Решение № 305 от 27.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 814/2012 г.

Решение № 305 от 27.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 814/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Н. С. Г. срещу въззивно решение № 49 от 24.02.2012 г. по внохд № 1173/2011 г. по описа на Софийския апелативен съд нак. отделение 4-ти състав. В жалбата се поддържат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1,2,3 НПК. Поддържа се, че деянието на Г. е несъставомерно и той следва да бъде оправдан. Съдилищата не са разкрили обективната истина, не са изследвали обективно, всестранно и пълно доказателствата по делото, с което са нарушили чл. 13, чл. 14, чл. 107 НПК. Не са обсъдени задълбочено възраженията на защитата. Не е обсъден в достатъчни степен довода, че подсъдимият не е лицето управлявало автомобила в момента на произшествието. Нарушил е чл. 305, ал. 3 НПК, а наказанието е явно несправедливо, прекомерно тежко и силно завишено. Прави се искане за отменяване на решението и оправдаване на подсъдимия, или връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно се иска да се намали наказанието и се приложи разпоредбата на чл. 66 НК. Частните обвинители молят решението да се остави в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Не са допуснати визираните в жалбата нарушения. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 171 от 3.06.2011 г. по нохд № 5388/2009 г. Софийският градски съд нак. отделение, втори състав е признал жалбоподателя-подсъдим Н. С. Г. за ВИНОВЕН в това, че на 14.09.2007 г. около 03.00 часа в гр. София на улица "Каменоделска" срещу номер 3 като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, при управление на моторно превозно средство-лек автомобил "БМВ" модел "324" с ДКН РА ****** АН нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смърт на повече от едно лице-на две лица-на И. Н. С. и на М. Д. М. и телесни повреди на повече от едно лице-тежка телесна повреда на С. Й. И., изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота и две средни телесни повреди на А. К. А. изразяващи се в счупване на долна челюст двустранно, довело да трайно затрудняване на функциите на хранене и говор за не по-малко от два месеца и изпадане в безсъзнателно състояние, представляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деянието е извършено в пияно състояние и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 343, ал. 4 вр. с ал. 3, пр. 1 и пр. 5 б. "б", пр. 2 вр. с ал. 1, б. "в" вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като го оправдал по обвинението да е извършил нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 3 и чл. 150 ЗДвП. Постановил е наказанието да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от ОТКРИТ тип. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата в санкционната й част, като е УВЕЛИЧИЛ наказанието от две години и шест месеца на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Частично е оправдал подсъдимия да е извършил престъплението по чл. 343, ал. 4 вр. с ал. 3, пр. 1 и пр. 5, б. "б", пр. 2 вр. с ал. 1, б. "в" вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 и с нарушение по чл. 20 от ЗДвП. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи неговото отменяване или изменяване. При събиране, проверка и анализ на доказателствата са изпълнени изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107 НПК. Вътрешното убеждение на съда относно авторството на деянието, наказателната отговорност на подсъдимия и съставомерност на деянието, почива на пълното всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства, относими към предмета на обвинението. Доводите визирани в жалбата са поддържани и пред въззивния съд. По реда на чл. 339, ал. 2 НПК, съдът е отговорил на поставените възражения, и е изложил убедителни съображения защо не ги приема. Мотивите на съда са подкрепени от доказателствата по делото, същите са обстойни, съответни на фактите и се споделят от настоящия съдебен състав. За да приеме, че подсъдимият е извършител на деянието, въззивният съд като съд по фактите и приложението на закона е направил подробен собствен анализ на събраните доказателства. Изводът, че подсъдимият е извършител на деянието, защото той е лицето шофирало автомобила на инкриминираната дата и място е обусловен от доказателствата. Съгласно мотивите на съда авторството на деянието е доказано от съвкупния доказателствен материал. Ценени са показанията на св. Т. П., портиер, озовал се на мястото на произшествието непосредствено след инцидента. Свидетелят е установил, че подс. Г. е бил изваден от предната, шофьорска врата... "Подсъдимият, мисля, че го извадиха от предната врата, на шофьора". Свидетелите Т.-лекар в Центъра за бърза помощ и Ал. И. са посочили, че подс. Г. е бил свален от едната линейка и бил превозен с друга, тази в която е бил св. Т. Подсъдимият е бил контактен, адекватен, около 16 години и го закарали в детска шокова зала. Т. е заявил/л.117 от първ. дело/ "Смътно си спомням, че каза името Н., но не съм сигурен". Св. Ципарков е заявил на досъдебното производство в показания приобщени по надлежния ред, че именно подс. Г. е бил превозеното лице. Преценени са също така показанията на св. Е. И., който е посочил, че водача е бил непълнолетен. Св. Е. И. работел в група за посещения на тежки ПТП и посетил местопроизшествието, участвал в огледа, е заявил, че "Спомням си, че е млад водач, дори се установи, че е без свидетелство за управление. Млад, мисля беше под 18 г.". Показанията му се подкрепят и от съставения констативен протокол № К 1237 от 14.09.2007 г., в който е отразено, че автомобил марка "БМВ", модел 324 е бил управляван от подсъдимия Н. Г., като поради движение с несъобразена скорост със състоянието на превозното средство и употреба на алкохол, е реализирал ПТП, като е самокатастрофирал вляво от пътя в дърво и оградна