Решение № 2474 от 5.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11005/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Общински съвет /ОбС/-Сливо поле, чрез процесуалния му представител адвокат П. Иванова, срещу решение 253/02.10.2023 г., постановено по адм. дело 384/2023 г. по описа на Административен съд-Русе, 6-ти състав. По релевирани в касационната жалба доводи за недопустимостта, /като постановен по просрочена жалба/ и неправилността на атакувания съдебен акт, /като издаден при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснован и в нарушение на приложимия материален закон/ се претендира обезсилването, респективно - отмяната му, ведно с постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство и присъждането на разноски по приложен списък. Ответникът - М. Цанков, от гр. Сливо поле, чрез процесуалния си представител адвокат Ю. Методиева, в писмен отговор по жалбата, изразява становище за нейната неоснователност и прави искания за оставяне в сила на оспореното решение и присъждане на разноски по списък. Представителят на Върховната прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, съдебен състав на четвърто отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на М. Цанков, от гр. Сливо поле, срещу решение 607, взето по протокол 51/27.04.2023 г. на ОбС-Сливо поле, в частта му по т. 2, с която на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл. 8, ал. 1 и ал. 9, изречение второ, и чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и чл. 45, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и чл. 53 от Наредба 1/2008 г. на ОбС-Сливо поле за реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи общинска собственост /Наредба 1/2008 г./, е определена цена от 12 071.46лв без ДДС, за извършване на продажба в полза на ответника в настоящото производство, без търг или конкурс, на недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ застроено дворно място с площ от 960кв.м, обособено в УПИ VІІ-473 в кв. 70 по действащия регулационен план на гр. Сливо Поле, община Сливо поле, област Русе, актуван съгласно акт 4102/23.03.2023 г. за поправка на акт за частна общинска собственост 4091/03.02.2023 г. В останалите му части, /по т. 1 - за допълване на годишната програма за управление и разпореждане с имоти - общинска собственост за 2023 г. чрез включване в позиция 59 от приложение 1 към нея, на гореописания УПИ VІІ-473, съответно по т. 3 - за упълномощаване на кмета на община Сливо поле да предприеме необходимите правни и фактически действия, свързани с изпълнение на решението на ОбС/ атакуваният административен акт не е оспорен и е влязъл в сила. Първоинстанционният съд е събрал цялата административна преписка по издаване на процесното решение, в това число искане рег. СП-5709/02.09.2022 г. от М. Цанков, докладна записка 146/18.04.2023 г. от кмета на Община Сливо поле, становище на постоянната комисия по общинска собственост, екология и комунална дейност на Община Сливо поле от заседание, проведено на 24.04.2023 г. и други решения на ОбС-Сливо поле, в т.ч. по протокол 45/30.11.2022 г. Въз основа данните от приобщените доказателства, съдът обосновано приема, че решение 607, по протокол 51/27.04.2023 г. е взето от ОбС-Сливо поле по направено от кмета на общината предложение, обективирано в докладна записка 146/18.04.2023 г., за определяне на цена на описания по-горе имот - частна общинска собственост, на която същият да бъде продаден на М. Цанков, в качеството му на собственик на законно построените в имота сгради /жилищна сграда и лятна кухня/, при условията на чл. 35, ал. 3 ЗОбС. Съгласно изготвената от независим лицензиран оценител, експертна оценка на имота, по която е дадено положително становище от постоянната комисия по общинска собственост, екология и комунална дейност от 27.04.2023 г., в докладната записка на кмета е предложена цена от 10 589лв без ДДС. Видно от съставения за заседанието на ОбС-Сливо поле от същата дата, протокол 51, предложението на кмета за определяне на продажната цена в посочения размер, е единодушно отхвърлено, след което, по време на същото заседание е гласувано предложението на председателя на ОбС за определяне на индексирана продажна цена за имота от 12 071.46лв, прието от всички общински съветници - със 17 гласа "за", в резултат на което по т. 2 от решение 607 е определена завишената продажна цена за процесния имот. При така установеното от фактическа страна, административният съд приема акта на ОбС-Сливо поле в атакуваната му част по т. 2, за незаконосъобразен, поради липсата на мотиви, обосноваващи защо общинският съвет не е приел определената от независим оценител пазарна цена. Съдът изтъква, че актът е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуални правила, тъй като не са спазени изскванията за форма съгласно по чл. 82, ал. 1 и сл. от Правилника за организацията и дейността на ОбС-Сливо поле, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация /Правилника/. В резултат, независимо, че счита актът за издаден в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, с атакуваното решение, АС-Русе отменя решение 607, взето по протокол 51/27.04.2023 г. на ОбС-Сливо поле, в частта му по т. 2 и изпраща преписката на общинския съвет за ново произнасяне по заявлението на М. Цанков за закупуване на имота, като осъжда Община-Сливо поле да заплати на жалбоподателя направените в първоинстанционното производство разноски от 1 010лв. При проверката на твърденията на касатора за наличието на основание за обезсилване на решението по чл. 209, т. 2 АПК, настоящият състав съобрази, че не се установява просрочие на жалбата, разгледана в първоинстанционното производство. Видно от атакуваното решение на ОбС, то не съдържа изрично указание пред кой орган и в какъв срок подлежи на оспорване, поради което приложение намира правилото на чл. 140, ал. 1 АПК, че ако в административния акт или съобщението за издаването му не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, срокът за оспорването му се удължава на два месеца. При липсата на спор между страните, че решението, взето по протокол 51/27.04.2023 г. на ОбС-Сливо поле е оповестено на гражданите на общината чрез публикуване на интернет страницата на Община-Сливо поле, без данни за датата на това публикуване, следва да се отбележи, че дори за начален момент на срока за обжалване да се счете датата на издаване - 27.04.2023 г., то чл. 140, ал. 1 АПК налага да се приеме, че срокът за обжалването му изтича най-рано на 27.06.2023 г., а оттам - че жалбата на М. Цанков, депозирана в ОбС-Сливо поле на 26.06.2023 г., е подадена до АС-Русе в законоустановения срок. С оглед данните по делото, че в случая е налице становище на постоянната комисия по общинска собственост, екология и комунална дейност на Община Сливо поле от заседание, проведено на 24.04.2023 г. и липсата на фактически основания да се приеме, че актът на ОбС не съдържа мотиви по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК или че е постановен в противоречие с изискванията по чл. 82, ал. 1 и сл. от Правилника, необосновани и неправилни са направените от първата инстанция изводи, че по делото са установени допуснати при постановяването му съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната му в частта му по т. 2. Следва да се отбележи, че не всяко нарушение на процесуални правила е съществено и налага отмяната на административния акт, като незаконосъобразен, а само това, което създава вероятност, че ако не е било допуснато, постановеният от органа резултат би бил различен, какъвто не е разглежданият случай. Задължението на административния орган да изложи мотиви, не влече изискване същите да са подробни - достатъчно е от посочените в акта съображения, колкото и кратки да са те, да могат да се установят конкретните причини, по които е прието дадено решение. В случая, в акта на ОбС от 27.04.2023 г. са изложени съображения, обосноваващи определяне на продажна цена за имота, в размер на 12 071.46лв без ДДС, завишена спрямо тази, първоначално предложена от кмета на община Сливо поле /от 10 589лв без ДДС/, поради индексирането й. Още повече, че видно от завишението на цената - със сумата от 1 482.46лв /единствено оспорвано от жалбоподателя в първоинстанционното производство/, то съставлява увеличение на определената от експерт оценител пазарна цена на имота, предложена от кмета на общината, с 14%, какъвто е размера на средногодишната инфлация за периода м. март 2023 г. - м. март 2022 г. по данни от общодостъпната интернет страница на Националния статистически институт /НСИ/. Наред с горното, както правилно приема и АС, в правомощията на ОбС-Сливо поле е да определи включително по-висока цена за продажбата на имот при условията на чл. 35, ал. 3 ЗОбС, която по аргумент от чл. 46, ал. 1, изречение трето от Наредба 1/2008 г., може да бъде и по-висока от пазарната му оценка. Поради това, касационният състав приема, че противно на приетото в атакувания съдебен акт, решение 607, взето по протокол 51/27.04.2023 г. на ОбС-Сливо поле в частта му по т. 2, освен, че е мотивирано и не страда от порок във формата по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, е законосъобразно постановено от компетентния за това орган, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Завишението на предлаганата съобразно експертната оценка на независим оценител, продажна цена на имота, е осъществено във връзка с направено в този смисъл предложение на председателя на общинския съвет - за индексация, със средногодишния инфлационния индекс от 14%, определен от НСИ за периода м. март 2023 г., спрямо м. март 2022 г., видно от изложените при приемане на акта съображения и публично достъпните, обработвани от НСИ статистически данни, в частност - тези, относими към средногодишния размер на инфлацията. Още повече, че в приложения към доказателствата по делото, протокол 45/30.11.2022 г. от заседание на ОбС-Сливо поле /на стр. 11/ е изрично уточнено, че този общински съвет ще прилага като индекс за завишаване на продажните цени на недвижими имоти - частна общинска собственост, определени от независим лицензиран оценител, индекс на инфлацията, определен от НСИ. В тази връзка следва да се отбележи, противно на задълженията си да основе изводите си на данните от всички приобщени по делото доказателства, ценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка, АС-Русе е отчел само тези, изрично посочени от административния орган в оспорения акт. По тези съображения, касационният състав приема решение 607, взето по протокол 51/27.04.2023 г. на ОбС-Сливо поле, в частта му по т. 2, за законосъобразно, а формираният в противоположния смисъл извод на административния съд - за неправилен. Поради това приема, че атакуваното решение на Административен съд-Русе, като неправилно следва да бъде отменено. Предвид изяснеността на делото от фактическа страна, след отмяната на решението следва да бъде постановен нов съдебен акт по съществото на спора - за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. При този изход от делото, основателна се явява своевременно заявената от процесуалния представител на касатора претенция за присъждането на разноски за платено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, по приложен списък. Но доколкото в представения договор за правна защита и съдействие 0023423/09.08.2023 г. е уговорен начин на плащане на адвокатското възнаграждение по банков път, а по делото не са приложени доказателства за реалното му изплащане, искането на касатора за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение от 1 000лв, като недоказано, следва да бъде оставено без уважение. С оглед резултата от делото не намира основание и искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски, по представен списък. Поради това касационният състав не присъжда разноски с това решение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,