Решение № 8564 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1095/2014 г.

Решение № 8564 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1095/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Мустафа Али Мехмед от с. Самуил, област Разград срещу решение № 77 от 2.12.2013 г., постановено по адм. д. № 207/2013 г. по описа на Административен съд - Разград. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - гр. София, редовно призован, не се представлява и не представя писмено становище по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Адм. д. № 207/2013 г. по описа на АС - Разград е образувано по иск на Мустафа Али Мехмед срещу ИА "Автомобилна администрация" - София за присъждане на сумата 810 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за периода 23.03.2011 г. - м. август 2011 г., както следва: 610 лв. платени от ищеца суми за принудителен паркинг на собствения му автомобил, в резултат на наложената му със Заповед № РД-14-24-634/23.03.2011 г. ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози - спиране от движение за срок от 6 месеца чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация на лек автомобил "Пежо" 806 с рег. № РР 2409 АН и 250 лв. - платена сума за адвокатска защита по а. н. х. д. № 441/2011 г. по описа на РС - Разград, приключило с отмяна на НП № 37-0000117/12.04.2011 г. С обжалваното решение АС - Разград е прекратил съдебното производство по иска на Мехмед за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 610 лв., ведно със законната лихва върху нея от предявяване на иска до окончателното й изплащане, причинени от заповед № РД-14-24-634/23.03.2011 г. на началника на ОО "Контролна дейност - ДАИ" - гр. Разград поради недопустимостта на този иск и е отхвърлил иска за имуществени вреди в размер на 250 лв. заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на отмененото с влязло в сила решение НП № 37-0000117/12.04.2011 г. на началника на ОО "Контролна дейност - ДАИ" - гр. Разград. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Разград, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че Заповед № РД-14-24-634/23.03.2011 г. на началника на ОО "Контролна дейност - ДАИ" гр. Разград, с която е наложена ПАМ спиране от движение на лек автомобил за срок от 6 месеца чрез сваляне и отнемане на регистрационна табела и отнемане на СУМПС, въз основа на която същият автомобил е бил ситуиран на платен паркинг и ищецът е заплатил претендираната сума от 610 лв., безспорно съставлява индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване. Същата заповед обаче, макар връчена на Мехмед на 23.03.2011 г., не е обжалвана от него и е влязла в законна сила на 7.04.2011 г., видно от представено по делото писмено доказателство - писмо, изх. № 10-01-24-21 1/6.11.2013 г., прието като неоспорено от страните. Поради обстоятелството, че заповедта за налагане на ПАМ не е отменена като незаконосъобразна, а в хода на производството не се твърди нейната нищожност, искът за присъждане на обезщетение за вреди в резултат на същия административен акт се явява недопустим по смисъла на чл. 204 от АПК. Съдът е приел за неоснователна претенцията на Мустафа Али Мехмед за присъждане на имуществени вреди в размер на 250 лв. платено по делото за отмяна на НП адвокатско възнаграждение. На първо място АС - Разград е развил доводи за липса на основен елемент от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - липсва отменен като незаконосъобразен административен акт, от който да се претендират тези вреди, тъй като съгласно константната практика на ВАС наказателното постановление, макар отменено по съдебен ред, няма характера на индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК, издаден и оспорван по реда на АПК. Отделно от това процесуалните закони ЗАНН и НПК не предвиждат възможност за възстановяване на направени съдебни разноски в производството по наказателни административен характер дела, поради което същите не могат да се претендират от държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като това би довело до заобикаляне на процесуалните закони. Не на последно място платеното възнаграждение за адвокатска защита не е в причинно-следствена връзка с отмененото НП, тъй като се дължи на договорно основание - договор за правна защита и съдействие. Обжалваното съдебно решение е правилно. Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и е обосновано. Правилно съдът е оставил без разглеждане претенцията на ищеца за имуществени вреди, причинени му от заповедта за налагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози. Законосъобразно съдът е заключил, че, тъй като същата заповед не е обжалвана, съответно - не е отменена като незаконосъобразна, не е налице единствената абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска за вреди, предвидена в разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК - искът да е предявен след отмяната на административния акт по съответния ред. Неоснователни са развитите от касатора в жалбата му доводи, че, тъй като ПАМ е наложена във връзка с издаден АУАН, поставящ началото на производство по налагане на административно наказание и, доколкото наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно, то и вредите от ПАМ следва да се разглеждат като вреди в пряка причинно-следствена връзка с отмененото НП. Заповедта за налагане на ПАМ е самостоятелен административен акт, различен от НП, във връзка с което същата се налага, и подлежи на самостоятелно оспорване по ред, различен от този, предвиден за НП. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло извода на АС - Разград за неоснователност на иска за имуществени вреди в размер на 250 лв. платен адвокатски хонорар в производството по отмяна на НП № 37-0000117/12.04.2011 г. на началника на ОО "Контролна дейност - ДАИ" - гр. Разград. Правилно съдът е приел, че макар издаден от административен орган, какъвто е органът на ИА "АА", отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление не съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 203 от АПК, поради което от същото не могат да се претендират вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Издаването на наказателни постановления от административните органи е дейност по налагане на държавна административнонаказателна репресия, поради което, упражнявайки правомощията си по издаване на НП, административният орган при ИА "АА" е действал като особена административнонаказателна юрисдикция, а не като типичен административен орган в обичайния смисъл на понятието "административна дейност". Не характеристиката на органа като част от държавната администрация, а характеристиката на конкретната дейност, осъществена от този орган, съответно - характеристиката на отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление определят основателността на претенцията за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Издаването на наказателно постановление, с което се налага административно наказание съставлява дейност с юрисдикционен, а не с административен характер, поради което отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно не може да ангажира отговорността на държавата за вреди по см. на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За да е налице административен акт, отменен като незаконосъобразен, от който да се претендират вреди по чл. 203 от АПК, същият следва да подлежи на преценка за законосъобразност по АПК и на двете, предвидени в този кодекс съдебни инстанции. Съгласно законодателството на Р България наказателните постановления, издадени от административните органи по ЗАНН, подлежат на съдебен контрол на първа съдебна инстанция пред районните съдилища по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, а не пред административните съдилища по реда на АПК. Първостепенните административни съдилища осъществяват контрол за законосъобразност по реда на АПК едва като касационна инстанция по отношение решенията на районните съдилища, постановени по жалби срещу наказателни постановления. При наличието на разлика в компетентния съд при осъществяване на контрол за законосъобразност на наказателното постановление в двете, предвидени по закон съдебни инстанции, а именно: първа инстанция - районният съд по реда на НПК и касационна инстанция - административният съд по реда на АПК, не може да се приеме, че наказателното постановление съставлява " административен акт", отменен по съдебен ред по реда на АПК по смисъла на чл. 203 от АПК. Правилно съдът е приел, че разходите за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по административнонаказателно дело не са в пряка причинно-следствена връзка с отмененото наказателно постановление, а съставляват плащане по договор за поръчка с предмет: адвокатска защита и съдействие при и по повод атакуването на наказателното постановление по съдебен ред. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение