Решение № 4284 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10096/2010 г.

Решение № 4284 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10096/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Кюстендил, подадена чрез ст. юрк. Антонина Владимирова, срещу решение № 159 от 18.11.2009 г. по адм. дело № 983 от 2002 г. на СГС, АО, III А състав, с което е отменено постановление за принудително събиране на дължими митни сборове № С-8/2001 г. от 11.07.2001 г. на Началника на Митница Кюстендил, потвърдено с решение № Т-9 от 24.10.2001 г. на Директора на РМД - София. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения подробно изложени в жалбата и в писмени бележки касаторът моли да бъде отменено решението на АССГ и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Татяна Райчева Михайлова, чрез процесуалния си представител адв. Станчева, моли да бъде оставена касационната жалба без уважение като неоснователна и съответно потвърдено решението на СГС. Подробни съображения излага в писмени бележки представени в с. з.. Заинтересованата страна - Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. София към ЦУ на НАП не излага становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: С процесното ППСДМС № С-8/2001 г. от 11.07.2001 г. Началникът на Митница Кюстендил е задължил Татяна Райчева Михайлова да заплати вносни митни сборове в размер на 22 571 лв., от които 10 180 лв. мито и ДДС - 12 391 лв., както и лихви за забава от 9.06.2000 г. до окончателното заплащане на задълженията. За да отмени оспореното постановление за принудително събиране на дължими митни сборове, първоинстанционният съд е установил следното: На 6.06.2000 г. Татяна Михайлова (ответник по касационната жалба), действайки като пълномощник на "Каймаканов" ЕООД е попълнила и подала декларация пред отправно митническо учреждение МП Гюешево, като внесените стоки (товарен камион марка MAN модел 19422ULW/LL и товарно ремарке NOTHNAGEL) са поставени под режим транзит. Установено е от представени 2 бр. пълномощни с нотариална заверка на подписите - рег. № 52 от 7.01.2000 г. и рег. № 1960 от 15.05.2000 г. на нотариус Янка Василева, че при подаване на ЕАД Татяна Михайлова се е легитимирала като пълномощник на "Каймаканов" ЕООД по силата на преупълномощаване от Евгени Лилянов Каймаканов, в качеството му на търговски пълномощник на "Каймаканов" ЕООД, упълномощен от Георги Лилянов Каймаканов да осъществява и представителство пред митническите власти, както и да преупълномощава с дадените му права и трети лица. От съдържанието на двете пълномощни съдът е извел извода, че в случая представителната власт се учредява за извършване на действия от името на дружеството "Каймаканов" ЕООД независимо от обстоятелството, че в пълномощните упълномощителите са записани с белезите индивидуализиращи ги като физически лица. Констатирано е, че стоките по ЕАД № 5501/Тв1595/6.06.2000 г. поставени под режим транзит не са представени пред получаващото митническо учреждение - Митница София в определения за това срок - 9.06.2000 г. Страните не спорят, че режимът транзит не е приключен, а дали жалбоподателката Т. Михайлова отговаря за възникналото задължение. Съдът е приел, че действията по подаване на декларацията са извършени от жалбоподателката по силата на упълномощаване от търговския пълномощник на дружеството, т. е. същата няма качеството "титуляр на режима" по смисъла на чл. 100 от ЗМ, вр. § 1, т. 16 от ДР на ЗМ, както и не са налице други основания за ангажиране на отговорността й - няма качеството "превозвач" или "получател" на стоките. По делото е установено, че стоките са получени от "Каймаканов" ЕООД и съответно са били предмет на извършен от дружеството износ. Съобразно изложеното, СГС е отменил процесното постановление като незаконосъобразно. Така постановеното решение е правилно. Делото е изяснено от фактическа страна, като спорът се свежда до това следва ли да бъде ангажирана отговорността на Татяна Райчева Михайлова за заплащане на процесните митнически задължения. В случая дадения отговор на този въпрос от СГС е правилен и се споделя изцяло настоящия състав на ВАС. "Титуляр на режим" е лицето, за сметка на което е извършено декларирането, или лицето, на което са прехвърлени правата и задълженията на първото лице относно митнически режим. Правилно в случая съдът е приел, че ответницата по касация не е титуляр на режим, по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗМ, тъй като не е лицето за сметка, на което е извършено декларирането, или лицето, на което са прехвърлени правата и задълженията на първото лице, относно митническия режим. По делото е прието като доказателство пълномощно за представителство на "Каймаканов" ЕООД от Татяна Михайлова, действията по което, при условията на чл. 280 и сл. от ЗЗД, задължават дружеството. При тази хипотеза, задълженията по чл. 100 от ЗМ, са възникнали за "Каймаканов" ЕООД. В подкрепа на този извод е и издаденият Акт за установяване на митническо нарушение от 17.07.2001 г. на Георги Лилянов Каймаканов, управител на "Каймаканов" ЕООД. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I А отделение,