Решение № 14104 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8905/2018 г.

Решение № 14104 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8905/2018 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 967 от 16.05.2018 г., постановено по адм. д. № 452/2018 г. Административен съд – Б., пети състав, е отхвърлил жалбата на Р. С. от гр. [населено място], против акт за установяване на задължение по декларация № МДТ – 404/05.10.2017 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" на О. Н., изменен с решение № 16/27.11.2017 г. на началника на отдел "Местни данъци и такси" на О. Н., в частта, с която на Р. С. са установени задължения за 2012 г. за данък недвижими имоти в размер на 32, 49 лв. и лихва за забава в размер на 16, 80 л. и за 2012 г. такса битови отпадъци в размер на 24, 37 лв. и лихва в размер на 12, 60 лв., изчислена до 27.11.2017 г. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Р. С. от гр. [населено място]. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – Б. е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения акт. Ответникът по касационната жалба - началник на отдел "Местни данъци и такси" на О. Н. – не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд – Б. е отхвърлил жалбата на Р. С. от гр. [населено място], против акт за установяване на задължение по декларация № МДТ – 404/05.10.2017 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" на О. Н., изменен с решение № 16/27.11.2017 г. на началника на отдел "Местни данъци и такси" на О. Н., в частта, с която на Р. С. са установени задължения за 2012 г. за данък недвижими имоти в размер на 32, 49 лв. и лихва за забава в размер на 16, 80 л. и за 2012 г. такса битови отпадъци в размер на 24, 37 лв. и лихва в размер на 12, 60 лв., изчислена до 27.11.2017 г. Изложени са мотиви, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила. Решаващият съд е приел, че оспореният акт е издаден и при спазване на материални закон. Съдът е възпроизвел нормите на ЗМДТ, които пораждат задължение за заплащане на данък за недвижими имоти и такса за битови отпадъци /ТБО/, като е посочил, че жалбоподателката е субект на такива задължения за процесната 2012 г. по силата на придобит от нея недвижим имот пред 2007 г. в к. к. "Слънчев бряг – запад" в границите на О. Н.. Предвид възраженията на жалбоподателката спорен по делото е определен въпросът дали актът е законосъобразен предвид твърдяно от нея извършено плащане по банков път на същите задължения. За да отговори на спорния въпрос съдът е определил на първо място кои задължения следва да бъдат определени като публични по смисъла на закона /чл. 162 ДОПК/, съответно реда на погасяване на същите съгласно чл. 169 ДОПК. Съобразявайки представените по делото платежни нареждания решаващият съд е приел, че от една страна в тях е посочено, че се заплаща първа вноски за данък недвижим имот и ТБО за 2012 г., но от друга е отбелязано, че периодът за който се отнася плащането е от 01.03.2006 г. до 02.07.2012 г. Съобразявайки: че плащането е безкасово, в платежното нареждане се съдържа изявление за заплащаните публични задължения и за периода който се отнасят, първоинстанционният съд е приел, че в тях е обективирано изявление по чл. 169, ал. 3 ДОПК, поради което органът по приходите е приложил последователност на плащанията и е отнесъл постъпилите суми за погасяване на част от изискуемите непогасени задължения в обхвата на данъчните периоди. На основание изложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения акт за установяване на задължения по декларация. Решението на Административен съд – гр. Б. е правилно и законосъобразно. Основното оплакване на касационния жалбоподател е за допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че извършеното плащане не е погасило задълженията за данък недвижим имот и ТБО за 2012 г. Направеното оплакване е неоснователно. Предвид събраните доказателства по делото решаващият съд правилно е приел, че при условията на чл. 169, ал. 3, изр. второ ДОПК с извършеното плащане по представените платежни нареждания е извършено съразмерно погасяване на стари задължения за местен данък и ТБО за 2007 и частично на 2008 г., поради което с акта за установяване на задължения по декларация законосъобразно са определени задължения за данък недвижими имоти и ТБО за 2012 г. Като правилно и законосъобразно решението на Административен съд – гр. Б. следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,