Решение № 6383 от 12.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11527/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на главния архитект на община Търговище, чрез пълномощника му ст. юрк. Л. Желязков и на ФИЛ БО 2016 ООД, чрез адв. Ц. Игнатов като процесуален представител, против решение 1488 от 08.10.2024 г., постановено по адм. дело 244/2024 г. по описа на Административен съд Търговище. Излагат се доводи за недопустимост на съдебния акт като се оспорва наличието на правен интерес на жалбоподателите пред първата инстанция. Сочи се и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторите считат за неприложима разпоредбата на чл. 56, ал.5 ЗУТ. Иска се отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора или връщане на делото за ново разглеждане. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции от жалбоподателя - главния архитект на община Търговище. Ответникът Г. И. Г., чрез пълномощника си адв. И. Стефанова, изразява становище за неоснователност на касационните жалби в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски. Ответникът В. Ц. Ц., лично и като управител на Етажната собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. Търговище, [улица], в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за тях и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. С оспореното решение, по жалба на Г. И. Г. и В. Ц. Ц., последният лично и като управител на Етажната собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. Търговище, [улица], административният съд е отменил Разрешение за поставяне Р-УТ-175/15.05.2024 г., издадено от главния архитект на община Търговище, с което на основание чл.56 ЗУТ, чл.21, чл.25 и чл.26 вр. с чл.2, ал.1, т.7 от Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения на територията на община Търговище, се разрешава на ФИЛ БО 2016 ООД разполагането на маси и чадъри пред Кафе - аператив Сладкарница У дома в ПИ 73626.511.376, УПИ ХІV-4155, кв.180, [улица] на гр. Търговище, в частта относно площта от 19,38 кв.м. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорването е допустимо, тъй като е предявено от собственици на идеални части от ПИ 73626.511.376, УПИ ХІV-4155 на гр. Търговище, на самостоятелни обекти в сградата, построена в имота, в който е разрешено поставянето на процесните обекти, чийто права и интереси са пряко засегнати от издадения административен акт ограничава им се правото на собственост. Идентични са констатациите и по отношение на жалбата, предявена от В. Ц. в качеството му на управител на етажната собственост, съществуваща в имота. По съществото на спора, съдът е изложил доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради това, че е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл. 36 АПК, както и в противоречие с материалния закон. Обосновава извод за липса на съгласие за поставянето на преместваемия обект от всички съсобственици на имота в нарушение на изискването на чл. 56, ал. 5 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Наведените от касатора ФИЛ БО ООД твърдения за недопустимост на постановения съдебен акт са неоснователни. Същите са заявени в първоинстанционното производство и съдът е формирал подробни и законосъобразни мотиви за допустимост на предявената жалба, които настоящият касационен състав споделя изцяло и препраща към тях на основание чл.221, ал.2 АПК. Противно на доводите на дружеството - жалбоподател, В. Ц. надлежно е удостоверил качеството си на управител на етажната собственост, съществуваща в процесния имот, с приложения по делото протокол от 05.10.2023 г. от проведено общо събрание на собствениците на СОС в сградата етажна собственост. От друга страна, правилно съдът е отказал да конституира като заинтересовани лица по делото всички етажни собственици. Последните са разполагали със самостоятелно право на жалба срещу неблагоприятния за тях административния акт, поради което нямат качеството на заинтересовани лица по см. на чл.153, ал.1 АПК, а постановеното без тяхно участие съдебно решение не е недопустимо, както неоснователно се поддържа от жалбоподателя ФИЛ БО ООД. Оспореното съдебно решение е правилно. Същото е постановено в съответствие със събраните доказателства и приложимите материалноправни норми. Основният спор по делото е относно собствеността върху ПИ 73626.511.376, УПИ ХІV-4155 на гр. Търговище, в част от който е разрешено поставянето на преместваемите обекти с издаденото разрешение. Претенцията на заявителя ФИЛ БО ООД е, че е собственик на площта от 19,38 кв.м. от имота предмет на административния акт, с което се отрича относимостта на хипотезата на чл.56, ал.5 ЗУТ. Доводите на касатора ФИЛ БО ООД са неоснователни. Настоящият състав споделя извода в оспореното решение за незаконосъобразност на разрешението за поставяне на преместваеми обекти, тъй като не е дадено съгласие за това от всички собственици на имота. Правилно съдът приема за приложима разпоредбата на чл. 56, ал. 5 ЗУТ, изискваща съгласието на собствениците на имота, когато разрешението касае чужд поземлен имот. Нормата е изцяло относима в случая. Разрешението за поставяне се отнася за съсобствен поземлен имот, от което следва, че част от същия се явява чужд за заявителя. По делото са представени нотариални актове, обективиращи договори за покупко-продажба на самостоятелни обекти в сградата, построена в процесния ПИ, ведно с идеални части от ПИ, с приобретатели физическите лица и търговското дружество страни по делото. Видно е, че ФИЛ БО ООД е придобило 19,38/350 идеални части от поземления имот, представляващи югоизточните паркоместа съгласно одобрения архитектурен проект. При горните доказателства, правилно съдът е приел, че в случая дружеството не е едноличен собственик на имота, респ. на площта от 19,38 кв.м., тъй като е налице етажна собственост - отделни обекти в сградата да са придобити от различни лица, а съгласно правилото на чл. 38, ал.1 ЗС, земята, върху която е построена сградата е обща част. От друга страна, процесната част от 19,38 кв.м. от ПИ е паркомясто, поради което и по арг. от § 5, т.39 ДР ЗУТ, същата не е обособена като самостоятелен обект на правото на собственост, от което следва, че по отношение на терена на поземления имот е налице съсобственост. Следователно, че при издаване на разрешението за поставяне, са приложими изискванията на чл.56, ал.5 ЗУТ. Разпоредбата предвижда, че в чужди поземлени имоти разрешение за поставяне на преместваеми обекти се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ. Цитираната правна норма е приложима и в настоящия случай, тъй като разрешението за поставяне се отнася за съсобствен поземлен имот, т.е. част от същия се явява чужд за заявителя по см. на чл.56, ал.5 ЗУТ. Безспорно е установено по делото, че писмено съгласие от съсобствениците/етажните собственици или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ, липсва. Обратното, от приложения протокол от 05.10.2023 г. от общото събрание на етажните собственици е видно, че е прието решение за оттегляне на съгласието за ползване на имота от дружеството, вкл. за поставяне на маси и столове, както и за прекратяване на договора за наем на терена. Установеното нарушение на изискванията на чл. 56, ал. 5 ЗУТ е съществено, поради което е достатъчно да обуслови извод за материална незаконосъобразност на разрешението за поставяне, както правилно приема съдът. Предвид изложеното, настоящата касационна инстанция приема, че не са налице сочените в касационните жалби основания за отмяна на оспореното решение и същото следва да се остави в сила. Независимо от изхода по делото, съдът не присъжда разноски в полза на ответника Г. Г. поради липса на доказателства за сторени такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,