Решение № 3709 от 18.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6401/2012 г.

Решение № 3709 от 18.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6401/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" /сега дирекция "ОДОП"/ - гр. Варна при ЦУ на НАП, срещу решение № 795 от 21.03.2012 г., постановено по адм. дело № 2083/2011 г. на Варненския административен съд в частта, в която е отменен ревизионен акт № 181005727 от 02.03.2011 г. на ТД на НАП гр. Варна, в потвърдената с решение № 243 от 30.05.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Варна част, с който на "Корифей норд" ЕООД са определени данъчни задължения по ЗДДС в резултат на начислен данък за д. п. м. 03.2010 г. в размер на 6 761,64 лв. главница и 244,14 лв. лихва и за д. п. м. 04.2010 г. в размер на 6 282,53 лв. главница и 63,33 лв. лихва, за д. п. м. 05.2010 г. в размер на 24772,61 лв. и лихва в размер на 593,67 лв., за д. п. м. 06. в размер на 42141,10 лв. и 304,81 лв. лихва; за д. п. м. 07.2010 г. в размер на 25551,11 лв. главница и 559,87 лв. лихва. за д. п. м. 08.2010 г. в размер на 58 445,35 лв. главница. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението на Административен съд - Пловдив и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърден РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Корифей норд" ЕООД, в писмено становище от 29.01.2013 г., оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на АС-Варна в обжалваната му част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на VIII отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното: С процесното решение, в обжалваната му част, Административен съд - Варна е отменил ревизионен акт № 181005727 от 02.03.2011 г. на ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 243 от 30.05.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Варна в частта, в която на "Корифей норд" ЕООД са определени данъчни задължения по ЗДДС в резултат на начислен данък за д. п. м. 03.2010 г. в размер на 6 761,64 лв. главница и 244,14 лв. лихва, за д. п. м. 04.2010 г. в размер на 6 282,53 лв. главница и 63,33 лв. лихва, за д. п. м. 05.2010 г. в размер на 24772,61 лв. и лихва в размер на 593,67 лв., за д. п. м. 06.2010 г. в размер на 42141,10 лв. и 304,81 лв. лихва; за д. п. м. 07.2010 г. в размер на 25551,11 лв. главница и 559,87 лв. лихва. за д. п. м. 08.2010 г. в размер на 58 445,35 лв. главница. Съдът безспорно е установил, че жалбоподателят е регистрирано в Република България за целите на ДДС лице, както и че гръцките дружества - получатели по декларираните ВОД са регистрирани за целите на ДДС в Република Гърция. Съдът е очертал предмета на спора, а именно дали е налице предпоставката за признаването на ВОД, досежно транспортирането на процесните стоки от територията на България до Гърция, като в тази връзка е анализирал разпоредбите на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС за вътреобщностна доставка и тази на чл. 45 от ППЗДДС. По съществото на спора е приел следното: За да приеме, че не е налице осъществен ВОД на стоки по фактури № 25 и 26 от 27.07.2010 г. както и № 27 от 04.08.2010 г., издадени на FANARAS LTD KEFALOHORIE с VIN EL999620096 ревизиращите са се позовали на несъответствие в данните съдържащи се в представените от "Спиди" АД товарителници и данните в представените ЧМР към инвойс фактури № 25 и 26 от 27.07.20010 г. и 27 от 04.08.2010 г. Несъответствието според ревизиращите е в адресите на подател и получател, което според жалбоподателя са съответно място на товарене и разтоварване, както и че в товарителниците липсват подписи на подател и получател, подписи на куриери; констатирани са и несъответствия в тежината на товара. Според съда в случая са изпълнени предвидените в чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС изисквания по следните съображения: Издадени са фактури от "Корифей норд" ЕООД на FANARAS LTD KEFALOHORIE с VIN EL999620096., като съгласно приложен по делото формуляр SCAC 2004 във връзка с отправено запитване е получен отговор, че гръцкият търговец е декларирал ВОП от жалбоподателя за периода 23.03.-17.10.2010 г. на стойност 484 673,11 евро. Фактурите са намерили отражение в подадените от дружеството декларации за съответните периоди. Налице са и представени международни товарителници по инвойс фактурите, като същите съдържат подпис и печат на изпращач "Корифей Норд" ЕООД, получател N. FANARAS LTD KEFALOHORIE и превозвач "Спиди" АД. Не е било спорно и че превозвачът разполага с материална и техническа обезпеченост за осъществяване на транспорта. Според съда за признаване на ВОД е необходимо да се установи фактическо преминаване на стоката от територията на една държава членка до друга държава членка на ЕС, като това фактическо преминаване е доказано с документи, които са налични и не се оспорени от ответника, като липсата на попълнени клетки в товарителниците към ЧМР представени от "Спиди" АД не са основание да се приеме, че не е осъществен транспорт. Гръцкото дружество към датата на сделките е било с валиден VIN номер, като допълнителен аргумент за наличието на ВОД по тези фактури, съдът е посочил - Протокол за приобщаване на доказателства получени от данъчната администрация на Гърция - приобщена справка за декларирани получени доставки на гръцки търговци от жалбоподателя /л. 108-111 от д./ въз основа на която е установено, че инвойс фактури 25 и 26 от 27.07.2010 с посочени идентични стойности в евро са декларирани на позиции 15 и 16 от справката на л. 110 от делото, а инвойс фактура № 27 от 04.08.2010 г. на позиция 17 от справката. По фактура № 30 от 18.08.2010 г. - съдът е установил, че превозът е осъществен от "Спиди" АД, а в представената международна товарителница като последователни превозвачи са отбелязани ЕТ "Прециз консулт - Юлия Василева", която е доставила стоката до адрес на "Спиди" АД, който видно от положения подпис и печат в кл. 23 е осъществил превоза. Тази фактура също е включена в представената справка на л. 110 от делото от получателя, който е декларирал ВОП на същата стойност на позиция 20 от справката. Предвид изложеното съдът е приел, че неправилно е начислен ДДС по тази фактура. Наред с това от получателя са представени потвърждения за получаване на стоката, с положен подпис и печат, които също не са оспорени от ответника. По отношение на начислен данък във връзка с деклариран ВОД по фактури издадени на N. FANARAS LTD KEFALOHORIE, по които превозвач е самият получател с превозно средство с рег. № СА 5647 НМ подробно изброени на стр. 10,11 от РД съдът е приел, че са изпълнени изискванията на чл. 45, т. 2 б "а" ППЗДДС - налице са международни товарителници с данни за извършен превоз на стоки така и писмено потвърждение от получателя, съдържащо данни за дата и място на получаване на стоката, вид и количество на стоката и данни за вида на транспортното средство. Наред с това от представената справка при извършена проверка на гръцкия търговец на л. 110 от д. съдът е установил, че всички фактури от № 1 до № 5 за данъчен период м. 03.2010 г. както и фактура № 8 и 9 от 04.05.2010 г. и фактура 14 и 15 от 19.05.2010 г., № 19 от 14.06.2010 г., № 23 от 02.07.2010 г., № 24 от 14.07.2010 г. са намерили отражение в подадените от гръцкия търговец декларации с декларирани стойности в евро идентични с декларираните стойности от жалбоподателя. За да приемат, че не е налице осъществен ВОД ревизиращите са се позовали на писмо от представляващия "Бейт"АД, съгласно което посоченото МПС е собственост на дружеството, не е отдавано под наем, за периода 19.10.2009 г. -31.08.2010 г. дружеството не е извършвало транспортни услуги по превоз на стоки до Гърция с изпращач "Корифей норд" ЕООД. За посочения период няма фактурирани услуги с получател жалбоподателя. Според съда писмените обяснения на трето лице, на които са се позовали ревизиращите, не следва да се приемат безкритично, тъй като евентуално последното дружество би могло да укрива приходи от транспортни услуги или от отдаване под наем. По отношение на фактура № 10 от 04.05.2010 г. с получател N. FANARAS LTD KEFALOHORIE и превозвач ЕТ "Лъчезар Стоянов-ЧАО ЧАО" съдът е приел, че са представени необходимите документи за доказване на ВОД - налице е фактура за доставката, международна товарителница с данни за доставчик, превозвач и получател, писмено потвърждение от получателя, както и от представената справка съдържаща се в протокол на орган по приходите за приобщаване на доказателства от предходна ревизия, като е установено, че фактурата е отразена при получателя. Според съда констатациите, че превозвачът ЕТ "Лъчезар Стоянов" не е представил доказателства за извършени разходи във връзка с транспорта, заповеди за командировка и отчети на лица посочени в пътните листи са ирелевантни за доказване на ВОД. По отношение на начислен данък по фактури издадени от "Корифей норд" ЕООД на N. FANARAS LTD KEFALOHORIE с № № 6 от 15.04.2010 г., № 7 от 20.04.2010 г., № 20 от 21.06.2010 г., № 21 от 29.06.2010 г., № 28 от 12.08.2010 г.; № 29 от 18.08.2010 г., № 30 от 18.08.2010 г. и № 32 от 25.08.2010 г. с превозвач ЕТ "Прециз консулт-Юлия Василева" са налице потвърждения от гръцкия получател за получаване на стоката, фактурите са декларирани като ВОП; налице са и документи за доказване на транспорта - ЧМР с данни за изпращач, превозвач и получател. От заключението на вещото лице съдът е установил, че при жалбоподателя са отчитани разходи за транспортни услуги, а при ЕТ "Прециз-Юлия Василева" са отчитани приходи от такива услуги. Ирелевантни според съда са констатациите в РА за несъответствие с данните от представените пътни листи и тахошайбите. След съвкупен анализ на доказателствата по делото съдът е заключил, че и по тези фактури са налице ВОД. По отношение на начислен ДДС по фактура № 22 от 29.06.2010 г. с получател HRISOS KAROS EMBOROS с VIN EL 007746052 по делото са представени както документи за доставката-фактура и инвойс фактура, така и доказателства за транспортиране - ЧМР на л. 712 от пр. Същото съдържа данни за изпращач. Посочен е превозвач- "Прециз консулт-Юлия Василева" с подпис и печат, както и получател с подпис и печат, с валиден VIN номер. Товарителницата е придружена с инвойс фактура № 22, на която е положен подпис и печат на същото дружество. Констатациите, че от представените доказателства от превозвача са установени несъответствия в данните съдържащи се в пътните листи и тахошайбите според съда са ирелевантни за