Решение № 3645 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7294/2019 г.

Решение № 3645 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7294/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, против Решение № 416/22.02.2019 г., постановено по административно дело № 3283/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменена Заповед № ДК–10-ЮЦР-34/27.09.2018 г. на Началника на РДНСК – Южен централен район. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на Административен съд – Пловдив. Касационната жалба се поддържа от главен юрисконсулт Тодорова, която моли да бъде уважена по съображения, развити в нея. Претендира съдебно-деловодни разноски. Ответната страна, "А1 България" ЕАД се представлява от старши юрисконсулт Захариев, който оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение, като се потвърди оспореното решение. Останалите ответни страни - Началника на РДНСК – Южен централен район, "Теленор България" ЕАД, Държавата представлявана от министъра на земеделието и горите, Регионална дирекция по горите – Пловдив, ТП Държавно ловно стопанство – Тракия и Главния архитект на Община Кричим, редовно призовани не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде отменено, ведно с последиците от това. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Пловдив е Заповед № ДК–10-ЮЦР-34/27.09.2018 г. на Началника на РДНСК – Южен централен район, с която по жалба на Регионална дирекция по горите – Пловдив, са отменени одобрени на 5.07.2018 г. инвестиционни проекти и Разрешение за строеж № 4/9.07.2018 г., издадено от Главния архитект на Община Кричим за строеж: Базова станция с честотен обхват 900 MHZ на "Мобилтел" ЕАД, в поземлен имот с идентификатор 39921.30.978, гр. Кричим, с възложители: "А1 България" ЕАД, Изпълнителна агенция по горите и "Теленор България" ЕАД. За да отмени оспорената заповед, съдът е приел, че подателят на жалбата срещу разрешението за строеж не притежава легитимация за това, поради което жалбата му не е следвало да бъде разгледана по същество. Този правен извод не се споделя от настоящата съдебна инстанция, поради следните съображения: Съгласно разпоредбите на чл. 54, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 54, ал. 2, т. 3 ЗГ, правомощието по учредяване на правото на строеж върху поземлени имоти в горски територии без промяна на предназначението на територията за изграждане на стълбове за телекомуникационно оборудване, радио и телевизионно разпространение, съобщителни линии, безжичен интернет и други съображения на техническата инфраструктура, е предоставено на Изпълнителната агенция по горите, чрез изпълнителния директор. Изпълнителната агенция по горите е посочена и като адресат на процесното разрешение за строеж, поради което правилен е изводът на съда за това, че това обуславя правото на жалба на агенцията против него. Неправилно обаче, съдебният състав е приел, че правото на жалба против разрешението за строеж е могло да бъде упражнено единствено от Изпълнителния директор на ИАГ или от надлежно упълномощено от него лице при условията на чл. 18, ал. 2 АПК. В разпоредбата на чл. 156 ЗГ са разписани правомощията на Изпълнителната агенция по горите, сред които в т. 11 е правомощието да контролира изпълнението на закона и упражнява общ надзор и методическо ръководство върху дейността на всички органи и лица, на които са възложени задължения по него. Въз основа на изричната законова разпоредбата на чл. 158, ал. 4 ЗГ, посочените по-горе функции са възложени и на регионалните дирекции по горите, като единственото ограничение е на териториален признак - в определения район на дейност на всяка от дирекциите. В този смисъл е и нормата на чл. 2, ал. 2 от Устройствения правилник на регионалните дирекции по горите, както и на чл. 3, ал. 3 от Устройствения правилник на Изпълнителната агенция по горите, която повелява, че Изпълнителния директор на ИАГ осъществява правомощията си пряко и чрез регионалните дирекции по горите. При тази законова уредба, предоставяща едни и същи правомощия както на Изпълнителната агенция по горите, така и на регионалните дирекции по места, се налага изводът, че Регионална дирекция по горите – Пловдив е разполагала с правомощието да оспори издаденото разрешение за строеж върху имот, находящ се в горска територия – частна държавна собственост, в териториалния й обхват на дейност, директно по силата на закона, без да е било необходимо упълномощаване за това от страна на Изпълнителния директор. Като е възприел обратния извод, Административен съд – Пловдив е постановил решението си при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на съда, който да разгледа спора относно законосъобразността на строителните книжа по същество. При този изход на спора, е приложима разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, съгласно която настоящата съдебна инстанция не следва да се произнася по претенциите на страните за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,