Решение № 9776 от 16.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11135/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Х. И. гражданин на Сирия, роден на [дата]., против Решение 5937 от 11.10.2023 г., постановено по адм. дело 7211 по описа на Административния съд София-град за 2023 г. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, е отхвърлена жалбата на Исмат против Решение 9423/01.06.2023 г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, с което му е отказано предоставянето на хуманитарен статут. Касационният жалбоподател оспорва първоинстанционния съдебен акт, като неправилен, навеждайки всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му и връщане на административната преписка на ДАБ за ново произнасяне по молбата му за международна закрила. Не претендира разноски за настоящото производство. Ответникът по касационната жалба Заместник-председател на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България със седалище и адрес на управление в София, на бул. Княгиня Мария Луиза 114 Б, не представя становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва касационната жалба, като неоснователна, а по същество иска атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представя писмени бележки. Не претендира разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната прокуратура, участващ по делото, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди становищата на страните и прецени доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административният съд е установил следната фактическа обстановка: Оспореният административен акт е постановен след отмяната с Решение 1150/22.02.2023 г. по адм. дело 5438/2022 г. на Административния съд София-град на Решение 4365 от 25.05.2022 г. на заместник-председателя на ДАБ в частта му, в която на Исмат е отказано предоставяне на хуманитарен статут и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при спазване на задължителните указания на съда, дадени в мотивите на това съдебно решение. Административното производство е образувано по молба на И. И. УРИ 105400-4357/29.11.2021 г. по описа на Дирекция Миграция , Специален дом за настаняване на чужденци, [населено място] при Министерство на вътрешните работи (МВР) (л. 184 от адм. дело 782/2023 г. по описа на Административния съд Хасково), с която сирийският гражданин поискал международна закрила в Република България. Молбата, на основание чл. 58, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е изпратена на ДАБ. Желанието за предоставяне на международна закрила е потвърдено от кандидата и с молба, вх. 4237/07.12.2021 г. по описа на ДАБ л. 183, пак там. Съставен е Регистрационен лист (л. 181, пак там), в който е отразено, че И. Х. И. е гражданин на Сирия, роден на [дата]. в гр. Халеб, с етническа принадлежност кюрд, религия [вероизповедание], с начално образование, женен, професия готвач, владее кюрдски и арабски. Идентификационните данни са установени въз основа на декларация на лицето по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ (л. 161, пак там), тъй като чужденецът не представил документ за самоличност. С писмо на ДАБ, изх. УП-19766/09.12.2021 г. (л. 159, пак там), изпратено на основание чл. 58, ал. 10 ЗУБ, от Държавна агенция Национална сигурност е поискано становище относно молбата за международна закрила на чужденеца. В отговор (писмо, рег. М-1715/21.01.2022 г. л. 149, пак там), компетентната дирекция в ДАНС уведомила, че Агенцията не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на Исмат, в случай че той отговаря на условията по ЗУБ. На 15.04.2022 г., в присъствието на преводач, е проведено интервю с жалбоподателя, за което е съставен Протокол, рег. УП 19766/15.04.2022 г. от л. 141 до л. 145, пак там. При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, от правна страна, че жалбата на Исмат против Решение 9423/01.06.2023 г. на заместник-председателя на ДАБ е процесуално допустима, но е неоснователна. Преценил е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган заместник-председателя на ДАБ, комуто председателят на ДАБ, на основание чл. 52 ЗУБ, със Заповед 03-15/03.05.2022 г. (л. 60, пак там), е делегирал правомощията по чл. 48, ал. 1, т. 1-4 ЗУБ, с изключение на правомощията да отнема международна и временна закрила. Счел е, че оспореното решение е обективирано в изискуемата от закона писмена форма, съдържа задължителните реквизити на индивидуален административен акт в писмена форма по чл. 59, ал. 2 АПК и е издадено в съответствие с материалния закон ЗУБ и неговата цел, и при липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Формирал е извод, че спрямо първоинстанционния и касационен жалбоподател не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Мотивирал се е, че молителят не твърди да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция и да е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от изтезание или нечовешко, или унизително отнасяне. Посочил е, че липсват данни срещу него да са предприемани