Решение № 13003 от 2.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13133/2018 г.

Решение № 13003 от 2.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13133/2018 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба на Й. Владимирова, [населено място], [област], [улица], подадена чрез процесуалния й представител адв. И. Иванов, гр. Варна, бул. "В. Варненчик" № 312, ет. 3, офис 2, против Решение № 1529 от 13.07.2018 г., постановено по адм. дело № 1783/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, IV състав, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед за задържане на лице рег. № 436 зз-329/30.05.2018 г., издадена от полицейски орган – инспектор в Сектор "Криминална Полиция" във Второ Районно управление /РУ/ при ОД на МВР – Варна - с която на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наложена принудителна административна мярка "Задържане за срок до 24 часа" и е осъдено лицето да заплати сторените по делото разноски. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационно основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съображения в подкрепа на касационните основания излага в касационната жалба, които се свеждат до това, че първоинстанционният съд неправилно е установил фактическата обстановка по случая, а именно неправилно е прието, че касаторът е "отказала да изпълни определението на ВРС", с аргументи, че същото не й е връчено и тя не е запозната със съдебния акт, същата не е и негов адресат; липсват доказателства и неправилно е прието, че полицейските органи са предприели действия по принудително осъществяване на полицейска регистрация, които тя да е възпрепятствала; неправилно е прието, че с неизпълнението на Определение № 766 от 10.05.2018 г. на ВРС е осъществен състав по чл. 270 от НК; съответно на изложеното се твърди, че съдът неправилно е приел от правна страна наличието на материално правните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, вкл. и не била доказана "необходимостта" от предприетата ПАМ. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа касационната жалба и излага допълнителни аргументи в насока, че неизпълнението на Определението на ВРС не осъществява състав на престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК, вкл. и друг състав на престъпление по НК; липсва обосновано предположение, че Владимирова е съпричастна към извършване на престъпление; доверителката му не "съставлява опасност за общественото", както неправилно е приел съставът на административния съд; излагат твърдения за немотивираност на съдебния акт. Настоява се за отмяна на съдебния акт и отмяна на процесната Заповед. Ответникът по касация не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция смята, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този резултат Административен съд - Варна приема, че оспорения акт е издаден от компетентен орган и е материално законосъобразен. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. С разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР са дадени правомощия на полицейските органи да задържат за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата по чл. 72, ал. 1, т. 1- т. 7 от ЗМВР. В оспорената пред първата инстанция заповед административният орган е визирал като правни и фактически основания за издаването й чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - задържане на лице, което отказва да изпълни Определение № 766 от 10.05.2018 г. на ВРС, във вр. с чл. 270, ал. 1 от НК. Административен съд – Варна е обсъдил събраните доказателства, като фактическите и правни изводи, до които е достигнал са съответни на събраните по делото доказателства и материалния закон. В процесния случай безспорно е установено от фактическа страна, че след дадено с влязло в сила Определение № 766 от 10.05.2018 г., постановено по ч. н. дело № 2080/2018 г. по описана Районен съд – Варна разрешение за принудително извършване на полицейска регистрация по чл. 68, ал. 5 от ЗМВР по отношение на Й. Владимирова, обвиняема по ДП № 1598/2017 г. по описа на II РУ МВР – Варна с обвинение по чл. 388, ал. 1 от НК, след като е била надлежно призована касаторът се е явила на дата 30.05.2018 г. във Второ РУ при ОД на МВР – Варна, където й е предявено Определението на съда, но е отказала да изпълни същото, с които си действия е попречила на полицейски орган да изпълни задълженията си във връзка със задължителна полицейска регистрация по чл. 68 от ЗМВР, като в присъствието на пълномощника си – адв. Иванов, е попълнила декларация за отказ. При така установените факти правилно съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Посредством това си поведение касаторът е препятствала полицейския орган да изпълни задълженията си по служба, което поведение безспорно съдържа данни за извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК, което е наложило ограничаване свободното предвижване на лицето на предвидено в закона основание в хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Не се кредитират възражения на касационния жалбоподател. Следва изрично да се посочи, че посочената фактическа обстановка се установява не само въз основа на приетите като част от административната преписка доказателства и ангажираните такива в производството пред Административен съд – Варна, но и съобразно изричното изявление на пълномощника на касатора в съдебно заседание, проведено при разглеждането на делото от състав на Административен съд – Варна на 26.06.2018 г., а и в последствие в пледоарията в хода по същество в открито заседание от 6.07.2018 г. по същото производство, в смисъл че не се оспорва фактът, че Владимирова не е изпълнила Определението за задължителна полицейска регистрация при явяването й във Второ РУ на ОД на МВР – Варна, както и че всъщност въпросното Определение й е било предявено на същата тази дата. В този смисъл напълно неоснователно се поддържа тезата, че в случая "определението не й е предявено", че "не е отказала да го изпълни" и че "не тя е адресат" на разпореденото с влезлия в сила съдебен акт. В диспозитива на обсъжданото определение изрично е индивидуализирано лицето, спрямо което на основание чл. 68, ал. 5 от ЗМВР се разрешава извършването на принудителна полицейска регистрация и това е именно касационният жалбоподател. Що се касае до твърденията, свързани със съставомерността на осъщественото от касатора поведение, то следва да се посочи следното. Предпоставка за 24-часовото задържане в хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Ето защо, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова, както и същата безспорно следва да бъде прилагана единствено и само с оглед постигане целите на закона и при съобразяване основните принципи на правото, залегнали включително и в АПК. Съгласно константната съдебна практика понятието "данни" по смисъла на ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по чл. 207, ал. 1 от НПК са с различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление независимо от обстоятелството дали то е образувано срещу конкретно лице или срещу неизвестен извършител. За разлика, при прилагането на принудителна административна мярка "задържане за срок до 24 часа" по чл. 72 от ЗМВР са необходими само данни за извършено престъпление от конкретното лице или съпричастие от негова страна при извършване на деянието. В тази връзка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, за извършено престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. В оспорената заповед е посочено наличието на данни за извършване на общественоопасно деяние, което осъществява състава на престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК, които факти се установяват и от събраните по делото доказателства. Дали това е правилната правна квалификация, за нуждите на настоящото производство е ирелевантно и е предмет на последващ етап от наказателното преследване. Или в обобщение правилно и в съответствие със закона първоинстанционния съд е обосновал извод за наличие на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от НК за издаването на процесния акт. Настоящият съдебен състав намира, че е спазен и принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на полицейския орган, като изводът на първоинстанционния съд е правилен. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е оправдано, с оглед обезпечаване на работата на полицейските органи по разкриване и предотвратяване на престъпленията, каквито именно действия по разкриване на деянието са предприети и в който смисъл така наложената мярка не е създала по-големи ограничения на правата на лицето от предвидените в закона. Заповедта не противоречи и на целите на закона за защита на обществения интерес чрез незабавна намеса при наличните конкретни данни за извършено престъпление. По наведените в касационната жалба съображения следва да се посочи и че различни са предпоставките при които се прилага ПАМ от рода на процесната – очертани по-горе, и тези посочени от законодателя за налагането на мерките за процесуална принуда и мерките за неотклонение, предвидени в НК и неоправдано касаторът се позовава на нормите на НК. Изложеното налага извода, че принудителната административна мярка е приложена спрямо касатора в съответствие с материалноправните изисквания на закона и доводите в касационната жалба за противното са неоснователни. Неоснователно се поддържа и твърдението, че съдебният акт е немотивиран – съставът на административен съд – Варна каза се е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, установил е въз основа на същите фактическата обстановка по случая и въз основа на нея е извел и правилни и аргументирани изводи от правна страна. Отговорено е на всяко едно от повдигнатите с жалбата възражения. Що се касае до възраженията, изложени в пледоарията по съществото на спора пред касационната инстанция, следва да се посочи, че представеният съдебен акт е последващ обжалваното в настоящото производство съдебно решение и очевидно не може да обоснове тезата за "немотивираност". На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не е допуснато посоченото от касатора нарушение по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което и обжалваното решение на Административен съд – Варна следва да бъде оставено в сила. Разноски не са поискани от ответника по касация, поради което и съдът не присъжда такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение