Решение № 13465 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7426/2011 г.

Решение № 13465 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7426/2011 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 63 от 11.05.2011 г., постановено по адм. д. № 123/11 г. Административен съд - Перник е отхвърлил жалбата на Валентин Страхилов Иванов от гр. Перник срещу заповед рег. № 99 от 22.02.2011 г. на директора на Областна дирекция на МВР - гр. Перник. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Валентин Страхилов Иванов от гр. Перник. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд-Перник е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - град Перник и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалваната заповед № 99 от 22.02.2011 г. на директора на Областна дирекция на МВР - гр. Перник. Ответният по касационната жалба директор на ОД на МВР - гр. Перник не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, три членен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си административен съд гр. Перник е отхвърлил жалбата на Валентин Страхилов Иванов срещу заповед рег. № 99 от 22.02.2011 г. на директора на Областна дирекция на МВР - гр. Перник, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 и чл. 226, ал. 1, т. 3, чл. 228, т. 3 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "Порицание" за срок от шест месеца. На стр. 2 от решението съдът е описал установената фактическа обстановка по спора, след което е престъпил към изграждане на своите правни изводи. В тази насока е прието, че при издаването на заповедта административният орган не е допуснал нарушение на административно-производствените правила. Изложени са и аргументи защо съдът приема, че е издадената заповед е в съответствие с материалния закон и защо съдът намира направените оплаквания в обратния смисъл за неоснователни. Постановеното решение на административния съд е не правилно поради допуснато нарушение на материалния закон. В касационната жалба не се прави ясно и точна квалификация на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, но изложеното може да бъде прието, че се правят оплаквания за - допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се аргументи, че административният съд не е обсъдил основните оплаквания, свързани с това, че в заповедта няма конкретизиране на мястото и времето на извършване на дисциплинарното нарушение, тъй като няма как да е извършено през времето, посочено в заповедта, че обстоятелства, за неизвършването на които е наложено дисциплинарно наказание, представляват процесуално-следствени действия, подчинени на действието на разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс, преценката за извършването или неизвършването на които законът е предоставил на разследващия орган, за която си преценка той не може да бъде наказван. Посочва се още, че административният съд е допуснал и нарушение на материалния закон, като не е съобразил, че разпоредбите на чл. 226, ал. 1 и сл. от МВР, съответно чл. 225 - 230 от ППЗМВР регламентират дейността на служителите в МВР като административна и йерархична структура, какъвто не е конкретния случай. Направените оплаквания са основателни. От данните по делото е видно, че с процесната заповед № 99 от 22.02.2011 г. на директора на Областна дирекция на МВР - гр. Перник на жалбоподателя Валентин Страхилов Иванов е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца, за това че за периода от 08,30 часа на 26.11.2010 г. до 08,30часа на 27.11.2010 г. в качеството си на разследващ полицай в отдел "Досъдебно производство" при ОД на МВР - гр. Перник не е провел или възложил извършването на допълнителен оглед на местопроизшествие с изземване на всички открити следи и веществени доказателства, както и вземане на сравнителен биологичен материал от пострадалия и двама нападатели. По изложените по-горе мотиви административният съд е приел, че издадената заповед е законосъобразна. Този негов извод не се споделя от настоящата инстанция. Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушение са дефинирани в чл. 224, ал. 2 от ЗМВР и се изразяват в: 1.неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители; 2. неизпълнение на служебните задължения; 3. неспазване на служебните правомощия, 4. неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Неизпълнението на служебните задължения се състои в извършването или пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответно лице. При тази формулировка на закона неизвършването на посочените в заповедта действия не могат да бъдат квалифицирани като неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Служителите на МВР отговарят дисциплинарно само за нарушения на служебните си задължения, а това са тези задължения, които не са включени в решаващата им дейност. Преценката за това колко и какъв вид процесуално следствени действия следва да бъдат извършени в рамките на едно разследване или дознание е въпрос, който е предоставен на преценката на разследващия орган и за тази си преценка той не носи дисциплинарна отговорност. В тази връзка нормата на чл. 10 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ определя, че при осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона. Нормата е допълнена с разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от същия кодекс, според която съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основана на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, като се ръководят от закона. В случая няма спор, че жалбоподателят има качеството на разследващ орган по силата на чл. 52, ал. 1, т. 2 от НПК и цитираните норми на чл. 10 и чл. 14, ал. 1 от НПК намират приложение при извършване на служебната му дейност. В този смисъл неизвършването на определени процесуални действия, за които предвид особеностите на дознанието разследващият полицай е преценил, че не следва да бъдат извършени, не могат да бъдат разглеждани и приравнявани на неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. По друг начин биха стояли нещата, ако жалбоподателят не е извършил никакви процесуални действия, след като му е било възложено извършване на дознание по случая, или извършването на въпросните процесуални действия са били възложени от горестоящ орган или наблюдаващия разследването прокурор, каквито данни не са налице по делото. Като е приел друго и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд - Перник е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което заповед рег. № 99 от 22.02.2011 г. на директора на Областна дирекция на МВР - гр. Перник бъде отменена като незаконосъобразна. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,