Решение № 6180 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13011/2014 г.

Решение № 6180 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13011/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Профи Кредит България" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез пълномощника си юриск. Лозанова-Маринова срещу решение № 5503 от 18.08.2014 г. по адм. дело № 3991/2014 г. на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и иска отмяната му, като се постанови ново по съществото на спора, с което да се отмени като незаконосъобразна процесната заповед на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Претендират се разноски по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000 лв. Ответникът - председателят на Комисията за защита на потребителите чрез пълномощника си юриск. Костадинов в представен по делото отговор по касационната жалба оспорва същата като неоснователна. Претендира се юрисконсулстко възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Профи Кредит България" ЕООД срещу заповед № 181 от 11.03.2014 г. на председателя на КЗП, с която на дружеството е забранено да прилага заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 във вр. с чл. 68д, ал. 2, т. 4 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), изразяваща се в заблуждаване на потребителите чрез начина на обявяване на информацията в стандартния европейски формуляр, че лихвеният процент по кредита се представя като "фиксиран лихвен процент", чрез публикуваната на Интернет-страницата информация за "липса на променливи лихви" по предлаганите кредити и чрез "професионално" консултиране от кредитния експерт, като по този начин у потребителя се създава убеждение, че действително лихвеният процент по отпуснатия кредит е фиксиран, а същевременно съгласно чл. 5.1. от Общите условия по договора за потребителски кредит "годишният процент на разходите" (ГПР) може да се повиши, в случай че тримесечният Euribor се повиши с повече от 1%. Решаващият състав е приел за установено от фактическа страна, че административното производство пред КЗП е образувано по жалба на Елисавета Велинова от гр. Перник от 18.11.2013 г., касаеща проблем с потребителски кредит, предоставен й от дружеството-жалбоподател съгласно договор за револвиращ заем (ДРЗ) от 8.01.2010 г. По повод на жалбата служители на КЗП извършват проверка в офис на "Профи Кредит България" в Перник, за което е съставен Констативен протокол № К-0174355от 5.12.2013 г. Изискани са стандартни европейски формуляри за потребителски кредит "Фаворит" за заем в размер на 1000 лв., съответно за 24 месеца и 36 месеца, в които е посочено, че кредитът се предоставя при определен фиксиран лихвен процент. При прегледа на публикуваната информация на Интернет-страницата на дружеството се установява, че се предлагат определени видове кредитни продукти за физически лица, за които като основни предимства са посочени "Без скрити такси или комисионни или променливи лихви" и "без промяна на условията - фиксирани равни месечни вноски". Последното обстоятелство е потвърдено и от присъстващия при проверката кредитен консултант. По време на проверката са изискани и Общите условия на дружеството към Договор за потребителски кредит (версия от 12.11.2013 г.), в които в т. 5.1. е предвидено, че кредиторът си запазва правото пропорционално да повиши размера на непогасените до момента вноски по кредита, в случай че тримесечният Euribor се повиши с повече от 1%, с което клиентът/солидарният длъжник изрично се съгласяват. В резултат на това годишният процент на разходите според разпоредбите на тези общи условия ще се повиши. С процесния административен акт на председателя на КЗП се забранява на "Профи Кредит България" да прилага заблуждаваща нелоялна търговска практика, изразяваща се в заблуждаване на потребителите чрез начина на обявяване на информацията в стандартния европейски формуляр, че лихвеният процент по кредитите е с фиксиран размер, чрез публикуване на Интернет-страницата информация за "липса на променливи лихви" по предлаганите кредити и чрез "професионално" консултиране от кредитния експерт, като чрез тези начини у потребителя се създава убеждение, че действително лихвеният процент е фиксиран, докато съгласно т. 5.1. от Общите условия по договора годишният процент на разходите може да се повиши, в случай че тримесечният Euribor се повиши с повече от 1%. За да отхвърли като неоснователна жалбата на "Профи Кредит България" ЕООД срещу заповед № 181 oт 11.03.2014 г. на председателя на КЗП, Административен съд София-град е приел, че същата е издадена от компетентен орган и в законоустановената форма, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон. Оспореният съдебен акт е правилен. Неоснователен е първият изложен от касационния жалбоподател довод за нищожност на процесната заповед поради липса на компетентност у административния орган, тъй като когато Комисията била сезирана с жалба на потребител, според дружеството, КЗП следвало да се ограничи до предмета на жалбата, като установява само нарушенията, за които има оплаквания от потребителя. Съгласно разпоредбата на чл. 191, ал. 1 от Закона за защита на потребителите контролът по този закон (вкл. и за установяване нарушения по чл. 68д, ал. 1 от с. з.) се осъществява от Комисията за защита на потребителите, като без отношение към компетентността и правомощията на специализирания административен орган е дали производството пред него ще бъде инициирано от потребител или ще започне служебно. Факт е, че в преобладаващия брой случаи административното производство започва въз основа на жалба от недоволен потребител, но правомощията си КЗП черпи от закона, поради което недопустимо е жалбата на дадено лице да определя обхвата на проверката и вида на констатираните нарушения. Нормата на чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП изрично предвижда, че нелоялни са заблуждаващите и агресивните търговски практики. На следващо място, с оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, чл. 68в от ЗЗП забранява императивно използването на такава, чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП задължава председателя на КЗП да забрани с нарочна заповед прилагането й, когато Комисията установи, че търговската практика е нелоялна. Предвид изложеното по-горе, процесната заповед, с която председателят на КЗП е забранил на "Профи Кредит България" да прилага заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 във вр. с чл. 68д, ал. 2, т. 4 от ЗЗП, е издадена от компетентен орган, следователно е валиден административен акт. Неоснователен е вторият изтъкнат довод в жалбата, че било налице разминаване между мотивите и диспозитива на заповедта, с оглед на което същата се явява немотивирана. Видно от съдържанието на оспорения административен акт, установено е и съответно се забранява прилагането на заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 във вр. с чл. 68д, ал. 2, т. 4 от ЗЗП, което се изразява в предоставяне на невярна и подвеждаща информация на Интернет-страницата на дружеството, в европейските формуляри, както и при консултиране на потребителите от страна на кредитните експерти, че при сключване на договор за кредит, договорените по него лихви са фиксирани, т.е. не подлежат на промяна, а същевременно в Общите условия на дружеството изрично е разписно, че при определени предпоставки (ако тримесечният Euribor се повиши с повече от 1%), годишният процент на разходите може да се повиши, с което потребителят се счита, че е съгласен. Налице е предоставяне на невярна, и следователно подвеждаща информация, поради което налице е съответствие между посоченото правно основание на заповедта и фактическите основания за издаване на същата. Несъстоятелно е и твърдението на пълномощника на дружеството, че обстоятелството, че лихвеният процент бил фиксиран, не означава, че същият не можел да се променя. Това съображение е било изтъкнато и пред първоинстанционния съд, който по подробни и обосновани съображения, които настоящата инстанция изцяло възприема, не ги е споделил. Неоснователен е доводът, че "Профи Кредит България" е предприело всички мерки за предоставяне на пълна информация на потребителите за кредитните продукти на дружеството, с което пълномощникът на последното се опитва да опровергае извода както на административния орган, така и на съда, че по описания по-горе начин се прилага заблуждаваща нелоялна търговска практика. В конкретния случай, факт е, че по три различни начина (чрез обявяване на информацията в стандартния европейски формуляр, на Интернет-страницата на дружеството и при "професионално консултиране" с кредитен експерт) от името на "Профи Кредит България" се предлага кредитен продукт с фиксиран лихвен процент, докато едва при подписване на индивидуалния договор с потребителя, който препраща към Общите условия, се установява, че последните съдържат конкретна разпоредба, (с която потребителят автоматично се оказва съгласен с подписването на индивидуалния си договор), която гласи, че при определена предпоставка лихвеният процент може да се промени, т. е е променлив. Предвид изложеното, правилно решаващият състав е приел, че са осъществени предпоставките по чл. 68д от ЗЗП, съгласно които търговската практика на дружеството е заблуждаваща, и е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Профи Кредит България" срещу процесната заповед на председателя на КЗП. Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и направеното от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК "Профи Кредит България" ЕООД следва да заплати на Комисията за защита на потребителите - юридическото лице, в чиято структура се намира авторът на акта, юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,