Решение № 311 от 9.10.2014 г. на ВКС по н. д. № 945/2014 г.

Решение № 311 от 9.10.2014 г. на ВКС по н. д. № 945/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Антоанета Данова Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане /озаглавено жалба/ на осъдения К. А. К. за възобновяване на нохд № 1301/2013 г. по описа на Районен съд - гр. Петрич, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. С искането се оспорва законосъобразността на постановеното по нохд № 1301/2013 г. споразумение /наричано от осъдения присъда/, като от една страна се твърди, че за същото престъпление - ползване на преправен официален документ за самоличност /българска лична карта/, той е бил вече осъден в Р. Гърция, където е изтърпял наложеното му по това осъждане наказание, а от друга - че не е извършил деянието по нохд 1301/2013 г., тъй като не е ползвал, нито представял пред българските власти нередовни документи. Освен това посочва, че споразумението по нохд 1301/2013 г. на РС -Петрич е незаконосъобразно, тъй като с него той е признат за виновен в извършването на престъпление, за което не е предаден с ЕЗА от друга държава. Моли да бъде отменено споразумението. В хода по същество на делото пред ВКС, служебно назначеният защитник на осъдения - адв. М. намира искането за основателно и моли да бъде уважено, като се възобнови наказателното дело и се върне за ново разглеждане. Представителят на ВКП счита искането за процесуално допустимо, но неоснователно, поради липса на основания за възобновяване на делото. Моли то да бъде оставено без уважение. В последната си дума осъденият К. К. моли да бъде уважено искането му за възобновяване на делото. Върховният касационен съд след като прецени доводите, релевирани в искането на осъдения К. А. К., становището на страните, изразено в съдебното заседание и материалите по делото, намери за установено следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо, тъй като има за предмет акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановеното от РС - Петрич определение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. С определение от 16.01.2014 г., постановено по нохд № 1301/2013 г., РС - гр. Петрич е одобрил представеното му споразумение между подсъдимия К. К., защитника му и прокуратурата и е прекратил наказателното производство по делото. По силата на одобреното споразумение, което е влязло в сила веднага и е окончателно, подсъдимият се е признал за виновен в това, че на 5.09.2013 г. на ГКПП "Кулата /съгласно чл. 4, ал. 1 от Споразумението за съвместен контрол при преминаване на границата между Р. България и Р. Гърция от 2008 г./, пред служител на ГКПП - И. К. О., съзнателно се ползвал от преправен официален документ за самоличност - българска лична карта /номер/, издадена на 7.09.2004 г. от МВР - Велико Търново на името на Х. Х. Х. с [ЕГН ], като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316 пр. 2 във вр. с чл. 308, ал. 2 пр. 3 във вр. с ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание десет месеца лишаване от свобода, при първоначален "строг" режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С одобреното споразумение е налице произнасяне и по веществените доказателства и направените по делото разноски. Разпоредбите на глава Двадесет и девета от НПК предвиждат диференцирана процедура за решаване на наказателното дело със споразумение, без провеждане на същинско съдебно разглеждане на делото и при наличието на определени законови предпоставки. Споразумението между обвиняемия/подсъдимия и прокуратурата, изготвено в писмена форма, съдържа насрещно съгласуваните волеизявления на страните - обвинението и защитата, по въпросите, визирани в чл. 381, ал. 5 от НПК. Обвиненото лице признава виновното си поведение по отношение възведеното му обвинение, съгласява се да понесе такова по вид и размер наказание, каквото е договореното между неговия защитник и прокурора и се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред, при провеждането на което прокурорът е този, който трябва да докаже неговото виновно поведение. В замяна на процесуалното си поведение по признаване на вина, обвиняемия/подсъдимия очаква по-благоприятно наказателно правно третиране. В конкретният случай е било постигнато съгласие между прокуратурата, защитата и подсъдимия К. К. за това, че подсъдимият е виновен в извършването на престъпление по чл. 316, пр. 2 във вр. с чл. 308, ал. 2, пр. 3 във вр. с ал. 1 от НК, както и, че следва да му бъде наложено наказание при условията на чл. 54 от НК в размер на десет месеца при първоначален "строг" режим. Така постигнатото споразумение е било представено на вниманието на съда в процедура по реда на чл. 384, ал. 1 от НПК. Видно от съставения съдебен протокол подсъдимият К. изрично е декларирал, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен, разбира последиците от споразумението и е съгласен с тях, че доброволно е подписал споразумението и, че се отказва от разглеждане