Решение № 6548 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4476/2021 г.

Решение № 6548 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4476/2021 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Г., от гр. София, подадена чрез пълномощника адвокат Н. Т. срещу решение № 752 от 10.02.2021 г. по адм. дело № 2213/2020 г. на Административен съд-София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 1040-21-87/03.02.2020 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което са потвърдени разпореждане № 214-00-1167-2/29.10.2019 г., разпореждане № 214-00-1167-3/29.10.2019 г. и разпореждане № 214-00-1167-4/29.10.2019 г., на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ София-град, и са присъдени разноски. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че няма недействителен или фиктивен трудов договор. Счита, че с оглед на събраните доказателства не са налице предпоставки за отмяна и възстановяване на полученото добросъвестност парично обезщетение за безработица. По подробно изложеното в жалбата и в съдебно заседание се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът- директорът на ТП на НОИ-София-град чрез юрисконсулт М. Б. в писмено становище оспорва касационните оплаквания. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - София-град е решение № 1040-21-87/3.02.2020 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което са потвърдени разпореждане № 214-00-1167-2/29.10.2019 г., разпореждане № 214-00-1167-3/29.10.2019 г. и разпореждане № 214-00-1167-4/29.10.2019 г., на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ София-град. С разпореждане № 214-00-1167-2/29.10.2019 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено разпореждане № 214-00-1167-1/14.02.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица/ПОБ/ по чл. 54а от КСО, с посочени мотиви. С разпореждане № 214-00-1167-3/29.10.2019 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО е отказано отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО, с посочени мотиви. С разпореждане № 214-00-1167-4/29.10.2019 г. на основание чл. 114, ал. 3 във връзка с чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е разпоредено Г. да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица в размер на 8296, 68 лева, с посочени мотиви. И трите разпореждания се позовават на установеното при проверка, че до м. 01.2019 г. за периода 02.2015 г. дружеството "Вато 2014" ЕООД, в което е работила жалбоподателката, не е извършвало търговска дейност по смисъла на ТЗ и подадените данни за осигурителните вноски на Г. за периода 1.09.2016 г. -31.12.2016 г. са заличени. Съдът е приел, че Г. за посочените периоди не е имала право на парично обезщетение, тъй като няма качеството на осигурено лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КС и не отговаря на изискванията на чл. 54а от КСО. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че въз основа на подадени от Л. Г. документи по реда на чл. 5, ал. 1, т. 4 от КСО, с разпореждане № 214-00-1167-1/14.02.2017 г. на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО, на лицето е отпуснато ПОБ, считано от 1.02.2017 г. Във връзка с осъществен последващ контрол относно изплатените парични обезщетения са установени нови данни по отношение на осигурителя "Вато 2014" ЕООД. По данни от ТР дружеството се представлява и управлява от В. Т., считано от 28.11.2014 г. При направена проверка в информационната система на НОИ е констатирано, че са регистрирани заявления за изплащане на ПОБ по чл. 54а от КСО, като дължимите по данни от декларация обр. 1 осигурителни вноски за ДОО на дружеството за периода м. 02.2015- м. 01.2019 г. са в размер на 59 573, 59 лв. и липсват данни за преведени вноски за ДОО за посочения период. От писмо с вх. № 1042-21-10#173/20.07.2018 г. на ТД на НАП-София е видно, че има данни за подавана ГДД от дружеството по чл. 92 от ЗКПО и ГФО за 2016 г. Няма данни за подавана ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г., както и че са налице данни за подавана декларация за неактивност през 2017 г. За 2018 г. няма подавана ГДД по чл. 92 от ЗКПО. В писмо с вх. № 1042-21-10#214/3.09.2019 г. от ТД на НАП-София е посочено, че са налице данни за дерегистрирано ФУ към 2015 г. и няма данни за декларирани търговски обекти. На 3.01.2019 г. В. Т. -управител на дружеството, е представила нотариално заверена декларация, че няма открити фирми на нейно име и не е съдружник или управител на фирма, както и че не е давала съгласието си да бъде назначавана като управител и не е заверявала образец от подпис. При извършена проверка в информационната система на ТД на НАП-С. е установено, че има данни за подадени уведомления за сключени трудови договори и данни за подадени декларации обр. 1 и обр. 6, но няма данни за постъпили плащания в данъчно-осигурителната сметка на дружеството за задължителни осигурителни вноски за периода м. 02.2015- м. 07.2018 г. Назначената в ТП на НОИ София-град проверка на осигурителя "Вато 2014" ЕООД е приключила с Констативен протокол № КВ-5-21-00577453/11.06.2019 г. Направен е извод, че за периода м. 02.2015- м. 01.2019 г. дружеството не е извършвало дейност по смисъла на ТЗ, която да предполага наемане на лице по трудов договор. Не са установени никакви данни за реализирането на приходи от търговска дейност, които да обуславят изплащане на възнаграждение за лицата, за които са подавани данни в РОЛ. До дружеството са изпратени задължителни предписания за заличаване на подадените данни, по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО по отношение на конкретни лица, сред които е и Л. Г.. Предприети са действия от НОИ за служебно заличаване на данните по реда на чл. 2, ал. 13 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. Подадените от дружеството данни за периода м. 02. 2015- м. 01. 2019 г. са заличени. Издадени са цитираните по-горе три разпореждания-разпореждане № 214-00-1167-2/29.10.2019 г., разпореждане № 214-00-1167-3/29.10.2019 г. и разпореждане № 214-00-1167-4/29.10.2019 г., на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ София-град, с които е установено, че на жалбоподателката е изплатено ПОБ незаконосъобразно за периода 1.02.2017 г. -31.01.2018 г. Разпорежданията са оспорени по административен ред и са потвърдени с решение № 1040-21-87/3.02.2020 г. на директора на ТП на НОИ София-град. С оглед на така установеното от фактическа страна касационният довод за неправилност на съдебното решение е неоснователен. Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведен в чл. 10 от КСО. Но в случая е безспорно установено, че жалбоподателката не е извършвала трудова дейност във "ВАТО 2014"ЕООД през посочените периоди, и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване правото на обезщетение за безработица, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали. Допуснатите от търговеца нарушения в документооборота не могат да заместят нереализираните се в правния мир факти. Административният орган е направил извод за добросъвестност на заявилото обезщетение за безработица лице. Налице е хипотезата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, тъй като след изплащане на обезщетенията са представени документи и данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Неоснователно е направеното в жалбата оплакване за неизпълнена разпоредба на чл. 35 от АПК. Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО, право на ПОБ имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. На основание чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО, правото на парично обезщетение на безработица възниква за лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Осигурителните вноски са дължими и се внасят върху изплатено трудово възнаграждение за упражнена трудова дейност. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Легално определение за понятието "осигурено лице" е дадено в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според което "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 от КСО. От съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от кодекса. От приложения с административната преписка констативен протокол се установява, че при извършената проверка от контролните органи не са събрани доказателства за реално извършвана дейност от дружеството през посочените периоди. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Същото следва да бъде определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП в размер на 100, 00/сто/лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,