стена. Съществени за направения извод, са показанията на св. Д. -лекар към ЦСМП-София през 2007 г., която е посочила/л. 163-166 на първ. дело/, че пристигайки на местодеянието с мед. сестра Е. К. и шофьора Ал. И., се опитала да установи контакт с пострадалите в автомобила. Попитала през прозореца/отворен или счупен/ дали някой я чува. Обадили се две момчета, едното казало "Аз те чувам", другото издало някакъв звук. Момчето което отговорило било това на шофьорската седалка, а другото-на задната седалка. Показанията на свидетелката са подкрепени от заключението на съдебно медицинската експертиза изготвена за пострадалия А.. От заключението на експертите става ясно, че св. А. е получил счупване на тялото на долната челюст от ляво и ъгъла от дясно, което е довело до трайно затрудняване на функциите на храненето и на говора за срок повече от два месеца. Фактът, че звуците идвали от мястото където е бил на задната седалка, дава основание за извод, че лицето, което е отговорило ясно на въпроса на свидетелката, намиращо се на шофьорската седалка, е именно подсъдимия г. Той е бил адекватният, контактен младеж, който излязъл от предната лява страна-мястото на шофьора и който е получил травма-увреждане в областта на главата. Свидетелката е депозирала най-ясни и точни показания, възприятията й са пълни и непротиворечиви и от тях също следва извода изведен от предходните съдилища относно авторството. Преценени са също така и показанията на св. Ел. К., част от екипа на Д-р Д.. Тя също е заявила, че момчето извадено от шофьорското място е било в добро общо състояние и контактно. Тя провела разговор с него и установила, че момчето е непълнолетно, тъй като при разговора казал, че е на седемнадесет години. Установено е по делото, че именно подс. Г. е бил непълнолетен към момента на произшествието. Посредством химическата експертиза е установено, че подсъдимият е управлявал автомобила след употреба на алкохол. На инкриминираната дата е имал концентрация на алкохол в кръвта 1.4 промили. Изяснен по делото е и механизма на деянието. Подсъдимият е управлявал автомобила с превишена скорост. При разрешена скорост 50 км/ч. за населено място за леки автомобили от категория "В", е управлявал автомобила със скорост 105/км. ч. Нарушил е както чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Поради високата скорост, употребата на алкохол и неадекватната реакция с органите на управление на автомобила-волана и спирачките, автомобилът се отклонил вляво от пътя и се ударил в намиращото се там дърво. Вследствие на това автомобилът придобил силна ротация в посока на часовниковата стрелка и обтъркалвайки се около дървото, продължил по диагонал към стената, където задния му ляв ъгъл се ударил силно в стената и разрушил част от нея. В резултат на неправомерното поведение на подсъдимия е настъпила смъртта на пътуващите в автомобила И. Н. С. -20 г. и на М. Д. М. -на 26 г. Освен това, увреждания са получили още две лица-С. Й. И. на когото е причинена тежка телесна повреда и А. А. на когото са причинени две средни телесни повреди. Подсъдимият въпреки, че е управлявал МПС/показания на свидетели/, е бил неправоспособен. При така установените по делото фактически положения, които не подлежат на преобсъждане от касационната инстанция, законосъобразно е прието, че подсъдимият е извършител на инкриминираното деяние. При оценката на доказателствата и при изграждане на вътрешното убеждение, съдебните инстанции са спазили изискването за пълно, всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства относими към предмета на доказване. Квалификацията на деянието е правилна. Налице е особено тежък случай, по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 2, т. 8 НК. Като е потвърдил присъдата в частта за авторството на деянието, наказателната отговорност на подсъдимия и правната квалификация, въззивният съд не е допуснал нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1,2 НПК. Решението на въззивния съд е законосъобразно и в санкционната му част. По протест на градска прокуратура, съдът е изменил присъдата и увеличил размера на наказанието. Приел е, че първоинстанционния съд неправилно е приложил редукцията на чл. 63, ал. 1, т. 3 НПК. Изложил е съображения, че подсъдимият е бил навършил 16 г. по време на деянието поради което предвиденото в особената част наказание за деянието по чл. 343, ал. 4 вр. с ал. 3, б. "б", пр. 2 НК/от пет до петнадесет години лишаване от свобода/ следва да се замени с наказание от две до осем години лишаване от свобода при условията на чл. 63, ал. 2, т. 2 НК. Преценката на въззивния съд относно въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 3 и т. 4 НПК за наказание лишаване от свобода в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода е правилна и съобразена с обективните данни по делото. Основание за намаляване на наказанието не е налице. Същото е определено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства/средният размер е пет години/, като въззивният съд е взел предвид всички обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказанието. На л. 70 от делото, съдът е изложил убедителни съображения както за определения от него размер на наказанието, така и за липсата на основание за по-ниско по размер, респ. за наказание при условията на чл. 55 НК. Касационният състав също не намира основание за намаляване на наказанието, което в атакувания размер не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК тъй като е съответно на тежестта на деянието, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и е съобразено с целите на наказанието визирани в чл. 36 НК. По изложените съображения тъй като не са допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2, 3 НПК, обжалваният съдебен като правилен, законосъобразен и справедлив, следва да се остави в сила Воден от тези мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение