Решение № 5525 от 12.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9392/2019 г.

Решение № 5525 от 12.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9392/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Камберов, чрез адв. Младенов като процесуален представител, срещу решение № 212 от 6.06.2019 г., постановено по адм. дело № 143/2019 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлено оспорването му против заповед № РД-09-13/14.01.2019 г. на кмета на община Девин. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - кметът на община Девин, чрез пълномощника си юрк. Жайгарова и "Крис Девин" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Маргаритова, в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и претендират разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед № РД-09-13/14.01.2019 г. на кмета на община Девин, с която по заявление на "Крис Девин" ЕООД е одобрено изменение на ПУП – ПРЗ в кв. 50 по плана гр. Девин, като се променя отреждането на УПИ ХI-501.39 - за жилищно строителство и КОО в УПИ ХI-501. 39 - за хотел, в устройствена зона обществено обслужване (Оо) и устройствени показатели - плътност на застрояване макс. 60 %, озеленяване мин. 40 %, Кинт макс. 1. 5, застрояване до 3 етажа и височина на кота стреха до 10 м, съгласно графичната част, представляваща неразделна част от административния акт. За да постанови обжалваното решение, Административен съд - Смолян приема, че е сезиран с допустима жалба от заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ с правен интерес от оспорване на заповедта, тъй като предназначението на имота, предмет на изменението на ПУП- ПРЗ се променя. Излага съображения за валидност на акта като издаден от компетентен орган. Приема, че е постановен в предвидената форма, при спазване на установената процедура и в съответствие с материалния закон поради изпълнение на соченото в него правно основание по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Като се позовава на разпоредбата на чл. 17, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии, допускаща в жилищните територии отделни поземлени имоти да се урегулират с устройствен план за нежилищни обслужващи обекти като хотели, съдът счита, че визията за развитие на устройствената зона е въпрос по целесъобразност и преценката на органа в тази връзка не подлежи на съдебен контрол. Обосновава извод, че не е налице завишение на показателя за интензивност на предвиденото застрояване (Кинт), в какъвто смисъл е заключението на съдебно-техническата експертиза, тъй като е неприложим чл. 19, ал. 1 от Наредбата, касаеща само урегулираните имоти за жилищно застрояване, а не всички имоти в тази устройствена зона. По тези съображения съдът отхвърля оспорването. Решението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е собственик на УПИ Х, кв. 50 по регулационния план на гр. Девин, съседeн на имота, предмет на оспорената заповед. Законосъобразно съдът приема, че той има право на жалба като заинтересовано лице в хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Нормата предвижда, че непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана. В чл. 8 ЗУТ се определя конкретното предназначение на имотите в различните видове територии. Съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 ЗУТ конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план, като в урбанизирани територии, в каквато попада процесния УПИ, или в отделни поземлени имоти извън тях може да бъде - за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други. В чл. 4, ал. 7 от Наредба № 7/2003 г. се съдържа изброяване на видовете предназначение на териториите и поземлените имоти по ал. 5 и 6. В случая с оспорената заповед е одобрен ПУП - ПРЗ с промяна отреждането на УПИ ХI-501. 39 - за жилищно строителство и КОО в УПИ ХI-501. 39 - за хотел, в устройствена зона обществено обслужване (Оо). Промяната на предназначението на поземления имот е от такова по чл. 4, ал. 7, т. 18 от Наредба № 7/2003 г., каквото е по действащия план за имота от 2007 г. (смесено - за жилищни нужди и Оо, а не Коо, както неправилно се сочи в заповедта), в отреждане само за обществено обслужване, попадащо в обхвата на т. 7. Обстоятелството, че жалбоподателят е заинтересовано лице по чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, обуславящо правния му интерес да оспори заповедта, не означава, че е необходимо неговото съгласие за одобряване изменението на плана на приетото от органа основание по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Неговият имот е съседен и не е предмет на разработката. Законосъобразен е изводът на съда, че актът е постановен от компетентен орган. Спазена са изискванията за форма и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В случая се касае за производство за изменение на действащ устройствен план, което е инициирано от заинтересовано лице като собственик на имота. Преди издаване на оспорената заповед е спазена предвидената в чл. 135 ЗУТ процедура. Издадена е заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с която по искането на заявителя е разрешено да се изработи проект за изменение на плана в обхват УПИ ХI-501. 