такива действия, както от официалните власти на Сирия и Турция, така и от от групировка или организация, които тези държави не са в състояние да контролират. Приел е, позовавайки се на справките за актуалното състояние в Сирия ( ЦУ-148/10.03.2023 г. (от л. 48 до л. 59, пак там) и МД-152/09.03.2022 г. (от л. 118 до л. 129, пак там)), изготвени от дирекция Международна дейност при ДАБ и представени, като доказателства по делото, че спрямо чужденеца е налице хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Обосновал се е, че, ако се завърне в държавата си по произход, сирийският гражданин би бил изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му, доколкото в тази страна е налице вътрешен въоръжен конфликт, нестабилна, динамична и ескалираща по отношение на насилие обстановка, като не може да се очаква молителят да се върне и установи в друга част от територията на Сирия, където да ползва трайна и ефективна закрила. На следващо място съдът, като съобразил, че Исмат е пребивавал и работил на територията на Турция в продължение на около три месеца и като извършил преценка на сигурността в тази държава (справки за актуалното състояние в Турция (л. 19 24 и от л. 25 до л. 47 от адм. дело 782/2023 г. по описа на Административния съд Хасково), е преценил, че, към конкретния момент, не е налице вътрешен или международен въоръжен конфликт в Турция. Отчитайки заявеното от кандидата при проведеното с него интервю, е подчертал, че сирийският гражданин не се опасява за живота или свободата си в Турция поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение. Приел е, че върху него не е оказвано насилие, не е получавал заплахи и никой не го е принуждавал да напуска държавата на пребиваване, преди да премине нелегално в България. Допълнил е, че, към датата на постановяване на оспорения административен акт, в турската държава продължава да живее семейството на Исмат неговите баща, брат и две сестри. Съобразил е данните от предоставените от дирекция Международна дейност при ДАБ справки относно това как турското законодателство регламентира и защитава правата на бежанците в Турция. Счел е, че Турция представлява трета сигурна държава по смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби (ДБ) на ЗУБ. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на оспореното пред него Решение 9423/01.06.2023 г. на заместник-председателя на ДАБ. С тези мотиви, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Касационният състав преценява решението като валидно, допустимо и правилно. Обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба. При постановяване на решението административният съд не е допуснал съдопроизводствени нарушения. Анализирал е информацията, установена по делото въз основа, на който анализ е формирал обосновани изводи, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав на касационната инстанция. Съдът е анализирал актуалното положение в Турция, където чужденецът е живял и, където е имал издаден турски кимлик не само той, но и семейството му, останало в Истанбул. Правилен е изводът на съда, че Турция е трета сигурна страна, където чужденецът е пребивавал и, където няма основание да се опасява за живота или свободата си. Няма основание да се счита, че той не би бил допуснат обратно на територията на Турция, където няколко месеца, преди да мине нелегално в България е пребивавал. Направените възражения от страна на чужденеца, че има риск, ако бъде върнат в Турция да бъде депортиран в Сирия са абстрактни ,неподкрепени с конкретни доводи и обстоятелства. От представената в касационното производство Справка от 08.03.24г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ, не следва друг извод. Видно от справката е, че за бежанците от Сирия турската държава прилага режим на временна закрила, който предоставя на ползващите се от него право на законен престой, както и известно право на достъп до основите права и услуги. Според информация на представителството на ВКБОН в Турция, на ползващите се от временна закрила лица се издават идентификационни документи за временна закрила. Документът е сниман на лист 7 от справката и в него се съдържа думата kimlik за какъвто говори и кандидата за статут по време на интервюто. Посочено е в справката, че наличието на идентификационен документ за временна закрила позволява безплатно лечение в държавни болници, безплатно получаване на лекарства по официална рецепта от държавни болници, записване в турски училища. Документът им дава право да кандидатстват в Министерството на труда и социалната сигурност за получаване на разрешителни за работа. В справката е посочено, че всички сирийски бежанци в Турция са защитени срещу връщане в Сирия. Въз основа на актуалната информация за положението в Турция, съдържаща се в справката ,представена пред касационната инстанция не следва извод, различен от направения от административния орган и първоинстанционния съд. Решението на административния съд като правилно следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд