Решение № 6398 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8939/2014 г.

Решение № 6398 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8939/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП"- София против решение № 3559 от 27.05.2014 г. по адм. дело № 66/2014 г. на Административен съд - София-град, 43-ти състав, с което е отменен РА № 2061302521 от 23.08.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, в която е обжалван по административен ред и потвърден с решение № 1968/18.11.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП. С РА в обжалваната част е отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Бест брандс дистрибюшън" ООД за данъчен период м. 12.2012 г. общо в размер на 26 246,25 лева на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 вр. чл. 70, ал. 2 ЗДДС по единадесет броя фактури, издадени от "Автомотор корпорация" АД с предмет лизингови вноски, такси за управление по съответния договор, разходи за регистрация за шест автомобила марка "Ситроен С 4" модел "ATTRACTION 1.6 HDI 92 ch N 1". Касаторът поддържа, че решението е неправилно, тъй като е необосновано, постановено в нарушение на процесуалния закон и материалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да бъде отменено решението на административния съд и да бъде отхвърлена жалбата на дружеството. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "Бест брандс дистрибюшън" ООД чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да му бъдат присъдени разноски по делото. Подробни съображения излага в писмени бележки. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба, като счита, че обжалваното решение следва да бъде отменено на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на спора пред административния съд е била законосъобразността на РА № 2061302521 от 23.08.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, в която е обжалван по административен ред и потвърден с решение № 1968/18.11.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП. С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Бест брандс дистрибюшън" ООД за данъчен период м. 12.2012 г. общо в размер на 26 246,25 лева на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 вр. чл. 70, ал. 2 ЗДДС по единадесет броя фактури, издадени от "Автомотор корпорация" АД с предмет лизингови вноски, такси за управление по договор, разходи за регистрация за шест автомобила марка "Ситроен С 4" модел "ATTRACTION 1.6 HDI 92 ch N 1". За да уважи жалбата против РА съдът е обсъдил представените по делото писмени доказателства. Приел е за установено, че процесните МПС с "4 плюс 1 места" са обект на сделка по лизингови договори с клауза за изкупуване от 20.12.2012 г., сключени между лизингодател - "Автомотор корпорация" АД и "Бест брандс дистрибюшън" ООД. Събрани са като доказателства регистрационни талони на автомобилите, издадени на името на "Автомотор корпорация" АД, Европейски сертификати за съответствие комплектовани автомобили от френската компания производител - Ситроен, в които е отразен идентификационен номер и категорията на автомобила - N1, свидетелства за регистрация на автомобилите, в което те са описани като товарни. В хода на ревизията от страна на дружеството са представени доказателства, че процесните автомобили се използват за основните дейности на дружеството, а именно - за доставка на минерална вода, безалкохолни напитки и други продукти с марка "Сан Бенедето". При тези доказателства първоинстанционният съд е приел, че автомобилите са придобити за нуждите на икономическата дейност на ответника по касация. Счел е, че "N1" е категория превозни средства, предназначени за превоз на товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3.5, т. Основното изискване за сертификат "N1" за автомобили с общо тегло до 3.5 тона е полезният товар да бъде над 2 пъти по-голям от теглото на допустимия брой пътници. Предвид установеното, че автомобилите се използват в извършването на облагаеми доставки, свързани с икономическата дейност на жалбоподателя и че същите по силата на сертификат, издаден от производителя и талон за регистрация в МВР са товарни, първоинстанционният съд е преценил, че не са налице основанията на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, досежно отказа за правото на приспадане на данъчен кредит. Решението е правилно. Постановено е след преценка на всички събрани доказателства и при правилно приложение на процесуалния и материалния закон. В случая спор по фактите не е налице и същите правилно са установени от административния съд. Спорът е дали процесните автомобили представляват "леки автомобили" по смисъла на § 1, т. 18 от ЗДДС, поради което по отношение на същите са приложими ограниченията по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Даденото от съда разрешение на спорния въпрос е правилно и се споделя изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. Понятието лек автомобил има легално определение в § 1, т. 18 от ЗДДС, съгласно което "лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. Административният съд правилно е приел, че процесните автомобили са товарни от категория N 1, като се е позовал на свидетелствата за регистрация в КАТ, както и на представените европейски сертификати. Следва да се отбележи, че талоните за регистрация на автомобила съставляват официален документ, който не е оспорен от касатора. Настоящият състав намира за неоснователно възражението на касатора, че автомобилът не отговаря на критериите на "Комбинирана номенклатура" на ЕС, създадена с Регламент № 2658/87 на Съвета от 23.07.1987 г. за тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа за да бъде тарифиран в позиция 8704 "товаро-пътнически превозни средства", а отговаря на критериите за лек автомобил и се отнася в позиция 8703. Процесното МПС е от категория N1-моторни превозни средства, предназначени за превоз на товари и същото е закупено в България и следователно критериите на Комбинираната номенклатура на ЕС не са приложими в конкретния случай. Поради така изложените съображения, правилен е изводът на административния съд, че незаконосъобразно органът по приходите е отказал да признае правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, поради това че е придобит лек автомобил и съответно не е налице и хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗДДС за отказ да се признае право на данъчен кредит по процесните фактури. В решение по дело С-118/11 на Съда на Европейския съюз е прието, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит по фактурите за получаване на автомобила от лизингополучателя, следва да е установена пряка и непосредствена връзка между доставката на автомобила и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане на данъчен кредит. СЕС приема в т. 63 от решението си, че ако става дума за дълготраен актив, данъчнозадълженото лице, което го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, има право на незабавно приспадане на ДДС. Следва да се отбележи също така, че в ревизионното производство и в производството пред съда не са събрани доказателства автомобилите да са ползвани за нужди, различни от икономическата дейност на предприятието. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено, при липса на посочените от касатора нарушения и следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, следва да се присъдят съдебни разноски, съобразно представения договор за правна помощ и списък на разноските - 1 100 лв. адвокатски хонорар, за който е отбелязано в договора, че е платен в брой. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,