доказването на ВОД. Предвид изложеното съдът е обосновал извода, че е налице ВОД по фактура № 22 от 29.06.2010 г. на стойност 84554,01 лв., което се потвърждава и от ССЕ. По отношение на начислен данък по фактури № 16, № 17 от 01.06.2010 г. и № 18/14.06.2010 г. с получател VAKOS NIKOLAOU с VIN EL029152316 съдът е констатирал, че още в хода на ревизията са представени фактури, инвойс фактури и международни товарителници, от които е установил, че доставчик е жалбоподателят, с положен печат и подпис, в кл. 23 като превозвач е посочено дружеството получател, като в кл. 24 също е положен печат на дружеството. На инвойс фактури № 16 и № 17 описани в една международна товарителница /стр. 335-330 от д. пр./ се съдържа подпис и печат на получателя, следователно налице е потвърждение за получаване на стоката, неоспорено от ответника. Аналогични са констатациите и за фактура № 18 и инвойс фактура № 18 описана в ЧМР на стр. 328. Установената липса на данни за превозно средство, както и липсата на имена освен подпис и печат на доставчика и получателя не могат според съда да обосноват извод за липса на осъществен транспорт. По отношение на начислен данък по фактура № 11 от 10.05.2010 г., издадена на PAN. TSOKOS-KAVA с VIN EL070783960 /л. 574 от пр./ - съдът също е установил, че са налице доказателства за осъществен транспорт. В кл. 23 от ЧМР на л. 371 е посочен превозвач ЕТ "Семерджиев-Боян Семерджиев", както и тежина в кг. Стоките са получени от гръцкото дружество, за което съответстват положения подпис и печат в кл. 24. Същите не са оспорени от ответника. За търговеца при извършената проверка е установено, че е с валиден VIN номер. Предвид изложеното съдът е приел, че декларираните ВОД с изключение на този по фактура № 13 от 10.05.2010 г., издадена на VAKOS NIKOLAOU с VIN EL029152316 са доказани по реда на чл. 45 от ППЗДДС и "Корифей норд" ЕООД не дължи ДДС за тези доставки. Решението в обжалваната част е правилно, като постановено при надлежно установена фактическа обстановка и правилно прилагане на материалния закон. Правилно е очертан и основният спорен въпрос - налице ли е предпоставката за признаването на ВОД, досежно транспортирането на процесните стоки от територията на Република България до Гърция. Законосъобразни са изводите на съда, че дружеството - ответник по касация разполага с документите, които доказват извършване на ВОД, съгласно чл. 45, ал. 2, б. "а" от ППЗДДС, във връзка с чл. 53, ал. 2 от ЗДДС. Неоснователни са твърденията на касатора, че ревизираното лице не е представило годни доказателства, въз основа на които по безспорен начин да бъде установено транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. В тази връзка следва да се посочи, че нито един от представените от дружеството документи по чл. 45 ППЗДДС (фактури, международни товарителници и потвърждения) не е оспорен в хода на съдебното производство и не е откривано производство по реда на чл. 193 ГПК. От анализа на разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС следва, че за доказване на ВОД доставчикът трябва да представи транспортен документ или писмено потвърждение от получателя на стоките. Следователно дори и при непредставяне на транспортен документ, то наличието само на писмено потвърждение е достатъчно, за да се приеме, че ВОД е извършен. В случая това изискване на закона е спазено, като са представени транспортни документи - ЧМР, така и писмени декларации от представители на получателите. Въведената от решаващия орган като допълнително основание липса в ЧМР на обозначаване на местата, в които са приети стоките, датата на приемането им, както и имената и качеството на лицата, положили подписите си при получаването, не може да представлява аргумент за непризнаване на вътреобщностния характер на доставките. Подобни изисквания не се съдържат, както в Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, така и в разпоредбите на ЗДДС и ППЗДДС. Не се изисква и изписването в кл. 16 на регистрационен номер на МПС. Съгласно разпоредбата на чл. 9, т. 1 от Конвенцията, товарителницата удостоверява до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Дори и да са налице допуснати нередовности в съставените товарителници, в случая нередовността на ЧМР - товарителниците като транспортни документи не следва да оказват влияние върху доказването на ВОД, поради представяне на другия алтернативно посочен документ съгласно чл. 45, т. 2, б."а" ППЗДДС - а именно писмено потвърждение от получателя, че стоките са пристигнали в Гърция. Изводите, че стоките са реализирани на територията на страна са необосновани, като не се аргументират от събраните доказателства. В конкретния случай жалбоподателят е представил всички необходими доказателства, които установят фактическото напускане на стоките от територията на България, като данните отразени в транспортните документи съответстват на събраните по делото и в ревизионното производство доказателства, както и на констатациите на работилата по делото ССЕ. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението в обжалваната му част е правилно и при постановяването му не са допуснати сочените от касатора нарушения. Съобразно изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,