на делото по общия ред. Твърдението на осъдения в искането му за възобновяване, че е незаконосъобразно осъден, по причина, че не е извършил възведеното му престъпление, е неоснователно. На първо място, ако К. К. не е бил съгласен с повдигнатото му обвинение, нищо не го е задължавало да сключва споразумение с прокуратурата за решаване на делото по реда на чл. 384 от НПК и да признава вина. Диференцираната процедура за решаване на делото и отказът от разглеждането му по общия ред е само една възможност и нейното осъществяване е в резултат на насрещно съгласуваните и напълно доброволно дадени волеизявление на самия подсъдим и неговия защитник от една страна и прокуратурата от друга. Едновременно с това, гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите И. С., И. О., И. Б. еднопосочно и с необходимата категоричност установяват авторството в лицето на осъдения К. и механизма на извършване на престъплението по чл. 316 от НК - представяне на преправената българска лична карта на служителя на ГКПП - Кулата И. О. на 5.09.2013 г. Между впрочем тези обстоятелства не се отричат и от К. К. в разпита му, проведен на досъдебното производство. Налице е и протокол за доброволно предаване, от който е видно, че К. К. е предал на служителите при ГКПП - Кулата/П. инкриминираната българска лична карта. От данните, съдържащи се в изготвената по делото техническа експертиза безспорно се установява, че официалният документ - българска лична карта на името на Х. Х. Х., ползвана пред служител на ГКПП- Кулата от К. К., е преправена. На следващо място твърдението на осъдения К., че не може да бъде осъден два пъти за едно и също престъпление /веднъж в Р. Гърция и втори път в Р. България/, не се установява. Действително, съгласно чл. 50 от Х. на основните права на ЕС "Никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона". Х. притежава задължителна юридическа сила, като в чл. 6, т. 1 от Договора за Европейския съюз, изменен и допълнен от Лисабонския договор /в сила от 1.12.2009 г./ е посочено, че "Съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени в Х. на основните права на ЕС ..., която има същата юридическа сила като договорите". Договорът от Л. е ратифициран от Народното събрание със закон, приет на 21.03.2008 г., обнародван в ДВ, бр. 36/4.04.2008 г., влязъл в сила за Р. България, считано от 1.12.2009 г. С оглед на изложеното, Лисабонският договор и инкорпорираната с него Харта на основните права, са станали част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. В настоящия казус обаче принципът "non bis in idem", прогласен и в чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, не е нарушен. И това е така, тъй като не е възможно К. К. да е осъден в Република Гърция за същото престъпление, като това по нохд № 1301/2013 г. на РС - Петрич, защото последното е извършено на 5.09.2013 г. при предаването на К. въз основа на ЕЗА от гръцките на българските власти, на ГКПП "Кулата/П.", като незабавно, още на същата дата е било образувано наказателно производство срещу К. за престъпление по чл. 316 от НК. Поради изложените обективни фактически данни, дори и да се приеме, че той е бил осъден за ползване на същия преправен документ от съд в Р.Гърция, то това ползване не е станало на инкримираните по нохд № 1301/2013 г. място и дата, нито е осъществено пред български гранични власти, което прави невъзможна идентичност между фактическите обстоятелства на престъплението, за което е осъден по споразумение по нохд № 1301/2013 г. на РС - Петрич и тези по твърдяното от осъдения престъпление, извършено на територията на Р. Гърция. В този смисъл и събирането на доказателства за евентуално производство, проведено в Р.Гърция, е лишено от основание. Независимо от това, следва да се отбележи, че представените от осъдения с допълнението към искането за възобновяване писмени документи, не могат да бъдат взети предвид /но дори ида се вземат предвид, не променят горните изводи/, тъй като такива не могат да бъдат представяни и приети от ВКС в производството по възобновяване. На следващо място, ВКС констатира, че не е нарушен принципът на особеността, визиран в чл. 61, ал. 1 от ЗЕЕЗА, на който се позовава осъденият К. И това е така, тъй като престъплението по нохд № 1301/2013 г. не е извършено преди предаването на лицето въз основа на ЕЗА, когато то не може да бъде наказателно преследвано, съдено или задържано в Р. България за престъпление, различно от това, за което е издадена заповедта. Престъплението по коментираното дело е извършено след предаването му от гръцките на българските съдебни власти въз основа на ЕЗА № DP -00004, издадена на 13.07.2011 г. от Районна прокуратура - гр. Е. Предвид изложените съображения, касационният съд не констатира основания за възобновяване на производството, отмяна на определението на РС-Петрич, с което е одобрено споразумението и връщане на делото за ново разглеждане. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение,