Решение № 5628 от 30.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на П. Русева, подадена чрез пълномощник адвокат М. Батанова срещу решение 35/12.08.2022 г., постановено по адм. дело 259/2022 г. по описа на Административен съд гр. Русе. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на съдебния акт.Претендира съдебни разноски за две инстанции. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Русе /ТП на НОИ-гр. Русе / чрез гл. юрк. Ц. Рачева оспорва касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решението. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки за възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, е неоснователна. С решение 35/12.08.2022 г., постановено по адм. дело 259/2022 г., Административен съд - гр. Русе е отхвърлил жалбата на П. Радева срещу решение 2153-17-163/19.05.2022 г. на директора на ТП на НОИ Русе, с което е потвърдено разпореждане [номер]/14.03.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на лицето е преизчислена служебно личната пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ основание чл. 102, ал. 1, т.1, ал. 2 и 5 КСО и е присъдил разноски. Изложени са мотиви, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и съдържа фактически и правни основания за това, постановен е в съответствие с материалния закон и неговата цел. Административният съд е приел, че съобразно правилото на чл. 37, ал. 3 от НПОС във връзка с чл. 13, §3 от Регламент (ЕО) 883/2004 дублиращият се стаж следва да бъде зачетен при спазване на законодателството на италианската държава, т.е. като стаж, придобит в Италия, а не като български стаж. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че административното производство е започнало по заявление на жалбоподателката вх. 2113-17-598/04.09.2015 г., с което лицето е поискало отпускане на лична пенсия за ОСВ. Въз основа на представените документи е изготвен опис на осигурителния стаж, според който на заявителя е зачетен стаж от 8 години, 5 месеца и 14 дни от втора категория и 22 години, 8 месеца и 16 дни от трета категория или общо превърнат към трета категория стажът на жалбоподателката е 33 години, 3 месеца и 11 дни. По подаденото ново заявление от П. Русева е потвърден и стаж в държава-членка на ЕС Италия с продължителност 2 години, 3 месеца и 26 дни, поради което общият осигурителен стаж е изчислен на 35 години, 7 месеца и 7 дни. С разпореждане [номер]/27.04.2016 г. на заявителката е отпусната лична пенсия за ОСВ, считано от 03.09.2015 г. Пенсията е изчислена пропорционално спрямо българския стаж по реда на Регламент на Съвета (ЕО) 883/2004 г. и е отказано преизчислението й. Разпореждането е оспорено по реда на чл. 117 от КСО пред директора на ТП на НОИ Русе. С решение 2153-17-82/05.07.2016 г. органът е изменил личната пенсия за ОСВ от 03.09.2015 г. пожизнено съгласно чл. 99, ал.1, т.1 КСО вр. Регламент на Съвета (ЕО) 883/2004. Зачетен е допълнително стаж както следва: от втора категория е непроменен 8 години, 5 месеца и 14 дни, а стажът от трета категория е определен на 22 години, 9 месеца и 5 дни, с общ стаж, превърнат към трета категория - 33 години и 4 месеца. Зачетеният осигурителен стаж от Италия също остава непроменен. Общият стаж на жалбоподателката като сбор от българския стаж, превърнат към трета категория и италианския стаж е 35 години, 7 месеца и 26 дни. С разпореждане [номер]/01.07.2017 г. пенсията на Русева е преизчислена,считано от 01.07.2017 г. на основание §53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. С разпореждане от 01.07.2018 г. е последвало ново преизчисление, считано от 01.072018 г. на основание §53, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. С разпореждане [номер]/01.07.2019 г. пенсията на лицето отново е преизчислена, считано от 01.07.2019 г. на основание §7, ал. 2 и §7в от ПЗР на КСО. Със заявление 2113-17-483/09.04.2019 г. жалбоподателката е поискала потвърждаване на стажа й в Италия и отпускане на пенсия и от Италианската държава. С формуляр Е205, италианската компетентна институция е потвърдила, че П. Русева има положен стаж в Италия в периода 18.11.2007 г. 24.06.2017 г. като до датата на пенсионирането й в България този стаж е 3 години, 3 месеца и 9 дни и е отказано отпускане на исканата от П. Русева пенсия, тъй като същата не притежава нужния според италианското законодателство стаж. Изготвен е нов опис на осигурителния стаж, съгласно който зачетеният осигурителен стаж е 8 години, 5 месеца и 14 дни от втора категория и 22 години, 9 месеца и 5 дни от трета категория или общ осигурителен стаж (български), превърнат към трета категория 33 години и 4 месеца. Заедно с италианския стаж стажът на касаторката е определен на 36 години, 7 месеца и 9 дни. С разпореждане от 16.01.2020 г. считано от 11.10.2019 г. е преизчислена пенсията на П. Русева с отчитане на допълнително потвърдения й стаж в Италия. Със заявление вх. 2113-17-421, П. Русева е поискала отново отпускане на пенсия от Италианската държава, от където отново получила отказ.С разпореждане [номер]/28.10.2020 г. на жалбоподателката е преизчислена пенсията по реда на чл. 102, ал. 1 КСО както следва: 8 години, 5 месеца и 14 дни от втора категория, 23 години и 4 дни от трета категория или общо превърнат към трета категория 33 години 6 месеца и 29 дни, както и 3 години, 3 месеца и 9 дни стаж в Италия. С разпореждане [номер] от 16.07.2021 г. пенсията е преизчислена като осигурителният стаж от трета категория е вече 23 години, 2 месеца и 16 дни, а общия стаж, превърнат към трета категория е 33 години, 9 месеца и 11 дни. С разпореждане [номер]/01.01.2022 г. е извършено ново преизчисление на основание §7е, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО. С разпореждане е [номер]/14.03.2022 г. въз основа на наличните към 01.03.2022 г. данни в информационната система на НОИ, за времето до 31.12.2021 г. е зачетен стаж, придобит след пенсионирането от П. Русева и на основание чл. 102, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 5 КСО, считано от 01.04.2022 г. пенсията е служебно преизчислена както следва: стаж от втора категория 8 години, 5 месеца и 14 дни и 23 години, 4 месеца и 23 дни от трета категория, при което общият стаж, превърнат към трета категория става 33 години, 11 месеца и 18 дни. С решение 2153-17-163/19.05.2022 г., директорът на ТП на НОИ-Русе е потвърдил горното разпореждане. С обжалваното в касационното производство решение 35/12.08.2022 г., Административен съд гр. Русе е отхвърлил жалбата на П. Русева срещу решение 2153-17-163/19.05.2022 г. директора на ТП на НОИ-Русе и е присъдил разноски. Спорният по делото въпрос е правилно ли административният орган е изчислил осигурителния стаж на жалбоподателката за времето като самоосигуряващо се лице посочен в представената осигурителна книжка. В случая незачетени части от процесните периодите съвпадат с потвърдените от италианската компетентна институция периоди на заетост на жалбоподателката в Италия. Според приложените по делото формуляри Е205, касаторката е работила като наето лице в периода от 18.11.20207 г. до 12.09.2009 г., от 27.06.2010 г. до 25.12.2010 г. и от 02.02.2011 г. до 04.01.2012 г. С оглед на тези данни следва да се зачете от българския стаж, отразен в осигурителната книжка, само тази част от заверения осигурителен стаж, която е до 18.11.2007 г., в периода след 12.09.2009 г. и до 27.06.2010 г. Горният извод кореспондира с разписаното в разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от НПОС правило,че когато осигурителният стаж, придобит извън страната, съвпада с български осигурителен стаж, той се зачита при спазване на разпоредбите за приложимо законодателство на съответния международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Правилно административният съд е приел, че приложение следва да намери Регламент (ЕО) 883/2004, тъй като се касае за дублиране на български стаж с такъв, придобит в Италия, която е държава членка на ЕС. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, уреден в Регламент (ЕО) 883/2004, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. В чл. 11, § 1 регламентът определя, че лицата, за които той се прилага, се подчиняват на законодателството само на една държава-членка и това законодателство се определя по реда, уреден в самия регламент. Общото правило за определяне на приложимото законодателство, е формулирано в чл. 11, § 3. В буква "а" от тази разпоредба е посочено правилото, касаещо наетите лица и това правило гласи, че спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка се прилага законодателството на тази държава членка. Специални правила, са предвидени в чл. 13, §3 от Регламент (ЕО) 883/2004, сред които е и процесния случай. По силата на посочената разпоредба лице, което обичайно осъществява дейност като заето лице и дейност като самостоятелно заето лице в различни държави-членки е подчинено на законодателството на държавата-членка, в която то осъществява дейността си като заето лице или, ако то осъществява такава дейност в две или повече държави-членки на законодателството, определено в съответствие с параграф 1. По делото няма спор, че П. Русева е работила като наето лице в Италия и е била самоосигуряващо се лице в България като налице е съвпадащ по време осигурителен стаж в двете държави. При тези обстоятелства следва да бъде зачетен стажът положен при спазване на законодателството на италианската държава, т.е. като стаж, придобит в Италия, а не като български стаж по арг. чл. 37, ал. 3 от НПОС във връзка с чл. 13, §3 от Регламент (ЕО) 883/2004. Настоящият касационен състав споделя мотивите на административния съд изложени в обжалвания акт, че налице е правна невъзможност за зачитане едновременно на стаж в България и стаж в Италия за едни и същи периоди. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. По изложените съображения обжалваното съдебно решение не страда от пороците по чл. 209, т.3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор, заявените от касатора съдебни разноски за две инстанции, не се дължат по арг. от противното вр. чл. 78, ал.1 ГПК. Ответникът директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Русе не претендира сторени разноски, поради което не му се присъждат. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение