Решение № 7558 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9592/2008 г.

Решение № 7558 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9592/2008 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по жалбата на областния управител на област София, чрез пълномощника си, срещу решение № 90 от 22.04.2008 г., постановено по преписка № 132/2007 г. на Комисията за защита от дискриминация. Поддържа се становище за незаконосъобразност на административния акт поради съществено нарушение на процесуалните правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди се, че в сложилото се наемно правоотношение с Надежда Георгиева областният управител е действал в изпълнение на Закона за държавната собственост и Правилника за неговото приложение, като не е допуснал дискриминационно отношение по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация по признак "етническа принадлежност", нито е извършвал дискриминационно преследване на същата по смисъла на чл. 5 от този закон. Иска се отмяна на решението. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересованата страна Надежда Георгиева Георгиева не изразява становище. Върховният административен съд, като прецени отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното: Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по жалбата на Надежда Георгиева вх. № 44-00-5570 от 18.07.2007 г. В нея се твърди, че съгласно настанителна заповед от 1995 година на кмета на район Слатина, София живее във ведомствено жилище в жк "Редута". През 1996 година е подала молба за закупуване на това жилище, но през следващите години така и не се е стигнало до договор за покупко-продажба. Твърди, че е получила разрешение за закупуване на жилището, но поради невнасяне в срок на продажната цена, договор не е сключен. Не спори, че не е нито в служебно, нито в трудово правоотношение с областната администрация. На 27.06.2002 г. Георгиева подава нова молба за закупуване на ведомственото жилище, на 22.07.2002 г. - също сезира областния управител. На тези молби е получавала отговори с отказ да се образува производство по закупуване на жилището, тъй като същата не е в служебни или трудови правоотношения със съответното ведомство, съгласно специалните разпоредби на Закона за държавната собственост и Правилника за неговото приложение. Последната молба на Георгиева до областния управител Тодор Модев е от 24.04.2007 г. На 15.06.2007 година е постановен поредния отказ за откриване на процедура по закупуване на ведомственото жилище в кв. "Редута", по предходните съображения. Комисията за защита от дискриминация е приела в оспореното решение, че спрямо Надежда Георгиева е извършено преследване по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр. във вр. с чл. 5 от този закон, което се изразявало в предприемане на мерки по прекратяване на наемното правоотношение поради предприемане на действия от нейна страна за защита от дискриминация. Признато е за установено също, че спрямо Георгиева е извършена пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., изразяващо се в по-неблагоприятно третиране (при висящност на производство по закупуване на жилище) по етническа принадлежност. Предписано е на областния управител на област София да приключи висящото производство по закупуване на ведомствено жилище с Надежда Георгиева. Решението на КЗД е незаконосъобразно, постановено е при съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалноправните норми и противоречи с целта на закона. На първо място, в жалбата до специализирания орган са изложени обстоятелства и искания, които са извън компетентността на Комисията по време, като Георгиева се позовава на факти, обстоятелства и документи от периода 1996 г. - 2003 г. В случая е приложима разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗЗДискр., съобразно която не се образува производство, а образуваното се прекратява, ако са изтекли три години от извършване на нарушението. Комисията е изследвала поведение на засегнатите страни и е формирала правни изводи за период преди 2004 година в нарушение на императивната разпоредба на чл. 52, ал. 1 от ЗЗДискр. Разследването е следвало да се съсредоточи за периода от 18.07.2004 година насетне. За този период единствените установени факти и обстоятелства са за това, че Георгиева обитава ведомствено жилище, че не изпълнява задължението си за заплащане на наемната цена, че не е страна нито по трудово, нито по служебно правоотношение с областната администрация, под чието разпореждане е обитаваният апартамент в жк "Редута". Съществен в настоящия случай е въпросът, дали наемното правоотношение с Надежда Георгиева е било прекратено единствено в резултат на законово оправданата необходимост или заради етническата й принадлежност. Единствените твърдения за неравенство спрямо нея Надежда Георгиева въвежда в жалбата си до Комисията, в която сочи, че "може би защото съм от