Решение № 7302 от 3.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9292/2024 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. А. Р. от гр. София, действащ чрез процесуалния представител адвокат Петков, срещу Решение 8562 от 13.06.2024 г., постановено по адм. дело 1349/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), в частта му, с която е отхвърлена жалбата му против Решение РС-381-23-08 от 16.11.2023 г. на Комисията за противодействие на корупцията (КПК; Комисията). Поддържат се доводи за неправилност на решението на АССГ поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, поради което се иска отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени и решението на КПК в неотменената му от първоинстанционния съд част. Възведена е и претенция за присъждане на сторените разноски за производството пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - Комисията за противодействие на корупцията, действащ чрез процесуалния представител юрисконсулт Георгиева, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение, с оглед което иска същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от страна на касатора, поради липса на фактическа и правна сложност, и липса на документ, удостоверяващ плащането им. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и валидност, допустимост и правилност на решението на АССГ, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на касатора срещу горепосоченото Решение РС-381-23-08 от 16.11.2023 г. на Комисията за противодействие на корупцията. С него: е установен конфликт на интереси по отношение на Р. А. Р. в качеството му на кмет на район Красно село Столична община, затова че в нарушение на чл. 58 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ, отм.) е сключил договори за правна защита и съдействие 037627 от 09.05.2023 г., 037630 от 11.05.2023 г. и 037642 от 18.07.2023 г. в свой частен интерес и на основание чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ (отм.) му е наложена глоба в размер на 5000 лв.; е установен конфликт на интереси и затова, че в нарушение на чл. 58 от ЗПКОНПИ (отм.) Р. е подписал бюджетни преводни нареждания 884273 от 10.05.2023 г., 911749 от 11.05.2023 г. и 1448771 от 26.07.2023 г. в свой частен интерес и на основание чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ (отм.) му е наложена глоба в размер на 5000 лева; на основание чл. 81, ал. 1 от ЗПКОНПИ (отм.) е наредено отнемане от Р. в полза на Столична община на сумата в размер общо на 630,62 (315,31+315,31) лв., представляваща нетното дневно възнаграждение за 09.05.2023 г., 10.05.2023 г., 11.05.2023 г., 18.07.2023 г. и 26.07.2023 г., на които дати е извършил нарушението по чл. 58 от ЗПКОНПИ (отм.); на основание чл. 81, ал. 2 от ЗПКОНПИ (отм.) е наредено отнемане в полза на държавата на сумата в размер на 4 795 лева, представляваща получената материална облага от осъществения конфликт на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ (отм.). От фактическа страна е установено, че с Решение 293 от 27.04.2023 г. на Столичния общински съвет, на основание чл. 42, ал. 47 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) Р. А. Р. е избран за кмет на район Красно село Столична община, като е допуснато неговото предварително изпълнение от органа по реда на чл. 60 от АПК. По повод обжалването от друго лице на Решение 293 от 27.04.2023 г. на Столичния общински съвет, Р. А. Р., в качеството си на кмет на район Красно село Столична община, е упълномощил адвокат С. Петков да го представлява и защитава по адм. дело 4151/2023 г. по описа на Административен съд София-град, за което има и сключени договори за правна защита и съдействие 037627 от 09.05.2023 г. и 037630 от 11.05.2023 г. при уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер 3795 лева. По това дело касаторът е конституиран като заинтересована страна с Определение 3836 от 04.05.2023 г. Съгласно договор за правна защита и съдействие 037642 от 18.07.2023 г. Р. А. Р. е ангажирал адвокат С. Петков да го представлява и защитава по адм. дело 5674/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с договорено и платено по банков път възнаграждение в размер на 1000 лева. Видно от приложеното по делото Определение от 13.07.2023 г., по адм. дело 5674/2023 г. е образувано по предявен от Н. В. иск за прогласяване на нищожността на Определение 6239 от 12.06.2023 г. по адм. дело 5549/2023 г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила Определение 3833 от 04.05.2023 г., постановено по адм. дело 4151/2023 г. на Административен съд София-град в частта, в която е оставено без уважение искането на Н. В. В. за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Решение 293 от 24.07.2023 г. на Столичния общински съвет. С определението си Административен съд София-град е конституирал като ответник в съдебното производство Р. А. Р.. Установено е, че всички адвокатски възнаграждения по цитираните договори за процесуално представителство са изплатени изцяло от бюджета на район Красно село Столична община. С първоинстанционното съдебно решение е прието, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган, в кръга на правомощията му, съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ (отм.), в предвидената от закона форма и посочени фактическите основания за издаването му, което е предпоставка за упражняване от съда на контрол за материална законосъобразност, както и при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Относно съответствието с материалния закон съдът е приел, че е осъществен конфликт на интереси по отношение на Р. А. Р. изразяващ се в сключването на договорите за процесуално представителство и защита в качеството му на кмет, като такива в частен интерес, но не и по отношение на подписаните платежни нареждания за заплащане на сумите. Поради това съдът е отменил Решение РС-381-23-08 от 16.11.2023 г. на Комисията за противодействие на корупцията в частта, с която е установен конфликт на интереси по отношение на Р. А. Р., затова че е подписал преводни нареждания 884273 от 10.05.2023 г., 911749 от 11.05.2023 г. и 1448771 от 26.07.2023 г. и му е наложена за това глоба в размер на 5000 лева, и е отхвърлил жалбата на Р. срещу решението на КПК в останалата му част. Така постановеното решение е неправилно в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че пропускането на двумесечния срок за произнасяне по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ (отм.) представлява съществено административнопроцесуално нарушение. Съгласно константната съдебна практика на Върховния административен съд, изтичането на сроковете по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ (отм.) не преклудира правомощието на КПКОНПИ (сега КПК) да се произнесе с мотивирано писмено решение за установяване на конфликт на интереси по реда на глава осма от закона. Не е налице особена законова разпоредба, забраняваща извършването на процесуални действия след изтичане на продължения едномесечен срок по чл. 74, ал. 1, изр. 2 от ЗПКОНПИ (отм.). Не съществува и изрична законова разпоредба, предвиждаща прекратяване на административното производство по установяване на конфликт на интереси след изтичането на сроковете по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ. При тази нормативна уредба сроковете по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ (отм.) следва да се разглеждат като инструктивни, а не като преклузивни. Административният орган е допуснал просрочие, но извършените със забава процесуални действия не са в нарушение на общия принцип за разумен срок. От приложените в административната преписка документи се установява, че административнопроцесуалните действия са били извършвани последователно и просрочието е свързано със събирането на доказателства от значение за изясняване на фактите. Основателно е обаче възражението за неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 52 от ЗПКОНПИ (отм.), за да е осъществен конфликт на интереси, следва да са налични три кумулативни предпоставки: лице, заемащо висша публична длъжност, наличие на негов или на свързани с него лица частен интерес, както и възможност частният интерес да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Според посоченото в закона частен интерес е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо висша публична длъжност или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Следователно за да е налице частен интерес следва да е налице облага по смисъла на закона. Облага е всеки доход в пари или имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. Съществено при тълкуването и разкриването на целта на ЗПКОНПИ (отм.) е, че той преследва облагата в случаите, когато тя е незаконна или получена следствие заеманата публична длъжност и/или връзката със свързано лице, заемащо такава длъжност. Такива са случаите на обогатяване - лично или на свързани лица, следствие на неправомерното използване на възможностите, предоставяни от заеманата публична длъжност. Посочените обстоятелства - облага и частен интерес, следва да са установени по надлежния ред и с предвидените за това в закона доказателства. Облага, получена следствие законосъобразно и съвестно изпълнение на възложената дейност от страна на лицето, заемащо публична длъжност или от свързаните с него лица, не води до частен интерес по смисъла на този закон и съответно - до конфликт на интереси. В конкретния случай Р. А. Р. е избран за кмет на район Красно село Столична община с Решение 293 от 27.04.2023 г. на Столичния общински съвет, на основание чл. 42, ал. 47 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Тоест, той заема тази длъжност не в резултат на проведени избори, а в изпълнение на административен акт. Както е известно от административноправната теория, всеки административен акт до доказване на противното, се счита за законосъобразен и подлежи на изпълнение. Р. А. Р. е встъпил в длъжност и именно поради заеманата от него длъжност е бил конституиран като страна по делата, за които е ангажирал адвокатска защита. Нещо повече съдът е бил длъжен да го конституира, в противен случай би се стигнало до производство, проведено без участието на надлежни страни. Това е така защото Р. А. Р. е страна по материалното административно правоотношение и поради това има качество на заинтересована страна в съдебния процес по оспорване на решението на Общинския съвет. Това, че в определенията за конституиране на страните по делата това обстоятелство не е изрично посочено, не променя действителното положение, а именно, че Р. А. Р. е конституиран като страна по тези дела точно защото заема длъжността кмет на район Красно село Столична община. В този контекст трябва да бъде съобразено и това, че за разлика от встъпването в съдебния процес, привличането в него е властнически съдебен акт и не почива на волята на привлеченото лице. В този смисъл Р. не е имал избор дали да участва в горецитираните производства пред АССГ. След като е бил привлечен именно поради битността му на районен кмет, негово служебно задължение е било да защити обществения интерес, което е и сторил, като е упълномощил адвокат за процесуално представителство по тези дела пред съда. Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция приема, че в процесния случай наличието на частен интерес не е доказано от административния орган, който носи доказателствената тежест в процеса за това. Липсата на частен интерес води до липса на конфликт на интереси. Поради това съдебното решение е неправилно в касираната част като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано и като такова трябва да бъде отменено в тази част. След отмяната следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което решението на Комисията бъде отменено като незаконосъобразно и в неотменената от АССГ част. С оглед изхода на спора, на Р. А. Р. се дължат разноски за двете съдебни инстанции. Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото и разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, отчитайки обема на осъществената процесуална защита пред Административен съд София-град и в касационното производство, при уважаване на своевременно направените пред АССГ и ВАС възражения за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, същите следва да бъдат присъдени за двете съдебни инстанции в общ размер от 1 970 лв., която сума обхваща внесената държавна такса по касационното оспорване в размер на 70 лв., и редуцирани адвокатски хонорари в общ размер на 1 900 лв. за двете съдебни инстанции, по 1 000 лв. за всяка от тях, но с приспадане на 100 лв., присъдени с първоинстанционното решение. На основание на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да се присъдят в тежест на КПК, гр. София. По отношение на направеното възражение за липса на документ, удостоверяващ плащането на адвокатско възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно. По делото са представени два договора за правна защита и съдействие от 29.01.2024 г. и 11.07.2024 г. съответно за първата и касационната инстанции, в които е записано, че уговореното възнаграждение (по 1500 лв. за всяка инстанция) е платено в брой. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, ако уговореният начин на плащане е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Представено е и доказателство за платена държавна такса в размер на 70 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение