Решение № 13821 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6944/2020 г.

Решение № 13821 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6944/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по жалба на "Екоинвест" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, представлявано от управителя О. Тасев, срещу Решение № 508/24.02.2020 г. по адм. д. № 3017/2019 г. по описа на Административен съд- Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 2153- 15-254/16.09.2019 г. на директора на ТП на НОИ- Пловдив, с което е оставено в сила Разпореждане № 5104-15-230 от 15.08.2019 г., издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ- Пловдив. С разпореждането е призната за "трудова" злополуката, случила се на 23.10.2018 г. в гр. Пазарджик, в цех "Фолио" с К. Лукайчева, на длъжност "машинен оператор". Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че и двата административни акта са издадени от материално некомпетентен орган, а от събраните по делото доказателства не може да се установи настъпването на инцидент, който да се характеризира като трудова злополука. Ответникът – директорът на ТП на НОИ- Пловдив, представляван от юриск. А. Спасова, оспорва касационната жалба в писмен отговор, като излага подробни съображения за правилността на първоинстанционното решение, претендирайки юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на "Екоинвест" ЕООД, представлявано от управителя О. Тасев, против срещу Решение № 2153- 15-254/16.09.2019 г. на директора на ТП на НОИ- Пловдив, с което е оставено в сила Разпореждане № 5104-15-230 от 15.08.2019 г., издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ- Пловдив, с което е призната за "трудова" по чл. 55, ал. 1 от КСО злополуката, настъпила на 23.10.2018 г. в гр. Пазарджик, в цех "Фолио" с К. Лукайчева, на длъжност "машинен оператор". Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, като е анализирал приетите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е установил следното: К. Лукайчева е назначена в дружеството "Еконивест" ЕООД с трудов договор от 28.09.2018 г. на длъжност "машинен оператор" в звено "Фолио", намиращо се в гр. Пазарджик, ул. "Мильо войвода" № 18. Към 19: 05 ч. на 23.10.2018 г., Лукайчева била на работа втора смяна, когато се случила злополука, при която били премазани трети и четвърти пръст на дясната й ръка, установено в Спешно отделение на "МБАЛ Пазарджик". Изготвена е декларация, вх. № 5105-15-190 от 28.06.2019 г. за трудова злополука и е съставен Протокол № 8/31.07.2019 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката във формата по чл. 58, ал. 6 от КСО. Впоследствие е издадено и разпореждането от 15.08.2019 г., с което злополуката е приета за трудова, потвърдено с Решение № 2153- 15-254/16.09.2019 г. на директора на ТП на НОИ- Пловдив Решението на Административен съд- Пловдив е валидно и допустимо, а разгледано по същество- правилно и обосновано, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Не са налице визираните в касационната жалба основания по чл. 209 от АПК. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството, потвърждавайки решението и разпореждането на органите на ТП на НОИ- Смолян, с които е приета станалата злополука за "трудова". Настоящият касационен състав напълно споделя приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, както и правните му изводи, въз основа на нея. Разпореждането е издадено от материално и териториално компетентен орган, което означава, че органът може да издава валидни административни актове само в кръга на материята, която му е предоставена като правомощия и в пространствените граници, в които може да действа редовно, какъвто е и настоящият случай, обвързан с персоналната компетентност, определяща точното длъжностно лице, което може да направи волеизявление, въплъщаващо се в административния акт. По делото е приложена Заповед № 1015-15-298/02.08.2016 г., с която директорът на ТП на НОИ- Пловдив, съобразно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от КСО, е определил длъжностното лице С. Маринов, в чиито правомощия е издаването за разпореждания за приемане или неприемане на злополуката за трудова. Въпреки че производството по разследване на злополуката е открито по компетентност от ТП на НОИ- Пазарджик, в съгласие с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, когато обстоятелствата при които е станала злополуката дават основания да се предполага, че тя е трудова, към ТП на НОИ по регистрация на осигурителя/предприятието ползвател се подава декларация по образец в 3- дневен срок, а работодателят и осигурител на Лукайчева е с регистрация в гр. Пловдив. Разпореждането е в съответствие с предвидените в КСО процедури по разследване, установяване и квалифициране на трудовата злополука. Съгласно чл. 58, ал. 1 от КСО, териториалното поделение на Националния осигурителен институт, съвместно с Инспекцията по труда, комитетите и групите по условия на труд и други компетентни органи в зависимост от случая, разследват всяка смъртна трудова злополука всяка злополука, причинила увреждане на повече от 3-ма работещи, както и всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност, а в ал. 2 е посочено, че може по своя преценка да разследва и други злополуки освен посочените в ал. 1. В изпълнение на чл. 58, ал. 3 от КСО е проведено разследване, което е установило причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука, вида на уврежданията и други сведения, подпомагащи ТП на НОИ да се произнесе за характера на злополуката. Съгласно изискването на чл. 58, ал. 6 от КСО, резултатите от разследването са оформени в Протокол № 8/31.07.2019 г. в типизирана форма, валиден до доказване на противното и съдържащ данните по чл. 10, ал. 1, т. 1-11 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки относно: осигурителя, пострадалия, мястото и времето на злополуката, свидетелите на злополуката и лицето, оказало първа помощ, обща характеристика на работата, извършвана от пострадалия преди злополуката, специфичното физическо действие, извършвано от него в момента на злополуката и свързания с това действие материален фактор. Налице е също описание и анализ на допуснатите от лицето отклонения от нормалните действия и условия и материалния фактор, свързан с тези отклонения, начина на увреждане и материалния фактор, причинил увреждането, допуснати нарушения на нормативните актове, лицата, допуснали нарушенията и необходимите мерки за недопускане на подобни злополуки. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредбата, при разследването са установени конкретните обстоятелства и причини за възникване на злополуката, вида на уврежданията и всички други данни за характера на злополуката. На основание чл. 60, ал. 1 от КСО, длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт със заповед, въз основа на документите в досието, е издало разпореждане за приемане на злополуката за "трудова". С решението си директорът на ТП на НОИ- Пловдив е потвърдил като законосъобразно разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО, тъй като е счел, че разпореждането съдържа необходимите реквизити по чл. 59 АПК, издадено е при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. На касатора също е дадена възможност за участие в административното производство от самото му начало. Упражнил е и правото си да обжалва разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО по административен и съдебен ред. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че касаторът не установява по неопровержим начин посочените в касационната жалба недостатъци и нарушения при постановяване на съдебното решение. При извършената от настоящия касационен състав служебна проверка, не се констатира нарушение на материалния закон, не са налице и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до незаконосъобразност на съдебното решение. Легалната дефиниция на трудовата злополука се съдържа в нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, както следва: 1 внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2 злополуката да е станала с осигурено лице; 3 неблагоприятен резултат от увреждането - неработоспособност или смърт; 4 причинна връзка-неблагоприятният резултат да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства; 5 увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя и 6 наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Настоящата касационна инстанция не приема наведените от касатора доводи за липса на функционална връзка между настъпилото внезапно увреждане на здравето на пострадалата и извършваната работа, както и на доказателства, че такава злополука не е настъпила на работното място предвид факта, че тя " не е уведомила прекия си ръководител г-н Якалиев". В този смисъл първоинстанционният съд правилно и с ясни аргументи не е кредитирал гласните доказателства в лицето на Якалиев, обсъждайки ги с другите гласни доказателства/ писмени обяснения на колежката- очевидец Я. Димитрова/ и неопроверганите в хода на съдебното дирене писмени доказателства, сред които Лист за преглед на пациент в Спешно отделение № 030091/23.10.2018 г., Допълнителен лист за преглед на пациент в Спешно отделение № 030091/23.10.2018 г., достигайки до законосъобразния извод, че е налице злополука и тя е с характер на "трудова" поради настъпило внезапно травматично увреждане здравето на пострадалото лице, станала през време и във връзка с извършваната работа. Досежно възражението на касатора за неотносимост на Епикриза /И. З. № 85/2019 г. /от 3.01.2019 г., издадена от УМБАЛ "Пълмед" ООД, съдът отбелязва, че тя доказва причинната връзка между претърпяната на 23.10.2018 г. от К. Лукайчева злополука с последващото й влошено здравословно състояние, изразяващо се в ограниченост на движенията на травмираните трети и четвърти пръст на дясната ръка, като в този смисъл тя е част от косвените доказателства за определянето на трудовата злополука. Според чл. 55, ал. 3 от КСО, не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. От събраните доказателства по делото и протокола за извършеното разследване на злополуката, безспорно се установява, че същата има характер на трудова, тъй като са налице задължителните елементи от фактическия състав на трудовата злополука по чл. 55, ал. 1-3 от КСО и няма данни за умишлено увреждане на здравето. Предвид изложеното, решението на Административен съд- Пловдив е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и процесуалните правила към приетата за установена всестранно и пълно фактическа обстановка. Това налага да се остави в сила съдебното решение. Във връзка с изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника- директор на ТП на НОИ- Пловдив разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които съгласно изискванията на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ възлизат на сумата от 100, 00 лева. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,