малцинствата, не ми го продава". Никакви конкретни факти, обстоятелства и доказателства не са представени в тази връзка нито от страните, нито са събрани в хода на производството от Комисията. Като преценява фактите по делото и разглежда поредицата от събития в тяхната цялост, а не като отделни и самостоятелни случки, съдът не намира доказателства за причинна връзка между различните събития, довели до отказа за откриване на процедура по закупуване на ведомственото жилище и различното третиране на Надежда Георгиева по етнически признак. Съдът счита, че процедурата по прекратяването на наемното правоотношение с Георгиева е резултат от прилагането на съответния правен режим, а не е извършено заради етническата й принадлежност. Възникването, изменението и прекратяването на наемното правоотношение се подчинява на специална правна уредба по Закона за държавната собственост и Правилника за неговото прилагане. Не се установяват други мотиви за тези законово предприети действия от страна на жалбоподателя през релевантния период от 2004 година насам. По дефиниция дискриминацията представлява установено със закон неравенство, унижаване ли подценяване на граждани според тяхната народност, раса, пол, религия и етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. По смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗД пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В случая действията на жалбоподателя са израз на специализацията на функциите на държавното управление и правото на органа да извърши определено действие и задължението му при определени условия да упражни това свое право. В настоящия случай разследваните от Комисията действия на административния орган не сочат на упражнявано по-неблагоприятно отношение спрямо Георгиева. Няма данни за съзнателно нежелано поведение спрямо нея, което да цели или предизвиква враждебна, обидна или застрашителна среда. Като е приела, че не са представени доказателства за сходни случаи, Комисията е направила необоснования извод, че други лица са били третирани по-благоприятно от Надежда Георгиева. Ето защо решението на Комисията противоречи на материалния закон. По преписката не се установяват обстоятелства, представляващи дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗД. Поставеният от Георгиева въпрос има отношение към разрешаване на възникнал вещноправен спор, във връзка с който не са установени никакви факти и обстоятелства за различно по-неблагоприятно третиране на наемателката. Цялостната проверка на законосъобразността на процесното решение сочи на неправилно прилагане на материалния закон от КЗД и несъответствие със заложените в него цели. За да е налице дискриминационно поведение, както е прието в оспореното решение, следва да бъдат осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата правна норма както от обективна, така и от субективна страна. Необходимо е да се установи различно третиране на лице или определен кръг лица. Договорното правоотношение, във връзка с което са предприети действията от страна на жалбоподателя, подлежи на ревизия по друг, установен от закона ред и доколкото не се доказват факти и обстоятелства за по-неблагоприятно третиране на Георгиева по етнически признак, то всякакви други нарушения във връзка с наемното правоотношение не представляват дискриминация по смисъла на специалния закон. В тази връзка и приложената принудителна административна мярка по чл. 76, ал. 1 от ЗЗДискр. спрямо областния управител е незаконосъобразна. Областният управител е длъжен да прилага действащите нормативни актове според точния им смисъл. Задължителните предписания се дават за отстраняване на нарушения на законодателството за предотвратяване на дискриминацията, но спорът във връзка със съдържанието и прекратяване на наемното правоотношение се разглежда по друг процесуален ред. Изводът на Комисията за наличие на преследване по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр. във вр. с чл. 5 от този закон не кореспондира със събраните по делото доказателства и противоречи на материалноправните разпоредби. По смисъла на цитираната разпоредба "преследване" е всяко по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действие за защита от дискриминация. От данните по преписката е видно, че отказът на областния управител е на 15.06.2007 г., жалбата на Георгиева пред Комисията за защита от дискриминация е подадена след този отказ. Други доказателства в тази връзка нито се твърдят, нито са установени от компетентния орган. Предвид изложеното настоящият състав намира оспореното решение изцяло за незаконосъобразно, поради което подлежи на отмяна. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от жалбоподателя за присъждане на разноските по делото, такива се дължат в размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 година за минималните адвокатски възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд,