Решение № 2520 от 21.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16508/2013 г.

Решение № 2520 от 21.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16508/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи срещу решение № 14019 от 28.10.2013 г. по адм. дело № 3291/2013 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменено решение на касатора № I-2047/28.01.2013 г. за отказ от заличаване на личните данни на Петър Иванов Петров, обработвани в информационните фондове на МВР, въведени във връзка със ЗМ-507/2002 г. по описа на Районно управление "Полиция" - Монтана при ОД на МВР - Монтана. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Петър Иванов Петров, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да се остави без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция счита жалбата за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Съображенията са следните: По делото е установено, че образуваното срещу Петров производство по ЗМ-507/2002 г. на РУП - Монтана е приключило с отказ да се образува наказателно производство, без да е отразено основанието за това в книгите на Районна прокуратура - Монтана, като преписката е унищожена поради изтекъл срок за съхранението й. Със заявление от 10.01.2012 г. Петров е поискал заличаване на личните му данни, обработвани в информационните масиви на МВР във връзка с водената срещу него преписка по заявителски материал за престъпление по чл. 209 от НК. Министърът на вътрешните работи е отказал да уважи искането на лицето, като правните основания за постановяване на отказа са чл. 163 от ЗМВР вр. чл. 9, т. 5 от Инструкция Iз-381/10.03.2009 г., чл. 32а, ал. 5, т. 1 и 2 от Инструкция № Iз-2843/2010 г. за организацията на работата в МВР по заявителски материал за престъпления от общ характер и чл. 32, ал. 1 и 4 от ЗЗЛД. Приел е, че не са налице условията за това, тъй като не е отразено по коя точка на чл. 21 от НПК (отм.) наказателното производство е било прекратено, за да се приложи чл. 24, ал. 1, т. 1 от сега действащия НПК и не е изтекла давността, предвидена съобразно чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80 от НК. За да отмени процесния отказ, тричленният състав е извършил анализ на всички възможни предпоставки, посочени в чл. 21, ал. 1 от НПК (отм.) с оглед наличните по делото данни и правилно е приел, че единственото възможно в случая е преписката да е прекратена именно поради наличие на предпоставките на чл. 21, ал. 1, т. 1 от НПС (отм.) - деянието не съставлява престъпление, която е аналогична на тези по чл. 24, ал. 1, т. 1 от сега действащия НПК - деянието не е извършено или не съставлява престъпление. При тези констатации правилно е изведен извод за наличие на хипотезата по чл. 32а, ал. 5, т. 1 от Инструкция № Iз-2843/2010 г. на МВР за уважаване на искането. Освен това съдът е направил анализ и на регламентацията в самия закон по отношение на запазването на личните данни, която е следвало да бъде съобразена от органа. Съгласно чл. 159, ал. 5 от ЗМВР личните данни се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт. Събирането на данни за Петров е било необходимо във връзка с образуваната срещу него преписка по ЗМ за извършено престъпление, в изпълнение на дейността на МВР за противодействие на престъпността. Преписката срещу лицето обаче е прекратена и следователно в случая е приложима разпоредбата на чл. 159, ал. 6 от ЗМВР, която задължава администратора на лични данни да заличи същите, като вземе предвид необходимостта от обработване до приключване на конкретното разследване или законова процедура. След като въведената в ЗМВР забрана не позволява допълнителното обработване на лични данни за цели, различни от тези, за които те са първоначално събрани, то последващото им съхраняване е недопустимо при отпадането на основанието за събирането им и липсата на причини за тяхното запазване. Правилно е прието, че при противоречие на норми от Инструкция № Iз-2843/2010 г., която е подзаконов нормативен акт и фактически въвежда изисквания за заличаване на личните данни на лицата, които не се обхващат от разпоредбите на чл. 159, ал. 5 и 6 от ЗМВР, следва съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗНА да се приложи нормативния акт от по-висока степен - ЗМВР. Предвид изложеното позоваването на министъра на вътрешните работи на норми от цитираната инструкция не обосновава основателност на отказа от заличаване, поради което същият е незаконосъобразен и правилно е бил отменен. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия,