Решение № 8092 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1900/2018 г.

ВАСII отделение14.06.2018 г.докладчик Славина Владова

Диспозитив

ИЗМЕНЯ Решение № 29 от 19.01.2018 г. на Министерски съвет на Р. Б. в частта, с която е определен размер на парично обезщетение за отчуждаване на реална част от общо 1591 кв. м. (1435 кв. м. засегнати от мероприятието и 156 кв. м. по служебно решение на НЕСУТРП) от имот идентификатор № 57491.4.238, по кадастралната карта на гр. П., землището на гр. П., м. Б., собственост на жалбоподателите С. М. М. - Вучкова, С. М. С. и П. П. В., като увеличава признатия размер на паричното обезщетение от 1457 (хиляда четиристотин петдесет и седем) лв. на 1746,63 (хиляда седемстотин четиридесет и шест лева и шестдесет и три стотинки) лв. ОСЪЖДА Министерски съвет на Р. Б. да заплати на С. М. М. - Вучкова, С. М. С. и П. П. В. сумата от 930 (деветстотин и тридесет) лева, представляващи разноски за тази инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 8092 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1900/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на С. М. М. - Вучкова от гр. С., С. М. С. от гр. Б. и П. П. В. от гр. С. срещу решение № 29 от 19.01.2018 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път I - 9 Слънчев бряг - Б.", участък обход на гр. П. от км. 217+000 до км. 222+849,41 на територията на гр. П., общ. Поморие, обл. Б. в частта относно размера на отчуждената част от имот с идентификатор № 57491.4.238 и относно определеното обезщетение за отчуждената част от имот идентификатор № 57491.4.238, с трайно предназначение - земеделска територия, начин на трайно ползване - нива. В жалбата си жалбоподателите оспорват посоченото по - горе решение в цялост, както в частта, с която е определен размера на паричното обезщетение, така и в частта на извършеното отчуждаване. Твърдят, че решението е незаконосъобразно, тъй като от него не става ясно каква част от имота им се отчуждава - дали 1435 кв. м. или 1591 кв. м., тъй като по неясна причина и двете площи са посочени в решение. Твърдят, че в тази връзка не е ясно по какъв начин и за каква площ е определено обезщетението. Твърдят и неправилно определен размер на обезщетението, тъй като не са спазени предпоставките по § 1а от ДР на ЗДС, което се потвърждава от приетата СТЕ. Иска оспореното решение на МС на РБ да бъде отменено, алтернативно да бъде изменено в съответствие с оценката, посочена в приетата експертиза. Претендира разноски. О. М. съвет на Р. Б. чрез процесууалния си представител изразява становище за неосноветлност на жалбата и законосъобразност на решението на МС. П. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение договорено в полза на процесуалния представител на жалбоподателите. Заинтересованата страна Министъра на регионалното развитие и благоустройството не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. Заинтересованите страни Министъра на Финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" чрез процесуалните си представители изразяват становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспореното решение на МС на РБ. Жалбата е подадена в срок, от страни - адресати на акта, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Воден от горното настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима. Върховният административният съд, състав на Второ отделение, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: Жалбоподателите в настоящото производство са съсобственици по силата на представен по делото нотариален акт и по наследство на имот ПИ № 04238, с идентификатор № 57491.4.238 по кадастралната карта на гр. П., целия с площ от 4,587 дка, м. Б., землището на гр. П. с предназначение на теритоията - земеделска и начин на трайно ползване - нива. От този имот с оспореното решение се отчуждава обща площ в размер на 1591 кв. м., както следва 1435 кв. м. засегнати от предвиденото мероприятие и 156 кв. м. по служебно решение на НЕСУТРП. По оспореното решение за общата отчуждена площ е определено обезщетение 1457 лв. Въз основа на влезнал в сила ПУП - парцеларен план и за изграждането на обект"Път I - 9 Слънчев бряг - Б.", участък обход на гр. П. от км. 217+000 до км. 222+849,41 на територията на гр. П. е взето решение за стартиране на процедура по отчуждаване на имоти. Въз основа на това решение е издадена оспореното в това производство решение, след приета експертна оценка за стойността на отчуждаваната част от имота на жалбоподателите по пазарни цени. Разгледана по същество жалбата е основателна по съображенията, изложени по - долу. С оспореното решение е определена размер на паричното обезщетение за отчуждаваната част на имота по пазарни цени в размер на 1457 лв. Със заключението на назначената съдебно - техническа експертиза, представена в законоустановения срок по делото, вещото лице определя пазарна цена, съобразно изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във връзка с § 1а ал. 1, т. 1, 2, 2а и 4 от ЗДС, по метода на пазарния аналог. Настоящият състав намира и кредитира изготвената, изслушана и приета СТЕ съобразно даденото заключение на вещото лице по метода на пазарния аналог - цени по действително реализирани сделки, във връзка с наличието на разпоредбата на § 1а ал. 1, т. 2 от ЗДС, съобразно който "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Видно от представеното по делото заключение на вещото лице, което съдът кредитира съобразно изложените по - горе аргументи и съобразно изискването на § 1а ал. 1, т. 2 от ЗДС, вещото лице е направило справка в службата по вписванията и е определило цена съобразно реализираните сделки за имоти със сходни характеристики съответно на 1746,63 лв. за общо отчуждената площ от 1591 кв. м. Видно от приетата СТЕ е, че реално засегната площ от мероприятието, за което се извършва отчуждаването е 1435 кв. м., като обаче по решението за отчуждаване се отчуждават както реално засегнатите 1435 кв. м., така и още 0,156 дка или 156 кв. м. по служебно решение на НЕСУТРП, като от експертизата се установява, че общата отчуждена площ е в размер на 1591 кв. м., за която площ е била определена и оценка по оспореното решение. От експертизата и в частност от представената скица се установява, че проектираното мероприятие - част от пътя Слънчевбряг - Б. попада върху такава част от имота на жалбоподателите, че след преминаването и отчуждаването на тази реално засегната част от 1435 кв. м., остава част от 156 кв. м., от която не може да се образува отделен имот и която не може да бъде присъеднинена към неотчуждената част от имота, тъй като е отделена от пътя - процедираното мероприятие. Поради това и тази част от 156 кв. м. по служебно решение на НЕСУТРП е отчуждена и за което е предвидено обезщетение. Във връзка изложеното по - горе настоящият състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателите за неяснота относно това каква площ от имота е реално отчуждена. Отчуждена е обща площ от 1591 кв. м., от която 1435 кв. м. реално засегната от мероприятието, т. е. такава която попада под проектирания път и 156 кв. м. по служебно решение на НЕСУТРП, която остава между проектирания път и границата на имота и която не може да се обособи самостоятелно. Поради това и тази част от 156 кв. м. е отчуждена, тъй като същата остава неизползваема по правилата за устройство на територията и съответно собствениците следва да бъдат обезщетени и за тази част, което е и сторено с оспореното решение. Поради това възражението за незаконосъобразност на решението на МС на РБ, поради неяснота на волеизявлението на административния орган, е неоснователно. Настоящият състав намира обаче за основателно възражението на жалбоподателите, че при определяне на пазарната цена на отчуждената част от имота, не е определена съответна пазарна цена съобразно правилата на § 1а от ДР на ЗДС. Във връзка с проявената процесуална активност на жалбоподателите и при направената СТЕ са открити и допълнителни пазарни аналози, отговарящи на изискванията на § 1а ал. 1, т. 2, 2а и 4 от ДР на ЗДС. В тази връзка по посочените правила е определена осреднените цени от всички сделки с имоти сходни и намиращи се в близост до отчуждавания в размер на 1746,63 лв. Т. е. определеното с оспореното решение парично обезщетение в размер на 1457 лв. за отчуждената част от имота не съответства на правилата по § 1а, поради и което е незаконосъобразно. Във връзка с гореизложеното настоящият състав намира, че обезщетението в конкретния случай следва да се формира на база пазарната цена на отчуждената част от имота, съобразно оценката дадена от вещото лице на база действиетлно реализирани сделки, а именно 1746,63 лв. Воден от горното настоящият състав намира, че оспореното решение, в частта, относно определения размер на паричното обезщетение за отчуждената реална част от имота на жалбоподателите, е незакносоъбразно, поради противоречие с материалния закон и в тази си част следва да бъде изменено. По направеното искане за присъждане на разноските от жалбоподателите, с оглед на изхода от делото, настоящият състав намира, че същото е основателно и следва да бъде уважено. По направеното възражение от отетника Мивистерски съвет на РБългария относно прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, настоящия състав намира възражението за основателно, тъй като видно от представения списък на разноски се претендират такива по два договора за правна помощ сключени между процесуалния представител на жалбоподателите с двама от жалбоподателите, като всеки договор е на стойност 500 лв. Предвид това, че се касае за оспорване на едно решение и с едни и същи фактичсеки установявания и не е налице необходимост от извършване на различни процесуални действия по отделно за всеки жалбоподател, тъй като интересът е по отношение на общ техен имот, съдът намира, че следва да се присъдат разноски в размер на договореното адвокатско възнаграждение само по един договор, а именно само в размер на 500 лв. Следва да бъда присъдени и направените разноски за СТЕ в размер на 400 лв. и за платена държавна такса в размер на 30 лв. или общо 930 лв. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173 от АПК, съдът

Цитирани разпоредби

2