39. Изготвеният проект е съобщен на заинтересованите лица, като подаденото от жалбоподателя възражение е разгледано на заседание на ОЕСУТ. Възражението за неспазване на установената процедура е неоснователно. При неправилно тълкуване и прилагане на относимите материалноправни разпоредби и в противоречие със събраните по делото доказателства е направеното от съда заключение за материална законосъобразност на оспорената заповед. С административния акт е променено отреждането на процесния УПИ и за него е определена устройствена зона Оо. Няма изменение на регулационните му граници. По делото е установено, че в кв. 50 на гр. Девин не са установени устройствени зони с предходни планове, като функцията на сградите в територията е предимно жилищна. В чл. 11 ЗУТ е предвидено, че за осигуряване на целесъобразно устройство поземлените имоти могат да се групират в територии и устройствени зони, които се определят с общите и подробните устройствени планове и в съответствие с наредбата по чл. 13, ал. 1. Определението за "територия" и "устройствена зона" по чл. 11 ЗУТ е дадено в § 5, т. 8 ДР ЗУТ - съвкупност от съседни поземлени имоти със сходни характеристики и преобладаващо предназначение. Въз основа на това определение следва извод, че един имот не може да образува устройствена зона. В нарушение на нормативното изискване е одобрено изменение на регулационния план, като е определена устройствена зона за обществено обслужване само за процесния УПИ. Той се намира в територия за жилищно застрояване и в закона не е предвидена възможност единствено за него да бъде установена друг вид устройствена зона. С плана се определя конкретното предназначение на имота съгласно устройствената зона, в която той се намира. Действително разпоредбата на чл. 17, ал. 2, т. 2 от Наредба № 7/2003 г. допуска в отделни урегулирани имоти в жилищните територии в съответствие със заявено искане на собствениците им да се изграждат хотелски сгради. Тази нормативна възможност обаче не изключва спазването на показателите за застрояване за територията, в която имотът попада - в случая жилищно застрояване с малка височина, с предвиден Кинт до 1, 2 съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредба № 7/2003 г. Допълнителен аргумент за това е и разпоредбата на чл. 39, ал. 2, т. 1 от наредбата, според която с устройствените планове обектите за обществено обслужване се предвиждат в изброените територии, вкл. жилищните като отделни обекти в урегулирани имоти с обслужващо значение за съответната територия. Ето защо, като не възприема заключението на съдебно-техническата експертиза относно несъответствието на показателя за интензивност на застрояване за УПИ ХI-501. 39 с този за територия за жилищно нискоетажно застрояване, съдът достига до неправилен извод, че с оспорената заповед са предвидени допустими параметри за устройство на територия за обществено обслужване по гл. XI от Наредба № 7/2003 г. В случая предвиденият със застроителния план Кинт от 1, 5 надвишава определения норматив, което обуславя извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и в тази част. Като приема обратното, съдът постановява решението си в противоречие с материалния закон. Същото като неправилно следва да да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отмени заповед № РД-09-13/14.01.2019 г. на кмета на община Девин. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от касационния жалбоподател за присъждане на разноски община Девин следва да бъде осъдена да му заплати такива в общ размер на 1 380 лева, от които: 80 лева – внесени държавни такси (10 лева за първоинстанционното и 70 лева за касационното производство), 300 лева – депозит за вещо лице и 1000 лева – заплатени адвокатски възнаграждения за двете инстанции (400 лева за първата и 600 лева за касационната) съгласно представените договори за правна защита и съдействие от 29.03.2019 г. и 24.09.2019 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение