяното от него копиране на личната му карта в противоречие с изискванията на ЗЗЛД - към датата на предявяване на първата жалба или към датата на подаване на жалбата - уточнение. Кога, къде, от кой точно служител в кой магазин - в гр. Чепеларе или в гр. Смолян и при какви фактически обстоятелства е станало копирането на личната карта на Свирков е особено съществено, тъй като това именно съставлява нарушението по ЗЗЛД, за което жалбоподателят е санкциониран, съответно - същината на спора по настоящото дело. В изисканото и представено в административното производство становище от "Севител" ЕООД, същото дружество е изложило фактически твърдения, които дори не са обсъдени, а още по-малко доказани в административното производство. Жалбоподателят в становището си пред комисията твърди, че личната карта на клиента при регистриране на предплатена услуга се изисква от служителя за идентификация на клиента и въвеждане на определените в чл. 138 от Общите условия за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги на Глобул данни в електронната документна система на Глобул. Към момента на снемане на копие от същата не е имало Интернет връзка, поради което въвеждането на данните в електронната документна система не е могло да се състои. С цел да не се налага Свирков да бъде върнат и отново да посещава магазина за извършване на регистрацията при наличие на интернет връзка, на същия е било предложено да остави копие от личната си карта. Предвид обстоятелството, че регистрирането на предплатената услуга се е осъществило чрез личното явяване на клиента в магазин на Глобул и с оглед изнесеното в становището на жалбоподателя е налице възможност копирането на личната карта на Свирков да се е осъществило от служителя със съгласието на клиента. Още повече, че към 17.11.2010 г. Свирков е бил запознат с Общите условия на Глобул /видно от първата му жалба до КРС/ и не е възразил пред администратора срещу обработването на личните му данни при наличие на законово основание за това съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗЗЛД. Като не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е обсъдил обясненията и възраженията на страните и не е събрал служебно необходимите доказателства за изясняване на спора - не е разпитал съответния служител и не е изяснил дали при копиране личната карта на Свирков същият не е заявил съгласие с копирането, Комисията за защита на личните данни е нарушила разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Това нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като води до накърняване правото на защита на жалбоподателя и при недопускането му решаващият извод на административния орган за това налице ли е нарушение на ЗЗЛД или не би могъл да бъде различен от направения. В същото време са нарушени както принципът на служебното начало в административния процес, прогласен в чл. 9 от АПК, така и принципа на обективната истина, прогласен в чл. 7, ал. 2 от АПК. По горните съображения обжалваното решение се явява незаконосъобразно. Същото следва да бъде отменено, а делото - върнато на Комисията по защита на личните данни за произнасяне след отстраняване на допуснатите процесуални нарушения и събиране на относимите доказателства съгласно указанията на съда, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт. С оглед гореизложеното и на основание чл. 173, ал. 2, предл. второ от АПК върховният административен съд, пето отделение