Решение № 7127 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3709/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), чрез представител по пълномощие – юрисконсулт И. Николова, против решение № 2745 от 22 януари 2026 год., постановено по адм. дело № 4495/2025 год. по описа на Административен съд гр. София. Касационният жалбоподател твърди наличието на пороци на съдебното решение, съставляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Навежда доводи за нищожност на оспорения административен акт, поради липса на материална компетентност на органа постановил акта. В тази връзка излага подробни съображения, че в случая в приложената по делото заповед, липсва валидно делегиране на правомощията за определяне на финансова корекция за установени нередности. Обосновава извод, че съдът неправилно е приел, че решението за определяне на финансова корекция е издадено от компетентен орган, доколкото липсата на изрично посочване за установяване на нередност и определяне на финансова корекция за нея, води до нищожност на оспорения административен акт. На следващо място, излага аргументи за липса на установените от органа нарушения, съответно за неосъществен състав на описаната в акта нередност и липса на основание за определяне на финансова корекция. Намира, че съдът изцяло е възприел мотивите на административния орган, без да извърши съдебна проверка за съответствие на административния акт с материалния закон. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на решение по същество на спора, като касационната инстанция отмени административния акт като незаконосъобразен или в условията на алтернативност да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира разноски. Ответникът по касационна жалба – ръководителят на Програмния оператор на Програма „Правосъдие“ по НФМ, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата и иска същата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като заявява твърдение, че в случая не са налице релевираните пороци, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за основателна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд гр. София е отхвърлил жалбата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ срещу решение № ЛС-04-179 от 04 април 2025 год. на ръководителя на Програмния оператор на Програма „Правосъдие“" на Норвежкия финансов механизъм (НФМ) 2014 год.-2021 год., с което на ГДИН, е определена финансова корекция в размер на 10% върху допустимите, засегнати от нарушението разходи по договор за възлагане на обществена поръчка № 665 от 20 януари 2021 год. с изпълнител „ССБ Логистик“ ДЗЗД на стойност 405 546 лв. без ДДС за изпълнение на проект „Повишаване на капацитета на персонала, изграждане на пилотен затвор, свързан с учебен център и подобряване рехабилитацията на лишените от свобода“, финансиран по Програма „Правосъдие“ на НФМ 2014 год.-2021 год. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 АПК, административният съд е приел, че процесното решение е издадено от компетентен орган, в съответната форма и са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Крайният извод на съда е за законосъобразност на акта, поради което съдът е постановил решение за отхвърляне на жалбата. Обжалваното решение на съда е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Аргументите за това са следните: Настоящата касационна инстанция, намира за основателни възраженията на касатора, че първоинстанционният съд не е установил точното и пълно съдържание на приложената по делото заповед № ЛС-04-128 от 04 март 2025 год. на министъра на правосъдието, с която е определил В. Делчева за ръководител на Програмния оператор на програма „Правосъдие“. В същата заповед са изброени и правомощията, които ѝ предоставя, като между изброените правомощия няма посочено такова относно определянето на финансови корекции за установените нередности. В този смисъл следва да се отбележи, че първоинстанционният съд неправилно е извел по тълкувателен път правомощието за определяне на финансова корекция от регламентираните в чл. 5.6 от Регламента за изпълнение на НФМ правомощия на Програмния оператор. Компетентността на всеки административен орган е нормативно и императивно определена. Съгласно чл. 4 ал. 1 АПК административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона. В някои случаи нормативните актове предвиждат възможност компетентният орган да делегира на други, подчинени нему лица да упражняват предоставените му правомощия. Следователно правомощията не могат да се предполагат, а следва да са изрично уредени в закон. Както това е валидно за законоустановената компетентност на административния орган, в случая за Програмния оператор, така същото се отнася и при делегиране на правомощията, като първо се започва с проверка дали делегиращият орган сам притежава съответното правомощие и има ли право по закон да го възлага на друго лице. В случая безспорно е, че Програмен оператор по програма „Правосъдие“ по Норвежкия финансов механизъм 2014 год. - 2021 год. е Министерство на правосъдието, а като негов ръководител министърът на правосъдието се явява ръководител на Програмния оператор, който съобразно чл. 5.6, § 1, б. „v“ от Регламент за изпълнение на Норвежкия финансов механизъм 2014 год. - 2021 год., има правомощието да предприема „мерки за предотвратяване, разкриване и елиминиране на всички случаи на предполагаеми или действителни нередности, че те са разследвани бързо и ефективно и надлежно съобщавани и отстранени, включително извършването на всякакви финансови корекции, които са подходящи“. Безспорно е и, че ръководителят на Програмният оператор може да възложи функциите си на друг служител с изрична заповед, каквато в случая е заповед № ЛС-04-128 от 04 март 2025 год. на министъра на правосъдието, с която е делегирал правомощията си на издателя на оспорения в настоящото производство акт за определяне на финансова корекция - В. Делчева. Със посочената заповед, обаче, са изброени само част от правомощията като ръководител на Програмния оператора на програма „Правосъдие“, които да се упражняват от определеното лице. Сред изрично посочените не е включено правомощието за установяване на нередност и определянето на финансова корекция за нея. Следва да се посочи, че е недопустимо по тълкувателен път да се извежда дадено правомощие на административния орган, поради което при делегиране също не може по тълкувателен път да се разшири обема на делегираните правомощия. Последното произтича от принципът за законоустановеност на компетентността. В този смисъл единствено административният орган, който има съответните правомощия, има право да прецени кои от тях да делегира, в какъв обем, на кои лица и за какъв период, което изключва тълкуването и разширяването на обхвата извън изрично посоченото. Делегирането винаги е ограничено и конкретно, и всяко правомощие следва да е посочено изрично. Липсата на изрично посочване в заповедта на правомощието за установяване на нередност и определяне на финансова корекция за нея, представлява липса на компетентност на издателя на оспорения акт, което води до нищожност на оспорения административен акт (в този смисъл Тълкувателно решение № 4 от 22 април 2004 год. по дело № ТР-4/2002 год. на Общото събрание на съдиите от Върховен административен съд). По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че процесното решение № ЛС-04-179 от 04 април 2025 год. на ръководителя на Програмния оператор на Програма „Правосъдие“" на Норвежкия финансов механизъм (НФМ) 2014 год.-2021 год. не представлява валиден административен акт и като такъв следва да бъде обявен за нищожен. С оглед на гореизложеното решение № 2745 от 22 януари 2026 год., постановено по адм. дело № 4495/2025 год. по описа на Административен съд гр. София следва да бъде отменено като неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и вместо него да бъде обявена нищожността на решение № ЛС-04-179 от 04 април 2025 год. на ръководителя на Програмния оператор на Програма „Правосъдие“" на Норвежкия финансов механизъм (НФМ) 2014 год. - 2021 год. При констатиране на този порок на съдебното решение, свързан с констатираната нищожност на оспорваният административен акт, съдът счита за безпредметно обсъждане на останалите доводи на касатора. При този изход на спора претенцията на касатора за разноски е основателна и Министерство на правосъдието - юридическото лице, в чиято структура се намира органът, издал акта, следва да бъде осъдено да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) разноски в общ размер на 547,43 евро, от който 342,91 евро представляващи заплатените държавни такси за образуваните съдебни производства по адм. дело 4495/2025 год. по описа на Административен съд София – град и настоящото адм. дело 3709/2026 год. по описа на Върховен административен съд, както и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 102,26 евро за всяка инстанция или общо 204,52 евро, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,