Решение № 1656 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12878/2013 г.

Решение № 1656 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12878/2013 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Съдебното производство по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по две касационни жалби, подадени от Национална агенция "Пътна инфраструктура", представлявана от инж. Стефан Илиев в качеството му на директор на Областното пътно управление - Враца, чрез адв. В. Иванов, и от Тихомир Динов Йотов, против решение № 18 от 2.08.2013 г. по адм. дело № 178 от 2013 г. на Административния съд - Враца, като неправилно. В двете касационни жалби са изложени съображения, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. И от двамата касационни жалбоподатели се иска присъждане на разноски. Тихомир Динов Йотов е изпратил писмен отговор по касационната жалба на директора на Областното пътно управление - Враца. Също така той се явява и в съдебно заседание, като заявява, че поддържа собствената си касационна жалба и оспорва тази на директора на Областното пътно управление - Враца. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба на Тихомир Динов Йотов по отношение на нищожността на АУПДВ, а по съществото на спора изразява становище за основателност на касационната жалба на директора на Областното пътно управление - Враца, и за неоснователност на касационната жалба на Тихомир Динов Йотов. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и провери обжалваното решение в съответствие с чл. 218, ал. 1 АПК, приема, че жалбите са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Също така приема, че касационната жалба на директора на Областното пътно управление - Враца, е основателна, а тази на Тихомир Динов Йотов - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение съдът е отменил акт за установяване на публично държавно вземане № 4 от 3.10.2012 г. на директора на Областното пътно управление - Враца, в частта му, в която е установено, че към датата 20.06.2012 г. държавата, респ. Агенция "Пътна инфраструктура", има изискуемо вземане към Тихомир Динов Йотов над сумата от 438,70 лв., от които 400 лв. главница и 38,70 лв. законна лихва до пълния размер от 2371,75 лв., от които 2242,77 лв. главница и 128,98 лв. законна лихва за периода от 15.07.2011 до 20.06.2012 г. Административният съд е приел, че таксата се дължи до 14.09.2011 г., когато Тихомир Динов Йотов е изпратил уведомление-писмо, че е престанал да ползва обекта, въз основа на което е съставен и двустранният констативен протокол № 3 от 14.09.2011 г., като този протокол е послужил като основание за издаване на заповедта за отнемане на разрешителното. На това основание съдът е приел, че дължима се явява таксата за периода 15.07.2011-14.09.2011 г., независимо от обстоятелството дали е функционирал или не търговски обект "Автокъща", тъй като за този период няма уведомяване от страна на жалбоподателя и искане за съставяне на двустранен протокол. Решението е неправилно. Настоящата инстанция споделя единствено становището на административния съд относно искането на Тихомир Динов Йотов за обявяване на АУПДВ за нищожен поради липсата на компетентност на издателя му. Правилно е посочено, че актът е издаден в производство по чл. 166, ал. 2 от ДОПК, тъй като по специалния Закон за пътищата и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове не е предвиден специален ред за установяване на публични държавни вземания. Също така правилен е изводът на съда, че е неоснователно твърдението, че в Устройствения правилник за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна инфраструктура" изрично е предвиден органът, който следва да издава актовете за публично държавно вземане, и това е дирекция "Такси и разрешителни", поради което Областното пътно управление - Враца, се явява некомпетентно да издаде оспорения акт, и това е така с оглед факта, че дейността за събирането на такси е различна от дейността за издаване на актове за публични държавни вземания. На това основание правилно в обжалваното решение е посочено, че органът, който следва да издава такива актове, не е изрично посочен в приложимите нормативни документи и съответно издаденият акт не е нищожен. Настоящият състав не споделя основния извод на съда, че дължима се явява таксата за периода 15.07.2011-14.09.2011 г., независимо от обстоятелството дали е функционирал или не търговски обект "Автокъща", тъй като за този период няма уведомяване от страна на жалбоподателя и искане за съставяне на двустранен протокол. В случая Тихомир Динов Йотов действително е направил уведомление с писмо, че ще престане да експлоатира обекта, но това негово действие е било формално, защото, видно от съставения двустранен протокол № 3 от 14.09.2011 г., Йотов е продължил да осъществява специалното ползване, за което му е било издадено разрешителното - т. е. при извършената проверка обектът е продължавал да работи. Горецитираният протокол е доказателство не за това, че експлоатацията е била прекратена и съответно такси не се дължат, а точно за обратното - че таксите за специално ползване се дължат за целия период от издаването на разрешителното до неговото отнемане, защото ползвателят е продължил да осъществява дейността си по специалното ползване на пътищата - обект на разрешителното, и след подаденото от него уведомление за прекратяване на експлоатацията. Съгласно нормата на чл. 8, ал. 3 във вр. с чл. 8, ал. 2 от Наредбата за специално ползване на пътищата разрешението за специално ползване е валидно за срок от една година, като за това нещо съответно се дължи заплащането на такса. Съгласно чл. 12 от наредбата таксата за специално ползване на пътя е дължима от датата на издаване на разрешението за специално ползване на пътя, като разрешението се връчва след заплащане на дължимата годишна такса. Видно от материалите по делото и както по-горе бе описано, Тихомир Динов Йотов не е заплащал таксата, но фактически е ползвал имота, въпреки че в уведомление (писмо) до областното пътно управление е заявил, че се отказва. Предпоставките за отнемане на разрешителното - в случая неплащане на таксата, обосновават правото на органа да го отнеме, но това става с изричен акт, до постановяването на който разрешението е действащо и създава както права, така и задължения за адресата си. Отнемането на разрешителното поради неплащане на такса не освобождава адресата на разрешителното да заплати таксите за периода от издаване на разрешението до отнемането му. В конкретния случай задължението е за Тихомир Йотов, който ползвайки разрешението, е дължал и такси по Закона за пътищата, което съответно и органът - издател на акта, е успял да докаже, поради и което му е издаден процесният АУПДВ. С оглед изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК обжалваното решение следва да се отмени и да се постанови ново решение по същество от настоящата инстанция, с което да се отхвърли подадената жалба от Тихомир Динов Йотов против акт за установяване на публично държавно вземане № 4 от 3.10.2012 г. на директора на Областното пътно управление - Враца. С оглед изхода на спора на Тихомир Динов Йотов разноски не се дължат. Основателно е искането на Национална агенция "Пътна инфраструктура", представлявана от инж. Стефан Илиев в качеството му на директор на Областното пътно управление - Враца, чрез адв. В. Иванов, за присъждане на разноски и за двете инстанции. Видно от приложения по адм. дело № 178 от 2013 г. на Административния съд - Враца, договор за правна защита и съдействие № 17 от 23.05.2013 г., заплатеният адвокатски хонорар е в размер на 516 лева. За настоящата инстанция разноските са в общ размер на 541 лв., от които заплатен адвокатски хонорар, видно от договор за правна защита и съдействие № 3 от 12.08.2013 г. - 516 лв., и 25 лв. платена държавна такса за разглеждане на делото. Воден от горното, Върховният административен съд - трето отделение,